туит 1.21

към предишен туит

към следващ туит

към меню

1.21. Не са ли тези невероятни библейски истории просто приказки?

Ева била сътворена от реброто на Адам (Бит. 2:21-22); по земята живели исполини (Бит. 6:4), Йона не само е бил погълнат от голям кит, но дори е бил изхвърлен жив три дни по-късно (Йона. 2). По-важен от въпроса дали тези невероятни истории наистина са се случили, както са описани, е какъв е техният по-дълбок смисъл. Също както Исус иска да изясни смисъла на Свои послания, като ги предава чрез притчи, така и някои старозаветни текстове откриват дълбоките истини за Бог с поетични средства. Затова и те не са просто приказки.

# Връзка с Новия завет

Сътворяването на Ева от реброто на Адам не означава, че тя е по-низша от него, а че те са равни, „плът от плътта ми”, казва Адам (Бит. 2:23; виж Туит 1.2 и Туит 3.43). Някои виждат в този образ символична препратка към Исус, Който бил прободен с копие и от него потекли кръв и вода (Йоан. 19:34), от които се родила Църквата. Трите дни и нощи, прекарани от Йона в търбуха на кита, насочват към страданията и смъртта на Исус (Мат. 12:40).

Друг пример е опитът на израилтяните, когато те за пореден път се оплакват от Бог. Изведнъж излизат отровни змии, които започват да хапят израилтяните (виж Туит 1.24). В отговор на техните молитви Бог помага на Своя народ, като заповядва на Мойсей да направи медна змия, която да окачи на върлина, за да може всеки ухапан, който я погледне, да остане жив. (Числ. 21:4-9) Това е знамение за Кръста, на Който ще бъде разпнат Исус: всеки, който го погледне с вяра, няма да погине, а ще получи живот Вечен (Йоан. 3:14-15).

# Факт или измислица?

Всичко истории и образи в Библията са боговдъхновени и искат да ни кажат нещо важно. Дори разкази като тези за Сътворението (Бит. 1:1-2:4) или за Вавилонската кула (Бит. 11:1-9) да не описват точно какво се е случило, те си остават истина: защото е вярно основното им послание. Винаги има опасност дотолкова да се възгордеем, че да си въобразим, че можем да се изкачим до Бог със собствени сили – това е посланието на историята за Вавилонската кула. Всички истории в Стария завет съдържат поуки за нашата връзка с Бог.

# Доказателство

Старият завет съдържа много исторически факти, които могат да бъдат доказани с други свидетелства. Археолозите са открили много данни за лица, места и събития, споменати в Библията (виж Туит 1.20). Но по-важно от това да се знае какво точно се е случило в определен момент, е да се познава пътят, по който Бог води Своя народ. Централното послание на Стария завет е, че Бог продължава да обича Своя народ, че въпреки всички негови прегреше­ния Той винаги им дава още една възможност. Това е и най-невероятното послание на Библията – и въпреки всичко, то е истина!

Не всичко в Библията трябва да се приема буквално, най-важно е посланието за Божията любов, което се среща навсякъде.

 

Противоречат ли си Евангелията?

Понякога изглежда, че Евангелията си противоречат. Матей например разказва как Исус изпратил Своите ученици да възвестяват Евангелието, казвайки им да не вземат „нито обуща, ни тояга” (Мат. 10:10). А пък Марк от своя страна пише как Исус им казал нищо да не взимат за по път, освен една тояга и да се обуват в прости обуща (Марк. 6:8-9). Тези текстове са написани по спомени на различни очевидци. Затова понякога е възможно да бъдат открити известни разлики между текстове. Но редица реални или видими противоречия лесно могат да бъдат обяснени. Например лесно можем да допуснем, че Исус неколкократно изпраща своите Апостоли на път, веднъж – с обуща и тояга, а друг път – без нищо.

Но тези разлики са от второстепенна важност в сравнение с централното послание, което остава непроменено: Исус е дошъл, за да избави хората от злото и греха; Евангелието Му трябва да бъде проповядвано по целия свят. Йоан например пише, че „това е написано, за да повярвате, че Иисус е Христос, Син Божий, и като вярвате, да имате живот в Неговото име.” (Йоан. 20:31) Тази основна истина е документирана без разлика и противоречия и от четиримата евангелисти. Това послание е израз от Божественото вдъхновение: Светият Дух е вдъхновил хората да запишат спасителните слова и дела на Исус, същият Свети Дух ни помага и да ги разберем правилно.

 

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.