1.22. Защо Потопът се случва по времето на Ной?

В книгата Битие се разказва за Ной и неговото семейство. В онези времена, много поколения след грехопадението на Адам и Ева (виж Туит 1.4), Бог вижда, че хората се държат лошо и са станали неправедни. Това Го натъжило и Той започнал да се разкайва, че въобще е сътворил човека (Бит. 6:7).

След като вижда, че Ной е единственият останал праведник, човек, останал верен на добрите дела, Бог решава да погуби всички, с изключение на Ной и неговото семейство. Бог му казал: „Направи си ковчег от гоферово дърво… Аз ще направя на земята потоп от вода, за да изтребя под небесата всяка плът, в която има жива душа; всичко, що е на земята, ще се лиши от живот. Но с тебе Аз ще сключа Моя завет, и в ковчега ще влезеш ти и с тебе – твоите синове, жена ти и жените на твоите синове. Вкарай в ковчега тъй също (от всякакъв добитък и от всички гадове, и) от всички животни, и от всяка плът по две, за да останат с тебе живи; нека те бъдат от мъжки и женски пол.” (Бит. 6:13-19)

# Дългата дъждовна буря

Ной извършва това, което Бог му заръчва, и на седмия ден (който в Библията има важно място) започнал да вали дъжд. Дъждът продължил без прекъсване 40 дни и 40 нощи. Всичко потънало във вода, а Ноевият ковчег се понесъл по безбрежното море. 150 дни по-късно ковчегът се спрял на върха на една планина. Описаните времеви периоди не е задължително да бъдат приемани буквално като дни от изгрев до залез (виж Туит 1.2).

Ной изпратил един гълъб да провери дали е настъпило времето, когато те могат да се върнат на сушата. Гълъбът се върнал с маслинова клонка в човката. Затова този символ днес често е използван като знак за мира, защото означава, че Бог вече не бил гневен на Своя народ.

# Дъгата

Бог казва: „Няма вече да проклинам земята заради човека, защото помислите на човешкото сърце са зло още от младините му.” (Бит. 8:21) И на този ден Бог сключил завет с Ной. Бог обещал, че повече няма да изпраща дъжд, който да опустошава земята. И като знак за този нов завет, който сключва със Своя народ, изпратил дъгата (Бит. 9:16). И Бог спазил това обещание. Въпреки че хората продължили да бъдат грешни (сърцата им се скланяли към думи лукави за извиняване грешни Дела (Пс. 140(141):4; виж Туит 1.4), Бог продължил да бъде милостив към тях. (виж Туит 1.27) Макар и трудно да могат да се установят категорично фактите, свързани с едно събитие, случило се толкова отдавна, е важно да се допълни, че общите очертания на библейския разказ за Големия потоп се срещат и в други разкази и описания от Близкия изток.

# Изпълнението на Божието обещание

Свети Петър вижда в ковчега образ на кръщението. В ковчега били спасени едва осем души, докато в кръщението може да бъде спасен всеки (1 Петр. 3:20-21; виж Туит 3.36). Църквата заема мястото на ковчега: тя може да бъде видяна като кораб, който ни носи в правилната посока – към нашето окончателно спасение в Бог (виж Туит 1.27). Чрез установяването на Църквата Бог спазва обещанието Си винаги да се грижи за Своя народ.

В Потопа Бог погубва хората заради техните грехове. Но заради праведността на Ной Бог спасява него и неговото семейство.

Водата в Библията

Водата заема важно място в Библията. От една страна, липсата й може да доведе до смърт (Бит. 6:17); от друга страна, тя е опасна, защото можем да Се удавим В нея. (Мат. 14:28-32).

Помислете само за Изхода от Египет, станал възможен чрез отдръпването на водите на Червено море: „та направи морето суша; и водите се разцепиха. И тръгнаха Израилевите синове посред морето по сухо: водите бяха тям като стена отдясно и отляво.“ (Изх. 14:21-22) Когато египтяните ги последвали, водите се затворили и те се удавили.

Независимо от това чудо по-късно, докато са в пустинята, израилтяните започват да се оплакват от безводие и жажда. Бог отново помага на Своя народ. Казва на Мойсей да заведе народа на „скалата в Хорив” и да „удари скалата”. Той каза: „И от нея ще протече вода, и народът ще пие” (Изх. 17:6).

И все пак най-значителна е ролята на водата в освобождението, донесено от Исус в кръщението, защото то открива пътя към спасението. „Нека пристъпваме с искрено сърце, при пълна вяра, след като с поръсване очистим сърцата от лукава съвест и умием Тялото с чиста вода.” (Евр. 10:22)