1.13. На какъв език е написана Библията?

Повечето от книгите от Стария завет са написани на еврейски, езика на Израил, между 1200 и 100 г. пр. Хр. Азбуката на този език се състои от 22 букви и за разлика от нашата азбука се пише от дясно на ляво. Вижте например Псалм 119: всеки стих се отнася за буква от азбуката. Но думите се изписват само със съгласни, което прави този език труден за превеждане. Съкращенията в текстовите съобщения или туитовете например могат да означават различни неща, ако буквите бъдат съчетани с различни гласни. Затова една дума от Библията може да бъде изтълкувана по начин, който да носи различен смисъл за Бог. Понякога това може много да затрудни точния превод. А в същото време тълкуването може да ни отведе до различно разбиране за Бог. Защото Неговото битие никога не може да бъде изцяло изразено C човешки думи (виж Туит 1.20).

Еврейският е свещен език за юдеите. Но след VI в. пр. Хр. те започват да използват във всекидневния си живот друг език, арамейски. По времето, когато се ражда Исус, арамейският се е наложил като език на юдеите. По-късно някои части от Стария завет са записани на арамейски (1 Ездрл 4:8-6, 18; 7:12-26; Дан. 2:4-7, 28). Правописът на арамейския прилича на този на еврейския, но всъщност е различен език.

# Световен език на древността

Постепенно еврейският започва да се говори все по-малко, а популярност придобива гръцкият език. Затова между 300 и 100 г. пр. Хр. части от Стария завет са били преведени на гръцки. Първият пълен превод на Стария завет на гръцки е известен като Септуагинта (виж Туит 1.16). Постепенно гръцкият се налага като световен език, подобно на английския днес. По тази причина целият Нов завет е записан на гръцки (както и някои старозаветни текстове – виж Туит 1.15).

Въпреки че майчиният език на Исус е арамейският, а Той изучава еврейски в синагогата, вероятно Той е говорил и гръцки. Причината е, че след като римляни­те завладяват гърците и техните земи, гръцкият, а не латинският (езикът на римляните) се налага като общоприет език сред народите от Римската империя, докато латинският се използва основно в админис­трацията и правораздаването. Това е причи­ната св. Павел също да пише на гръцки дори и Посланието си до римляните, които живеят в столицата на Римската империя.

# Все пак и арамейски  

Нo в гръцките текстове от Новия завет продължаваме да откриваме и арамейски изрази. Ето например няколко думи, за които има свидетелства, че са изказани от Исус: „Talitha cumi” („момиче, тебе казвам, стани”) (Марк. 5:41), „Ephatha” („Отвори се”) (Марк. 7:34), и „Eloi, Eloi, lama sabachthani?” („Боже Мой, Боже Мой, защо СИ Ме оставил?”) (Марк. 15:34). И текстовете се срещат и отделни арамейски думи, като „Abba” („Отче”) (Гал. 4:6) и „Marantha” („Господ е близо”) (1 Кор. 16:22)

# Латински за народа

Към четвърти век сл. Хр. латинският става все по-популярен като разговорен език. По молба на папата св. Иероним (+ 420) превежда цялата Библия на латински. Известен като Вулгата (от латинската дума за „всеобщ”), този превод остава важен и днес.

Св. Иероним пише следното за Библията на своя ученик Св. Евстахий: „Чети повече и научи колкото можеш повече. Остави се сънят да те споходи е книгата в ръцете ти, а свещената страница да поеме скланящата ти се глава.” (Писмо 22:17)

Старият завет е написан основно на еврейски, а Новият завет – на гръцки.

Старият завет: 46 книги – Новият завет: 27 книги

Повечето от книгите в Стария завет са написани на еврейски приблизително между 1200 и 100 г. пр. Хр. Ето пример за текст на еврейски:

אֶהְיֶה אֲשֶׁר אֶהְיֶה – „Аз съм вечно Съществуващият.” (Изх. 3:14; Виж Туит 1.24)

Книгите на Новия завет са записани предимно на гръцки приблизително между 50 и 70 г. сл. Хр. Ето пример за гръцки език:

Ἐν ἀρχῇ ἦν ὁ λόγος – „В началото беше Словото” (Йоан. 1:1; виж Туит 1.29.)