туит 1.17

към предишен туит

към следващ туит

към меню

1.17. Как и кога е събран Новият завет?

Книгите на Стария завет са били единствените Свещени писания на първите християни. През тези първи дни след установяването на Църквата събитията, свързани с живота на Исус, са били предавани от уста на уста. Повечето книги от Новия завет са написани между 20 и 40 години след смъртта и Възкресението на Христос.

Едни от първите записани книги са Посланията на Апостол Павел: той пише тези послания около 50 г. сл. Хр. по време на пътуванията си до различни християнски общности, напътствани от него. Когато първото поколение християни започва да остарява, хората започнали да записват своите преживявания, за да не бъдат те забравени. Така се появяват и другите книги на Новия завет.

# Преписвани и предавани

Тези текстове били преписвани на ръка и предавани на другите християнски общности, където били четени на глас по време на молитвените събрания. Постепенно започнало да се утвърждава разбирането, че тези текстове за Исус са свещени и авторитетни. Оригиналите не са запазени. Съхранени са обаче ранни преписи на новозаветни текстове, които доказват, че съдържанието не се е променяло значително. Не всички текстове, които описват живота на Исус, са включени в Новия завет. За да разбере кои текстове са били истински боговдъхновени и следователно следва да бъдат включени в Писанията, ранната Църква използва няколко критерия. На първо място, било задължително да се знае, че текстовете са били написани от самите Апостоли или от техните ученици. Под внимание било взето и значението на тези текстове за християнската общност, за която са били написани. Сетне под внимание било взето кои текстове са ползвани по-често от християнските общности в Литургията. В процеса на установяване кои библейски текстове са били вдъхновени от Светия Дух от съществена важност е било общото съдържание на текста да съответства на цялостното учение на Исус. (виж Туит 1.12)

# Завършване на Новия завет

Има много раннохристиянски автори, които ни помагат да определим кога е завършен Новият завет. Св Игнатий Антиохийски (+ ок. 100), св. Климент Римски (+ ок. 101) и св. Поликарп (+ 155) често цитират четири­мата евангелисти и посланията на св. Павел. Сред другите важни източници са творбите на св. Ириней (+  202) и един ръкопис, датиран от 170 г., известен като Мураториев фрагмент. Всички тези автори свидетелстват, че към края на II век почти всички книги на Новия завет са били приемани за боговдъхновено Свещено писание и са били широко използвани от християните.

# Точно 27 книги

Най-старият запазен цялостен ръкопис на Библията на гръцки език е Codex Vaticanus от четвърти век. Този манускрипт показва, че към четвърти век точно този списък от 27 книги вече се е бил наложил почти навсякъде. Не всичко е известно за завършването на този списък. Но е сигурно е, че тези 27 книги съставляват Новия завет, който играе толкова важна роля в продължение на почти две хилядолетия! Тези книги са помогнали на милиарди хора от различни епохи и места да встъпят в контакт с Исус и първите Му следовници.

Св. Павел пише своите послания около 50-ата г. Малко по-късно други автори записват останалите от общо 27-те книги на Новия завет.

 

Може ли към Библията да бъдат добавени нови книги?

Освен книгите от Новия завет през първите векове след Христа има много текстове, които разказват за Исус и за които се твърди, че са били написани от Апостолите. Сетне, съществуват и текстове на Апостолските отци (виж Туит 2.24). Тези текстове, макар и да са много важни, не са били приети за свещени от ранната Църква. Католиците вярваме, че при определянето на това кои текстове са били боговдъхновени, ранната Църква е била ръководена от Светия Дух (виж Туит 1.32). Затова и сме уверени, че не може да съществува някоя скрита книга от Библията. Самият факт, че в продължение на две хилядолетия към Библията не са били добавени нови книги, е доказателство, че Библията е завършена. Това е добър пример за сътрудничество между Писание и Предание (виж Туит 1.11). Без Свещеното предание на Църквата Библията нямаше да съществува! През четвърти век мъдрият свети Августин пише: „Не бих повярвал в Евангелията, ако авторитетът на Католическата църква не ме подтикваше към това”. (St. Augustine, Contra epistolam Manichaei quam vocant funoamenti, 5,6:PL 42,176)

 

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.