туит 1.13

към предишен туит

към следващ туит

към меню

1.13. На какъв език е написана Библията?

Повечето от книгите от Стария завет са написани на еврейски, езика на Израил, между 1200 и 100 г. пр. Хр. Азбуката на този език се състои от 22 букви и за разлика от нашата азбука се пише от дясно на ляво. Вижте например Псалм 119: всеки стих се отнася за буква от азбуката. Но думите се изписват само със съгласни, което прави този език труден за превеждане. Съкращенията в текстовите съобщения или туитовете например могат да означават различни неща, ако буквите бъдат съчетани с различни гласни. Затова една дума от Библията може да бъде изтълкувана по начин, който да носи различен смисъл за Бог. Понякога това може много да затрудни точния превод. А в същото време тълкуването може да ни отведе до различно разбиране за Бог. Защото Неговото битие никога не може да бъде изцяло изразено C човешки думи (виж Туит 1.20).

Еврейският е свещен език за юдеите. Но след VI в. пр. Хр. те започват да използват във всекидневния си живот друг език, арамейски. По времето, когато се ражда Исус, арамейският се е наложил като език на юдеите. По-късно някои части от Стария завет са записани на арамейски (1 Ездрл 4:8-6, 18; 7:12-26; Дан. 2:4-7, 28). Правописът на арамейския прилича на този на еврейския, но всъщност е различен език.

# Световен език на древността

Постепенно еврейският започва да се говори все по-малко, а популярност придобива гръцкият език. Затова между 300 и 100 г. пр. Хр. части от Стария завет са били преведени на гръцки. Първият пълен превод на Стария завет на гръцки е известен като Септуагинта (виж Туит 1.16). Постепенно гръцкият се налага като световен език, подобно на английския днес. По тази причина целият Нов завет е записан на гръцки (както и някои старозаветни текстове – виж Туит 1.15).

Въпреки че майчиният език на Исус е арамейският, а Той изучава еврейски в синагогата, вероятно Той е говорил и гръцки. Причината е, че след като римляни­те завладяват гърците и техните земи, гръцкият, а не латинският (езикът на римляните) се налага като общоприет език сред народите от Римската империя, докато латинският се използва основно в админис­трацията и правораздаването. Това е причи­ната св. Павел също да пише на гръцки дори и Посланието си до римляните, които живеят в столицата на Римската империя.

# Все пак и арамейски  

Нo в гръцките текстове от Новия завет продължаваме да откриваме и арамейски изрази. Ето например няколко думи, за които има свидетелства, че са изказани от Исус: „Talitha cumi” („момиче, тебе казвам, стани”) (Марк. 5:41), „Ephatha” („Отвори се”) (Марк. 7:34), и „Eloi, Eloi, lama sabachthani?” („Боже Мой, Боже Мой, защо СИ Ме оставил?”) (Марк. 15:34). И текстовете се срещат и отделни арамейски думи, като „Abba” („Отче”) (Гал. 4:6) и „Marantha” („Господ е близо”) (1 Кор. 16:22)

# Латински за народа

Към четвърти век сл. Хр. латинският става все по-популярен като разговорен език. По молба на папата св. Иероним (+ 420) превежда цялата Библия на латински. Известен като Вулгата (от латинската дума за „всеобщ”), този превод остава важен и днес.

Св. Иероним пише следното за Библията на своя ученик Св. Евстахий: „Чети повече и научи колкото можеш повече. Остави се сънят да те споходи е книгата в ръцете ти, а свещената страница да поеме скланящата ти се глава.” (Писмо 22:17)

Старият завет е написан основно на еврейски, а Новият завет – на гръцки.

 

Старият завет: 46 книги – Новият завет: 27 книги

Повечето от книгите в Стария завет са написани на еврейски приблизително между 1200 и 100 г. пр. Хр. Ето пример за текст на еврейски:

אֶהְיֶה אֲשֶׁר אֶהְיֶה – „Аз съм вечно Съществуващият.” (Изх. 3:14; Виж Туит 1.24)

Книгите на Новия завет са записани предимно на гръцки приблизително между 50 и 70 г. сл. Хр. Ето пример за гръцки език:

Ἐν ἀρχῇ ἦν ὁ λόγος – „В началото беше Словото” (Йоан. 1:1; виж Туит 1.29.)

 

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.