1.16. Каква е разликата между католическия Стар завет и еврейския Танах?

Еврейския т Танах съдържа 39 от 46-те книги на нашия Стар завет (виж Туит 15). Съдържанието на Танах е установено дълго време след смъртта на Исус. След разрушаването на храма в Йерусалим от римляните през 70 г. сл. Хр. евреите изпитват необходимост от стабилност и източник на напътствие, което става причина за събирането на книгите в настоящия Танах. Всички тези 39 книги са включени в нашия Стар завет, който съдържа и седем други допълнителни КНИГИ (виж Туит 1.15).

# 70 мъдри преводачи

Танах невинаги се е състоял само от тези 39 книги. Един по-стар превод съдържа всички 46 книги от католическия Стар завет. След 300-та г. пр. Хр. юдейската общност в Александрия започна да превежда книгите на Танах на гръцки език. Преводът, който се получава, става известен като Септуагинта, или LXX, следвайки латинската дума septuaginta, която означава „седемдесет”, или преводът на 70-те учени, работили върху този превод. Той е от изключителна важност, особено за гръцкоговорящите юдейски общности извън Светите земи, които по това време вече не са говорили и не са могли да четат еврейски. Септуагинта е изключително важна и за нас, защото тя включва всички 46 книги на Стария завет, както те са били използвани след 300-та г. пр. Хр.

Преводачите на Септуагинта включват в превода и седем книги, които не са били част от най-стария сборник с еврейски писания. А това показва, че дълго преди раждането на Исус те вече са приемали тези книги за боговдъхновени. Тези седем са Второканонични книги, което означава „книгите от втория списък (или канон)” (виж Туит 1.15). По-късно, когато е записан Новият завет, авторите се позовават на гръцката Септуагинта, която включва и седемте книги от Второканоничните. Следователно първите християни са приели всички книги от Септуагинта. Затова и католическият Стар завет съдържа 46 книги.

# Протестантска Библия?

С оглед на това изглежда изненадващо, че през XVI век Мартин Лутер не приема Второканонични книги за част от Свещеното писание и ги включва между Стария п 11овия завет в неговия немски превод на Библията. А по-късни протестантски издания изцяло ги изключват. Те обясняват това с твърдението, че евреите би трябвало най-добре да знаят кои са книгите, които да бъдат част от Стария завет. Но като се има предвид, че тези книги са включени в превода Септуагинта 300 години преди Христа, Църквата вярва, че тези книги някога са били част от юдейските Писа­ния, макар и да са били изключени по-късно.

# Католическа Библия

Друга разлика между Танах и Библията е в подредбата на книгите. В Библията книгите на Късните пророци се намират накрая вместо Книгите на Писанието (виж Туит 1.15). Причината е, че Късните пророци служат за подготовка за Новия завет. Заради честите препратки към идването на Месия­та (нашия Изкупител Исус [виж Туит 1.27) християните приемат, че те трябва да стоят преди Новия завет. Но като цяло разликата остава сравнително малка. Танах и Стари­ят завет описват една и съща връзка между Бог и Неговия народ. Най-важно е обаче да се разбере, че Новият завет изпълнява и ни помага да разберем Стария завет. С Исус Старият завет придобива ново измерение, защото Той завършва личното откровение и Божието спасение, започнали с еврейче. (виж Туит 1.26)

Католическата Библия съдържа 46-те книги от еврейските Писания, събрани през 300 г. пр. Хр. 39 от тях са еврейският Танах, завършен през 70 г.

Синагогата

Исус често посещава синаготата, молитвения дом на юдеите (Марк. 1:21). Както църквата е посветена на Литургията, така и синагогата е използвана за молитва (виж Туит 3.20 и Туит 3.24). Освен голяма молитвена зала към нея има и по-малки зали, използвани за срещи и учение.

Най-важното място в синагога е Ковчегът, където се съхраняват свитъците на Тората. Ковчегът е обърнат към Йерусалим, така че когато се молят, евреите винаги са обърнати към мястото, където се намира Храмът. Ковчегът в синагогата препраща към Ковчега на Завета в храма, където са били съхранявани Десетте заповеди (виж Туит 1.24 и Туит 1.27).

В центъра на синагогата се намира бима, из­дигнато място, от което се четат книгите.