1.14. Каква е разликата между Библията и Корана?

Библията е написана от хора, вдъхновени от Бог (виж Туит 1.12). Когато ползваме текстове от Библията в нашите молитви, превръщаме тези думи в наша молитва, с която от сърце се обръщаме към Бог. За разлика от нас мюсюлманите вярват, че Коранът е написан буквално от Бог, с помощта на ангел, който продиктувал думите на Мохамед (+ 632) на арабски в началото на седми век (Коран 2,97). Затова мюсюлманите настояват, че четенето на Корана на арабски език има силата да лекува и пази.

# Наръчник или свещена книга?

Ако никой не я чете, Библията няма да има особено значение. Докато мюсюлманите се отнасят с голямо преклонение към самия текст на Корана. Наистина, по време на Литургията текстът на Евангелието се целува и прикадява (с тамян) като знак на почит и молитва (виж Туйт 3.21). Но особено след изобретяването на печатарската машина Библията се превръща за християните в нещо като настолна книга, която може да вземете със себе си и да я четете навсякъде и по всяко време. Не е необходимо да се измиваме, преди да я вземем в ръце, необходимо е обаче да имаме вярната настройка – да бъдем с открито съзнание, да слушаме внимателно, за да можем да чуем Божието слово (Марк. 7:14). За разлика от нас мюсюлманите се отнасят към Корана с голяма преклонение и ритуално се умиват, преди да го четат (Коран 56.77-79). Те не просто го слагат на лавицата наред с другите книги, те никога не го оставят на земята, която считат за нечиста.

# Говорил ли е Бог на арабски?

Християните приемаме, че Исус е Словото Божие, а Библията пи говори за Него. За мюсюлманите Коранът е изреченото слово на Бог. За християните е напълно естествено да четат Библията в превод. На който и език да четем Библията, тя е живото Божие Слово. Размишлявайки за стиховете и ползвайки ги в молитвата, винаги можем да открием в тях нов и изпълнен със значение смисъл с помощта на Св. Дух. Църквата ни помага, като ни дава насоки и поставя граници на нашето тълкуване (виж Туит 1.20). Докато мюсюлманите предпочитат да четат Корана на арабски, защото вярват, че Бог буквално е диктувал текста на този език. Това придава на арабския текст абсолютен авторитет. Преводите па Корана могат да бъдат полезни и информативни, но преведеният текст вече не може да бъде приет за свещен. А и никой няма право да тълкува текста. Мохамед и неговите последователи са обяснили текста на Корана. Тези обяснения са записани в хадисите. След Корана хадисите са най-авторитетният текст в исламия. (виж Туит 2.26)

# Библията или Корана?

Библията е спомената и цитирана в Корана, но в същото време е и отречена в него. Според исляма Библията е лъжлива книга, която изкривява истината; същинската истина се съдържа само в Корана. В Корана се говори за Исус например и Той е почитан като важен пророк, но категорично се отрича Той да е Син Божи. (Коран 5.116; 19.34-35) Също така се отрича Той да е възкръснал от мъртвите; според Корана на Кръста вместо Исус е погинал друг. (Коран 4.157) По този начин Коранът отхвърля сърцевината на нашата вяра. Библията единствена ни казва истината: че Бог е дошъл на земята, живял е сред нас от любов и е станал човек в Исуса Христа (Йоан. 3:16). За разлика от исляма християнството не е същинска „религия на книгата” (Коран 49.46; виж Туит 2.26). Цитирайки св. Бернар от Клерво (+ 1153), Катехизисът учи, че „християнството е религия на Словото на Бога, на това Слово обаче, „което не е написано и безмълвно, а въплътено и живо” (ккц 108; виж Туит 1.29). Без Исус (живото Слово Божие) и подкрепата на Светия Дух Библията е само книга с мъртви думи. Те оживяват само когато ги четем. Приемете това като неотложен призив да вземете Библията от вашата лавица и да започнете да я четете още сега!

Новият завет казва, че Исус е Син Божи, което е отречено в Корана. Бог е вдъхновил авторите на библейските книги. Но не е диктувал текста.

Коранът

Арабската дума „Коран” означава „рецитиране”. Коранът се състои от стихове, или аят, които образуват 114 глави, или сури, с различни дължини. Според Мохамед те са му били продиктувани на арабски от Архангел Гавриил между 610 и 632 г. в Мека и Медина (Корав 2,97). След смъртта на Мохамед, около 650 г., текстовете са били събрани и подредени въз основа на тяхната дължина.