туит 1.24

към предишен туит

към следващ туит

към меню

1.24. Защо народът на Израил се скита в пустинята в продължение на 40 години?

Йосиф, един от синовете на Яков (виж Туит 1.23), заживял в Египет, след като братята му го продават в робство (Бит. 37-39). По-късно, когато родната им земя е сполетяна от глад, 11 -те братя на Йосиф се присъединили към него В Египет (Бит. 42-47).

Сетне потомците им станали толкова многобройни, че фараонът ги направил роби. Ала Бог видял тежкото страдание на народа на Израил и бремето, което носи. А когато обичаният от Него народ страда, Бог също страда (виж Туит 1.37).

# Мойсей

Сред хората в Египет Бог избрал Мойсей да изведе народа към по-добър живот. Ала Мойсей се страхувал да се нагърби с тази задача. Не му достигала вярата в Бог и в собствените му сили. Оплакал се: „Ами ако те ми не повярват и не послушат гласа ми.” (Изх. 4:1) След това Бог му дал знаци, с които да покаже на народа, че действа от името на Бог. Когато Мойсей хвърлил тоягата си на земята, тя се превърнала в змия. (Изх. 4:3) Ръката му е обзета от проказа, след като я поставя в пазухата си. Но когато отново поставя ръката в наметалото си, проказата е изчезнала. (Изх. 4:6) И въпреки всичко Мойсей продължил да се съпротивлява, настоявайки, че не може да говори красиво. Раздразнен, Бог му казал, че тогава брат му Аарон ще говори от негово име. Въпреки своите съмнения и слабостите накрая с Божията помощ Мойсей изпълнява задачата, която му е поверена.

# Първа стъпка: през пустинята

Бог помага на народа на Израил да се освободи от робството в Египет. Мойсей отишъл при фараона и му казал в името на Бог да освободи израилтяните. Но фараонът отказал. Тогава Бог изпратил на Египет десет бедствия и накрая фараонът, макар и с нежелание, пуснал хората да си тръгнат.

След като напуснали Египет, израилтяните тръгват на път, който продължил 40 години. Всеки ден Бог им изпращал храна, която те наричат манна. Това е урок по доверие: те не могат да съхраняват този „хляб от небето”, защото ще се развали. Стига им точно за един ден (Изх. 16). На планината Синай Бог казал на Мойсей Десетте Божи заповеди. По този начин Той сключил с народа нов завет (Изх. 19-20; 24; виж Туит 1.27). Скрижалите с Десетте заповеди са поставени в Ковчега на Завета, който народът взел и носил със себе си по време на пътуването си из пустинята, за да ги остави накрая в Храма в Йерусалим. Тъй като хората продължили да грешат и не се уповавали на Бог, те са наказани да се скитат в продължение на 40 години. Сетне Мойсей и израилтяните достигнали до границата на земята, обещана от Бог на Авраам, Исаак и Яков. (Втор. 34:4) Мойсей умрял, преди народът да влезе в Обетованата земя и да започне да гради своето ново бъдеще. Продължението на тази история ни е разказана от останалите книги в Стария завет.

# От Обетованата земя до небето

Бог обещава на Своя народ и още един завет (Иер. 31:31). Това обещание е изпълнено от Исус, който идва, за да освободи хората от робството на греха – също както Бог освобождава израилтяните от робството в Египет. Той създава Своята Църква, новия Израил, но не върху 12-те колена, а върху 12-те Апостоли. Чрез завета, който Той сключва с Бог от наше име на Кръста, Исус иска да преведе всички нас до Обетованата земя на небето. Тъй като Той отдава живота си за нас, можем да Му се доверим и уповаваме (виж Туит. 1:28). Затова никога не трябва да губим надежда, дори и пред лицето на най-големите бедствия. 

След като Бог го освобождава от робството, народът е обречен да се скита 40 години заради греховете си, преди да достигне Обетованата земя.

 

Какво е името на Бог?

Докато се скитал из пустинята с овцете си, внезапно Мойсей видял една горяща къпина. Вървейки към нея, той видял, че клоните й не изгарят в пламъците. А сетне чул гласа на Бог: „не се приближавай насам; събуй си обущата от нозете, защото мястото, на което стоиш, е земя света“. (Изх. 3:5).

Когато Мойсей помолил Бог да му каже името Си, Бог му отговорил: „Аз съм вечно Съществуващият“ (Изх. 3:14). Бог е този, Който е. Той е. Той е там за всички хора от всяко време. Той е там и заради вас! На еврейски името на Бог се изписва като YHWH. Тези букви не могат да се произнесат без гласни. Това само показва, че не можем да напълно да познаем или разберем Бог, че Той не може да бъде изразен с човешки слова. Бог е винаги по-велик от нашата представа за Него.

 

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.