1.26. Защо Исус умря за нас?

С идването на Исус в света Бог предлага на Своя народ юдеите както и на цялото човечество нов и вечен завет (виж Туит 1.27). Този завет е подпечатан с жертвата на Исус на Кръста и Неговото Възкресение на третия ден. Тъй като ни обича толкова много, Бог иска да ни спаси за вечния живот: „Защото Бог толкоз обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та всякой, който вярва в Него, да не погине, а да има живот вечен.” (Йоан. 3:16) В Исус Бог стана човек, за да може чрез Своята смърт да ни помири с Него и така да ни открие вратите към небето (виж Туит 1.45).

# Ново начало

Св. Павел пише, че грехът и смъртта са дошли в света чрез един човек, Адам (виж Туит 1.4), и са били заличени от един човек, Исус (Рим. 5:12-13). Първият грях на Адам е носен и тежи на всички нас, неговите потомци, като първороден грях (виж Туит 1.4) и ни обрича на смърт. Исус променя това. Той отдава живота си като „откуп за мнозина” (Мат. 20:28), за „опрощаване на греховете” (Мат. 26:28). На кръста Той поема вината за греховете на всички хора – настоящи, минали и бъдещи. Това означава и за нашите грехове! Затова, когато се кръщаваме, ние измиваме първородния грях, както и всички други лични грехове, сторени от нас до този момент (виж Туит 3.36). А това означава, че пристъпваме към нашите отношения с Бог – като Негови чеда чрез Исус – в състояние на чистота.

# Върховна жертва

Изходът на юдеите от робството в Египет потвърждава техния завет с Бог (виж Туит 1.24). Ала заради греха хората често престъпват този завет. Затова под Стария завет жертвите към Бог са давани отново и отново (Евр. 10,1).

Смъртта на Исус на кръста е знак за нов и вечен завет между Бог и човека (виж Туит 1.27). Самият Исус е тази върховна жертва. Но, разбира се, Той е нещо много повече от това. „Никой няма любов по-голяма от тая, да положи душата си за своите приятели.” (Йоан. 15:13). Жертвата на Исус на Кръста, принесена от любов, е Неговият непомерен дар за нас и за Бог. Чрез тази жертва Исус сключва с Бог от наше име Новия завет, който повече не може да бъде нарушен от мас. Благодарение на жертвата на Исус можем да се освободим от бремето на греха н да станем Божии чеда чрез кръщението. (виж Туит 3.36)

# Агнец Божи

Основателно св. Йоан Кръстител нарича Исус „Агнецът Божий, Който взима върху Си греха на света.” (Йоан. 1:29) Пророк Исая е казал, че Господ ще стовари вината за всички наши прегрешения на своя слуга. Също като слугата Исус „като овца биде Той заведен на клане” (Ис. 53:7). При отслужване на Евхаристията жертвата в Литургията (Мисата) „много имена”, (виж Туит 3.44) се съединява с жертвата на Исус на Кръста. На Кръста Исус допуска да бъде „преломен” заради нас (виж Туит 3.45 и Туит 3.48), а символ за това е преломяването на Хостията от свещеника по време на Литургията. В този миг от Литургията ние казваме: „Агнец Божи, Който отнемаш греховете от света, помилвай ни.” Исус наистина се смилява над нас: опрощавайки нашите грехове, получаваме възможност да имаме с Него вечен живот.

Исус възстановява връзката ни с Бог чрез смъртта и Възкресението Си. Неговата жертва прави възможно всеки, приел Бог, да отиде на небето.

Имал ли е Исус няколко имена?

Името Исус означава „Бог е спасение” или „Бог е изкупление”. Той е наречен така, защото е дошъл да спаси хората (Мат. 1:21) и да изкупи греховете им (Мат. 20:28). Затова наричаме Исус наш Спасител и Изкупител. Гръцката дума Христос (Месия на еврейски означава „помазан”). Бог помазва Исус със Светия Дух и със сила (Деян. 10:38). Като Христос християните също са помазвани с миро (осветен елей) в тайнствата Кръщение, Миропомазване и в тайнството Свещенство (виж Туит 3.36, Туит 3.37 и Туит 3.41).

Буквите IHS могат да се срещнат изписани в много църкви, както и в герба на папа Франциск. Това са първите три букви от името на Исус на гръцки език. Тъй като в латинския I и J са една и съща буква, монограмът IHS започва да се разшифрова като „Jesus Hominem Salvator”, което означава „Исус, спасител на хората”, „In Hoc Signo” означава „С този знак ”, което означава със знака на кръста, (виж Туит 2.20). Религиозните ордени, особено основаният от св. Игнаций Лойола (+ 1556) Орден на йезуитите (виж Туит 2.40), популяризират монограма на Христос IHS