1.17. Как и кога е събран Новият завет?

Книгите на Стария завет са били единствените Свещени писания на първите християни. През тези първи дни след установяването на Църквата събитията, свързани с живота на Исус, са били предавани от уста на уста. Повечето книги от Новия завет са написани между 20 и 40 години след смъртта и Възкресението на Христос.

Едни от първите записани книги са Посланията на Апостол Павел: той пише тези послания около 50 г. сл. Хр. по време на пътуванията си до различни християнски общности, напътствани от него. Когато първото поколение християни започва да остарява, хората започнали да записват своите преживявания, за да не бъдат те забравени. Така се появяват и другите книги на Новия завет.

# Преписвани и предавани

Тези текстове били преписвани на ръка и предавани на другите християнски общности, където били четени на глас по време на молитвените събрания. Постепенно започнало да се утвърждава разбирането, че тези текстове за Исус са свещени и авторитетни. Оригиналите не са запазени. Съхранени са обаче ранни преписи на новозаветни текстове, които доказват, че съдържанието не се е променяло значително. Не всички текстове, които описват живота на Исус, са включени в Новия завет. За да разбере кои текстове са били истински боговдъхновени и следователно следва да бъдат включени в Писанията, ранната Църква използва няколко критерия. На първо място, било задължително да се знае, че текстовете са били написани от самите Апостоли или от техните ученици. Под внимание било взето и значението на тези текстове за християнската общност, за която са били написани. Сетне под внимание било взето кои текстове са ползвани по-често от християнските общности в Литургията. В процеса на установяване кои библейски текстове са били вдъхновени от Светия Дух от съществена важност е било общото съдържание на текста да съответства на цялостното учение на Исус. (виж Туит 1.12)

# Завършване на Новия завет

Има много раннохристиянски автори, които ни помагат да определим кога е завършен Новият завет. Св Игнатий Антиохийски (+ ок. 100), св. Климент Римски (+ ок. 101) и св. Поликарп (+ 155) често цитират четири­мата евангелисти и посланията на св. Павел. Сред другите важни източници са творбите на св. Ириней (+  202) и един ръкопис, датиран от 170 г., известен като Мураториев фрагмент. Всички тези автори свидетелстват, че към края на II век почти всички книги на Новия завет са били приемани за боговдъхновено Свещено писание и са били широко използвани от християните.

# Точно 27 книги

Най-старият запазен цялостен ръкопис на Библията на гръцки език е Codex Vaticanus от четвърти век. Този манускрипт показва, че към четвърти век точно този списък от 27 книги вече се е бил наложил почти навсякъде. Не всичко е известно за завършването на този списък. Но е сигурно е, че тези 27 книги съставляват Новия завет, който играе толкова важна роля в продължение на почти две хилядолетия! Тези книги са помогнали на милиарди хора от различни епохи и места да встъпят в контакт с Исус и първите Му следовници.

Св. Павел пише своите послания около 50-ата г. Малко по-късно други автори записват останалите от общо 27-те книги на Новия завет.

Може ли към Библията да бъдат добавени нови книги?

Освен книгите от Новия завет през първите векове след Христа има много текстове, които разказват за Исус и за които се твърди, че са били написани от Апостолите. Сетне, съществуват и текстове на Апостолските отци (виж Туит 2.24). Тези текстове, макар и да са много важни, не са били приети за свещени от ранната Църква. Католиците вярваме, че при определянето на това кои текстове са били боговдъхновени, ранната Църква е била ръководена от Светия Дух (виж Туит 1.32). Затова и сме уверени, че не може да съществува някоя скрита книга от Библията. Самият факт, че в продължение на две хилядолетия към Библията не са били добавени нови книги, е доказателство, че Библията е завършена. Това е добър пример за сътрудничество между Писание и Предание (виж Туит 1.11). Без Свещеното предание на Църквата Библията нямаше да съществува! През четвърти век мъдрият свети Августин пише: „Не бих повярвал в Евангелията, ако авторитетът на Католическата църква не ме подтикваше към това”. (St. Augustine, Contra epistolam Manichaei quam vocant funoamenti, 5,6:PL 42,176)