1.25. Каква е поуката от историята на Йов?

Йов бил благочестив човек, който се уповавал на Бог през целия си живот. Но той и семейството му са сполетени от нещастия. Вестител след вестител дошли и му носили ужасни новини: кражби и пожари унищожили имуществото му, децата му загинали при рухването на братовата му къща. Макар и покрусен, Йов все пак казал: „Господ даде, Господ и взе; да бъде благословено името Господне!” (Йов 1:21). Самият Йов се покрил е рани от главата до петите, жена му започнала да осмива вярата му. Но Йов продължил да вярва на Бог.

# Причината за страданията на Йов

Каква е причината за тези ужасни страдания на Йов? Защо го сполетяват? В търсене на обяснение, приятелите на Йов го убеждават, че трябва да е съгрешил в нещо, защото Бог винаги е справедлив. Но като читатели ние вече знаем, че страданията, сполетели Йов, са причинени от Сатаната, „изкусителя”, врага на Бог (Йов 1:6-12). Сатана казал на Бог, че Йов Го обича само заради честития си и щастлив живот. А сетне Бог дал на Сатаната власт над всичко, което има Йов, но не и над живота му. Сатаната се възползва от тази власт, за да нарани и унижи Йов по най-страшния начин.

# Справяне със страданието

Книгата на Йов не отговоря изцяло на нашите въпроси за страданието. Бог допуска дявола и хората да вършат зло, но въпросът защо остава без отговор (виж Туит 1:34). Основната част от книгата на Йов предава разговорите на Йов е неговите приятели, които настояват, че страданието му е наказание за някакъв негов грях. Но тъй като Йов е наясно, че е невинен, той дори се осмелява да предизвика Бог да му докаже къде и в какво е съгрешил (Йов 31). А когато един от приятелите му казва, че Бог наказва греховете, но и възнаграждава праведните, той, без да знае, предвижда бъдещето на Йов: „И ако изпърво си имал малко, отпосле ще имаш твърде много.” (Йов 8:6-7). Историята на Йов ни разкрива колко объркващ и хаотичен може да бъде животът, но и как упованието в Бог накрая води до щастлив край. Йов твърдо вярва, че накрая Бог ще го възстанови. Страданието му го преобразява. Преди него той моли Бог за всички възможни земни блага, а след това има само едно желание: да види Бог. Накрая получава и двете. В края на живота му Бог благославя Йов дори повече, отколкото в миналото (Йов 42:12).

# Поуката от историята

В случая на Йов ние знаем кой е източникът на неговите страдания. Ала какво да кажем за страданията в нашия собствен живот? Когато някой обичан човек почине внезапно? Или когато чуем по новините колко много хора са загинали или са ранени в бедствията? Къде е Бог тогава? Не знаем отговора. Но като християни ние знаем, че надеждата ни се простира отвъд настоящия ни живот. Когато изпитвате страдание, спомнете си за Йов, който накрая дори е по-честит, отколкото някога е бил преди това. Чрез Исус страданието може да придобие различен смисъл, защото Той е бил готов да пострада за останалите. (виж Туит 1:37) С подкрепата на Исус нашето страдание може да бъде изкупително също като Неговото (виж Туит 1:28), следователно то може да помогне за спасението на нас и на другите.

Йов показва, че дори във време на болка и страдание трябва да останем верни на Бог. Доверието в Бог се възнаграждава сега и на небето

От страдание към радост

Ясно съзнавайки страданието, което на много хора се налага да понесат през живота си, папа Франциск акцентира върху същинската промяна, донесена от смъртта и Възкресението на Исус: „Нека силата на Христовото Възкресение достигне до всеки човек – особено до страдащите и до хората, които изпитват най-голяма нужда от упование и надежда…

Христос побеждава злото изцяло, веднъж и завинаги, но от нас, хората от всяка епоха, зависи да приемем тази победа в нашия живот и в обществената, и историческата реалност… Ако допусна да бъда докоснат от благодатта на възкръсналия Христос, ще се оставя Той да промени това у мен, което не е добро, което може да нарани мен и другите, ще допусна Христовата победа да се утвърди в моя живот, да разшири своето благотворно въздействие. Това е силата на благодатта!…

Нека заедно се помолим в името на мъртвия и възкръснал Господ и под закрилата на Пресветата Мария пасхалното тайнство да продължи да действа дълбоко в нас и в нашето време, за да може омразата да отстъпи пред любовта, лъжата пред истината, отмъщението пред опрощението и тъгата пред радостта.“ (Regina caeli, 1 април 2013 г.)