туит 1.12

към предишен туит

към следващ туит

към меню

1.12. Бог ли е написал Библията?

Докато четете Библията (виж Библията), забелязвате различни форми и стилове на писане, откривате вълнуващи истории, прекрасни стихове, вдъхновяващи молитви, предизвикващи послания. Срещат се и монотонни изброявания на раждания и смърт. Най-старите текстове са датирани около 1500 години преди раждането на Христос. Преди да бъдат записани, тези текстове са били предавани устно от поколение на поколение.

Авторите на тези текстове са живели по различно време и на различни места. Някои от книгите са били доработвани в продължение на поколения, преди да бъдат записани в настоящия им вид. Така например учените библисти смятат, че Книгата на пророк Исая има грима различни автори, всеки един от които е живял в различен исторически период. И въпреки това можем да четем Книгата на Исая като един цялостен текст.

# Вдъхновение

Поне едно обединява всички автори: всички са били вдъхновени от Светия Дух на Бог, докато са писали (2 Тим. 3:16). Стилът, който ползват, отразява конкретната епоха и култу­ра, в която са живели. А записаното от тях е Божие слово. Той е авторът, вдъхновил всички автори на Библията (кккц 18).

Това става ясно, когато се спрем по-внимателно на думата вдъхновение. Тя произхожда от латинската дума spiritus, която означава „дух”. Да си вдъхновен, следователно означава, че Светият Дух действа в теб. „Защото никога по човешка воля не е изречено пророчество, но от Дух Светни просветявани са говорили светите Божии човеци.” (2 Петр. 1:21.) Затова Библията е наричана Свещено писание или Слово Божие.

# Диктувана от Бог?

Но това не означава, че Бог е диктувал текста на Библията. Авторите са писали на собствения си език, използвали са собствени думи и са били съпричастни на своята култура и среда. Понякога самият Исус говори с притчи и алегории, които са лесно разбираеми за неговите слушатели, чрез които Той илюстрира истината за Бога. Други истории в Библията описват исторически събития, за които има и археологически доказателства (виж Туит 1.20). Всяка книга от Библията ни казва нещо важно за отношенията ни с Бог.

# За нашия живот

Библейските книги не формират просто сборник от исторически текстове. Те ни предават Словото Божие, с което Той ни говори тук и сега. Чрез записаното от вдъхновените автори Бог ни открива най-дълбоките истини за Себе Си и за нас. Писанията „учат твърдо, вярно и безпогрешно истината за нашето спасение”. (Dei Verbum, 11) Светият Дух не само вдъхновява авторите да запишат тези текстове, но и ни помага да ги четем правилно (виж Туит 1.20), за да успеем да съчетаем настоящия си живот с Бог сега и бъдещия си живот с Него на небето. Целта на Библията е да ни помогне да познаваме, да обичаме и да служим на Бог и така да открием истинското щастие. За да разберем какво четем, важно е да се молим – СЪЩО как ГО самият Исус (Mark. 1:35; Лук. 6:12).

Духът на Бог е вдъхновил библейските автори, живели в различно време и място, за да предадат безгрешно истината със собствени думи.

 

Какво е Библията?

Библията съдържа много текстове. Те са записани в различни исторически периоди до около 100-тната година След Христа (виж Туит 1.27). Думата Библия произхожда от гръцката дума biblia, която означава „книги”. Тя обединява 73 книги, написани от различни автори. По-късно те са разделени на глави и стихове за по-лесно цитиране (виж Туит 1.10). Воде­щата тема в Библията е Божието откровение за Самия Бог и поканата Му към нас да споделим тази Негова любов. Библията се състои от две части:

* Старият завет съдържа 46 книги, които описват историята на народа на Израил и неговите отношения с Бог. Голямата част от тези книги са написани през първото хилядолетие преди раждането на Христос;

* Новият завет съдържа 27 книги, които описват живота на Исус и неговите последователи, първите християни (виж Туит 1.18). Те са написани основно между 50-а и 70-а година сл. Хр.

Самата дума „библия“ не може да бъде открита в Библията: в нея е използвана думата „писание” (Йоан. 2:22). Най-ранните текстове са записани на глинени плочки или папируси. Пример за такива папируси, съдържащи библейски стихове, са от­крити в глинени съдове в Кумран (близо до Мъртво море) в Светите земи. (виж Тунт 1.20).

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.