туит 1.11

към предишен туит

към следващ туит

към меню

1.11. Само чрез Библията ли ни говори Бог? Или и по други начини?

Можем да открием следи от Бог в Неговото творение, можем да познаем Бог чрез разума си (виж Туит 1.6). Ала без допълнителна подкрепа можем да научим много малко за Бог. За щастие, Той ни е дал и други начини, чрез които да Го опознаем. Той се открива по начини, които надхвърлят Неговите проявления в природата. Свръхестествено откровение, което надхвърля границите на нашия разум, ни позволява не просто да имаме познание за Бог, но и да Го познаем и обичаме (виж Библията).

# Два начина

Това свръхестествено откровение достига до нас по два начина: чрез Свещеното писание (Библията) и чрез Свещеното предание на Църквата. Св. Павел насочва вниманието и към двете: „И тъй, братя, стойте и дръжте преданията, които научихте било чрез наше слово, било чрез наше послание.” (2 Сол. 2:15) Божието откровение се изпълнява в Исус и завършва със смъртта на последния Апостол. След Възнесението на Исус на небето Светият Дух подпомага Църквата, за да постигне пълно разбиране за Откровението. Св. Дух продължава да подкрепя и днес Църквата (виж Туит 2.13).

# Само Библията?

Германският протестант Мартин Лутер (+ 1546) отрича Свещеното предание на Църквата. Той отстоява учението за Sola Scriptura (само Писанието) (виж Туит 2.36). Затова протестантите настояват, че Бог може да бъде познат само чрез Библията. Но самата Библия не твърди, че Бог открива Себе Си единствено чрез Библията. В нея се казва, че Църквата е „стълб и крепило на истината” (1 Тим. 3:15). Много библейски текстове могат да бъдат разбрани по различ­ни начини, дори и буквално. Но би било подвеждащо да се възприема само буквалният смисъл на думите, без да се вземе предвид техният контекст. В различни исторически периоди например е имало хора, ползвали библейски цитат като призив за война: „и ти ги предаде Господ, Бог твой, и ти ги разбиеш, – тогава предай ги на заклятие, не влизай с тях в съюз и ги не щади” (Втор. 7:2). А други стихове са били цитирани в проповед в полза за мира: „Блажени миротворците, защото те ще се нарекат синове Божии.” (Мат. 5:9) Кое е вярното? За да се открие верният отговор, е необходимо Библията да бъде четена по правилния начин (виж Туит 1.19 и Туит 1.20).

# Едно Откровение, два подхода

Текстовете за живота на Исус са били записани в Новия завет през първия век на християнската Църква. Написани са от св. Павел, от авторите на четирите Евангелия (евангелистите) и от други (виж Туит 1.17). Тези текстове са предадени на следващите поколения наред с устното предание за тяхното правилно тълкуване. Тази част от съдържанието на нашата вяра, която не е записана в Библията, е известна като Предание.

Писанието и Преданието образуват цялост, поверена на Църквата: „И двете извират от един и същи Божествен извор, те образуват в известен смисъл едно-единствено нещо и се стремят към една и съща цел” (Dei Verbum, 9). Свещеното предание за Словото Божие, поверено от Исус на Апостолите, сетне е предадено от тях на техните наследници. Тези мъже, епископите, на свой ред поемат отговорността за опазването и разпростра­нението на Словото. Прекрасен пример за Предание е Символът на вярата, изричан от католиците и от други християни всяка неделя. (виж Туит 1.31)

Бог ни говори чрез Писанието и Преданието. Заедно те формират Божието откровение, което Църквата предава на следващите поколения.

 

Кой е св. Павел?

Известно време Апостол Павел е ревностен гонител на християните, преди да изживее драма­тично обръщане. Сам казва за себе си, че е гонел Божията църква ревностно и се е опитвал да я разори. (Гал. 1:13).

Веднъж по пътя за Дамаск Павел видял ярка светлина и чул Исус да го пита: „Що Ме гониш?” (Деян. 9:4). От този миг Павел се превърнал в един от най-ревностните последователи на Исус. Казва, че по Божия воля е бил призван да стане Христов апостол (1 Кор. 1:1).

Около 20 години след смъртта на Исус св. Павел написва поредица от послания до различни християнски общности, в които е проповядвал спасителната блага вест. Чрез тези послания той поддържа контакт с младите църкви по места. (виж Туит 2.18). Тези послания са включени в Новия завет (виж Туит 1.18).

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.