туит 1.22

към предишен туит

към следващ туит

към меню

1.22. Защо Потопът се случва по времето на Ной?

В книгата Битие се разказва за Ной и неговото семейство. В онези времена, много поколения след грехопадението на Адам и Ева (виж Туит 1.4), Бог вижда, че хората се държат лошо и са станали неправедни. Това Го натъжило и Той започнал да се разкайва, че въобще е сътворил човека (Бит. 6:7).

След като вижда, че Ной е единственият останал праведник, човек, останал верен на добрите дела, Бог решава да погуби всички, с изключение на Ной и неговото семейство. Бог му казал: „Направи си ковчег от гоферово дърво… Аз ще направя на земята потоп от вода, за да изтребя под небесата всяка плът, в която има жива душа; всичко, що е на земята, ще се лиши от живот. Но с тебе Аз ще сключа Моя завет, и в ковчега ще влезеш ти и с тебе – твоите синове, жена ти и жените на твоите синове. Вкарай в ковчега тъй също (от всякакъв добитък и от всички гадове, и) от всички животни, и от всяка плът по две, за да останат с тебе живи; нека те бъдат от мъжки и женски пол.” (Бит. 6:13-19)

# Дългата дъждовна буря

Ной извършва това, което Бог му заръчва, и на седмия ден (който в Библията има важно място) започнал да вали дъжд. Дъждът продължил без прекъсване 40 дни и 40 нощи. Всичко потънало във вода, а Ноевият ковчег се понесъл по безбрежното море. 150 дни по-късно ковчегът се спрял на върха на една планина. Описаните времеви периоди не е задължително да бъдат приемани буквално като дни от изгрев до залез (виж Туит 1.2).

Ной изпратил един гълъб да провери дали е настъпило времето, когато те могат да се върнат на сушата. Гълъбът се върнал с маслинова клонка в човката. Затова този символ днес често е използван като знак за мира, защото означава, че Бог вече не бил гневен на Своя народ.

# Дъгата

Бог казва: „Няма вече да проклинам земята заради човека, защото помислите на човешкото сърце са зло още от младините му.” (Бит. 8:21) И на този ден Бог сключил завет с Ной. Бог обещал, че повече няма да изпраща дъжд, който да опустошава земята. И като знак за този нов завет, който сключва със Своя народ, изпратил дъгата (Бит. 9:16). И Бог спазил това обещание. Въпреки че хората продължили да бъдат грешни (сърцата им се скланяли към думи лукави за извиняване грешни Дела (Пс. 140(141):4; виж Туит 1.4), Бог продължил да бъде милостив към тях. (виж Туит 1.27) Макар и трудно да могат да се установят категорично фактите, свързани с едно събитие, случило се толкова отдавна, е важно да се допълни, че общите очертания на библейския разказ за Големия потоп се срещат и в други разкази и описания от Близкия изток.

# Изпълнението на Божието обещание

Свети Петър вижда в ковчега образ на кръщението. В ковчега били спасени едва осем души, докато в кръщението може да бъде спасен всеки (1 Петр. 3:20-21; виж Туит 3.36). Църквата заема мястото на ковчега: тя може да бъде видяна като кораб, който ни носи в правилната посока – към нашето окончателно спасение в Бог (виж Туит 1.27). Чрез установяването на Църквата Бог спазва обещанието Си винаги да се грижи за Своя народ.

В Потопа Бог погубва хората заради техните грехове. Но заради праведността на Ной Бог спасява него и неговото семейство.

 

Водата в Библията

Водата заема важно място в Библията. От една страна, липсата й може да доведе до смърт (Бит. 6:17); от друга страна, тя е опасна, защото можем да Се удавим В нея. (Мат. 14:28-32).

Помислете само за Изхода от Египет, станал възможен чрез отдръпването на водите на Червено море: „та направи морето суша; и водите се разцепиха. И тръгнаха Израилевите синове посред морето по сухо: водите бяха тям като стена отдясно и отляво.“ (Изх. 14:21-22) Когато египтяните ги последвали, водите се затворили и те се удавили.

Независимо от това чудо по-късно, докато са в пустинята, израилтяните започват да се оплакват от безводие и жажда. Бог отново помага на Своя народ. Казва на Мойсей да заведе народа на „скалата в Хорив” и да „удари скалата”. Той каза: „И от нея ще протече вода, и народът ще пие” (Изх. 17:6).

И все пак най-значителна е ролята на водата в освобождението, донесено от Исус в кръщението, защото то открива пътя към спасението. „Нека пристъпваме с искрено сърце, при пълна вяра, след като с поръсване очистим сърцата от лукава съвест и умием Тялото с чиста вода.” (Евр. 10:22)

 

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.