1.12. Бог ли е написал Библията?

Докато четете Библията (виж Библията), забелязвате различни форми и стилове на писане, откривате вълнуващи истории, прекрасни стихове, вдъхновяващи молитви, предизвикващи послания. Срещат се и монотонни изброявания на раждания и смърт. Най-старите текстове са датирани около 1500 години преди раждането на Христос. Преди да бъдат записани, тези текстове са били предавани устно от поколение на поколение.

Авторите на тези текстове са живели по различно време и на различни места. Някои от книгите са били доработвани в продължение на поколения, преди да бъдат записани в настоящия им вид. Така например учените библисти смятат, че Книгата на пророк Исая има грима различни автори, всеки един от които е живял в различен исторически период. И въпреки това можем да четем Книгата на Исая като един цялостен текст.

# Вдъхновение

Поне едно обединява всички автори: всички са били вдъхновени от Светия Дух на Бог, докато са писали (2 Тим. 3:16). Стилът, който ползват, отразява конкретната епоха и култу­ра, в която са живели. А записаното от тях е Божие слово. Той е авторът, вдъхновил всички автори на Библията (кккц 18).

Това става ясно, когато се спрем по-внимателно на думата вдъхновение. Тя произхожда от латинската дума spiritus, която означава „дух”. Да си вдъхновен, следователно означава, че Светият Дух действа в теб. „Защото никога по човешка воля не е изречено пророчество, но от Дух Светни просветявани са говорили светите Божии човеци.” (2 Петр. 1:21.) Затова Библията е наричана Свещено писание или Слово Божие.

# Диктувана от Бог?

Но това не означава, че Бог е диктувал текста на Библията. Авторите са писали на собствения си език, използвали са собствени думи и са били съпричастни на своята култура и среда. Понякога самият Исус говори с притчи и алегории, които са лесно разбираеми за неговите слушатели, чрез които Той илюстрира истината за Бога. Други истории в Библията описват исторически събития, за които има и археологически доказателства (виж Туит 1.20). Всяка книга от Библията ни казва нещо важно за отношенията ни с Бог.

# За нашия живот

Библейските книги не формират просто сборник от исторически текстове. Те ни предават Словото Божие, с което Той ни говори тук и сега. Чрез записаното от вдъхновените автори Бог ни открива най-дълбоките истини за Себе Си и за нас. Писанията „учат твърдо, вярно и безпогрешно истината за нашето спасение”. (Dei Verbum, 11) Светият Дух не само вдъхновява авторите да запишат тези текстове, но и ни помага да ги четем правилно (виж Туит 1.20), за да успеем да съчетаем настоящия си живот с Бог сега и бъдещия си живот с Него на небето. Целта на Библията е да ни помогне да познаваме, да обичаме и да служим на Бог и така да открием истинското щастие. За да разберем какво четем, важно е да се молим – СЪЩО как ГО самият Исус (Mark. 1:35; Лук. 6:12).

Духът на Бог е вдъхновил библейските автори, живели в различно време и място, за да предадат безгрешно истината със собствени думи.

Какво е Библията?

Библията съдържа много текстове. Те са записани в различни исторически периоди до около 100-тната година След Христа (виж Туит 1.27). Думата Библия произхожда от гръцката дума biblia, която означава „книги”. Тя обединява 73 книги, написани от различни автори. По-късно те са разделени на глави и стихове за по-лесно цитиране (виж Туит 1.10). Воде­щата тема в Библията е Божието откровение за Самия Бог и поканата Му към нас да споделим тази Негова любов. Библията се състои от две части:

* Старият завет съдържа 46 книги, които описват историята на народа на Израил и неговите отношения с Бог. Голямата част от тези книги са написани през първото хилядолетие преди раждането на Христос;

* Новият завет съдържа 27 книги, които описват живота на Исус и неговите последователи, първите християни (виж Туит 1.18). Те са написани основно между 50-а и 70-а година сл. Хр.

Самата дума „библия“ не може да бъде открита в Библията: в нея е използвана думата „писание” (Йоан. 2:22). Най-ранните текстове са записани на глинени плочки или папируси. Пример за такива папируси, съдържащи библейски стихове, са от­крити в глинени съдове в Кумран (близо до Мъртво море) в Светите земи. (виж Тунт 1.20).