1.20. Как да разберем кое в Библията трябва да се разбира буквално и кое – не?

Библията е Божието слово, но то е било записано от хора (виж Туит 1.12). Как да различим кога говори Бог и кога хората, които са го записали? Как да различим кое е история, кое е разказ, кое е поезия и кое е притча? Как да се научим правилно да тълкуваме текстовете?

# Как да четем правилно Библията

Ако искате правилно да четете и разбирате Библията, трябва никога да не изпускате от внимание поне три неща. На първо място, да не пропускаме „съдържанието и единството на цялото Писание”(ккц 112; виж Dei Verbum, 12). Всеки текст, ако бъде разделен на части, може да изкриви истината и да донесе погрешно послание. През вековете хората са изкривявали Божието слово, за да може то да съвпадне със собственото им мнение, цитирайки текстове от Библията, но изпускайки основното послание (виж Туит 1.11). Библията е цялост, следователно всяка част трябва да бъде четена с мисъл за останалите и за цялото.

На второ място, Библията трябва да бъде четена в рамките на Преданието на Църквата (ККЦ 113; виж Dei Verbum, 12; виж Туит 1.11). Писанието и Преданието са двата начина, посредством които Бог се е открил за нас. През вековете много светци, папи и църковни събори са написали прекрасни коментари върху Библията. Думите им могат да ни помогнат да навлезем дълбоко в истината за Бог, която се открива в Писанието.

На трето място, следва да се има предвид, че истината на вярата е част от нещо още по-голямо – спасителния Божи план. Разбираме този план чрез Божественото откровение. (ККЦ 114; виж Туит 1.27)

# Светият Дух и Църквата

Когато се опитваме да разберем Библията, се ползваме от своя разум и от подкрепата на много мъдри хора, изтълкували я правилно в хода на столетията. Но преди всичко имаме нуждата от подкрепата на Светия Дух, който ни води по пътя към Бог. Това е Помощникът, обещан от Исус на Апостолите, Който им помага да разбират и възвестяват Евангелието (виж Туит 1.31). Църквата е натоварена от Исус с фундаменталната задача безгрешно да тълкува Писанията (виж Туит 2.11). С подкрепата на Светия Дух Църквата ни помага правилно да разберем Божието слово, в хармония с всички вярващи и в светлината на Свещеното предание.

# Молитвата: думи с Бог

Важно е да разберем какво са имали предвид боговдъхновените автори, когато са написали библейските книги. За да успеете да го сторите, ще бъде от полза да прочете и научите повече за техния произход и епохата, в която са живели. Но най-важно е да се вслушвате в Бог, същинския автор, Който не е обвързан от време и място. Ще постигнете това не толкова чрез изучаването на Библията, колкото чрез нейното молитвено четене (виж Туит 3.8). Писанието е насочено към хора от всички времена и места, включително и към вас. Ненапразно говорим за „Словото Божие”. В Библията може да чуете да говори самият Бог! Затова Писанието казва: „Блажен е оня човек, който не отива в събранието на нечестивци…, а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем!” (Пс. 1:1-2).

Църквата под действието на Светия Дух ни помага да четем Библията правилно и да я разбираме в нейната пълнота в рамките на Преданието.

Археологията като доказателство

Много места, споменати в Библията, са били обект на археологически разкопки. Такива са например Храмовият хълм в Ерусалим, където са открити останките от двореца на цар Ирод (Лук. 23:7). Каменен надпис от Кесария свидетелства, че Пилат Понтийски наистина е бил управител на Юдея през първи век (Мат. 27:11). Има много доказателства и за съществуването на царете, споменати в Стария завет. Например откривани са печати от времето юдейския цар Езекия (4 Цар. 18:1).

Между 1946 г. и 1956 г. в пещери в Светите земи, в долината Кумран, са открити свитъците от Мъртво море. Тези свитъци от папирус съдържат Писания на юдеите, записани около едно столетие преди живота на Исус. Към днешна дата това са най-старите известни юдейски писания. Текстовете на свитъците съответстват на нашия Стар завет.