1.1. Големият взрив не изключва ли вярата в Бог? 

Учените отдавна се опитват да разберат как е възникнал светът. В Европа дори има институт по физика, Европейската организация за ядрени изследвания (ЦЕРН), в който беше създадена машина, е която учените се опитват да възпроизведат Големия взрив. Това е високотехнологично и много интересно съоръжение. Има обаче хора, които смятат, че Църквата е против подобни изследвания, защото единственото обяснение за появата на Вселената, в което тя вярва, е историята за Сътворението, както е предадена в книга Битие (виж Туит 1.2). Това мнение е известно като креационизъм. Но това не е вярно. Църквата въобще не е против науката. Тъкмо обратното!

# Католическата мъдрост

През векове те в средите на Църквата се раждат много велики учени (виж по-долу). Католическият свещеник отец Жорж Льометър (+ 1966) е първият, предложил Теорията за Големия взрив. Той е много почитан от Църквата, което само по себе си е доказателство, че неговите научни изследвания не противоречат на убежденията на вярата. Всъщност идеите на отец Льометър се сблъскват с голяма съпротива извън Църквата, но той е подкрепен от папа Пий XII (+ 1958). Въпреки че Теорията за Големия взрив не доказва пряко Божието сътворение, тя със сигурност може да бъде съчетана е библейската история за Сътворението, в която Бог казва: „Да бъде светлина” (Бит. 1,3). Нищо не може да ни попречи да видим Бог като Този, Който драска клечката за това творческо избухване преди около 14 милиарда години!

# Произход на живота

Също като Теорията за Големия взрив Теорията на генетиката също е развита за пръв път от свеще­ник, Грегор Мендел. (виж Туит 1.3). Тези теории за Вселената и за живота предполагат постепенното развитие във времето. А това съответства на католическото разбиране за света, според което Бог е дарил Своите творения с достойнството, необходимо, за да могат те да на свой ред да допринасят за това развитие. (виж Туит 1.3). Латинската дума за развитие evolvere е използвана от св. Августин в началото на V век, за да опише развитието на Вселената, тя е и думата, от която произхожда модерната дума еволюция. В този разговор е необходимо да бъде разбрано ограничението на научните теории за произхода на Вселената: те могат да опишат единствено как нещата са се променяли във времето. Нотьй като описваните от науката събития не са се причинили сами (не са се сътворили сами), остава нуждата от съществуване на първопричината (виж Туит 1.9). Тази първопричина на всички неща наричаме Бог. Наред с това католическите мислители, както и мнозина други, виждат велик ред и красота в начина, по който е била сътворена Вселената. Макар и това да не е формално доказателство, този ред и красота ни карат да вярваме, че Вселе­ната е творение на творчески, божествен замисъл.

# Сътворение от нищо

Историята на Сътворението разказва, че Бог е сътворил света с грижа и внимание. Той сътворява всичко от нищо (ex nihilo на латински). Сътворил е голямата Вселена с всички слънчеви системи в нея, както и с най-малките молекули в нашите тела. Когато човек осъзнае това, той започва да чувства близостта на Бог и да разбира, че Той е навсякъде, дори и в най-дълбокия Космос; дори когато един пътешественик в Космоса се рее в тъмата между планетите, Бог ще бъде там заедно с него. (Пс. 138:8-12)

Големият взрив не изключва вярата в Бог. Обратно, тази теория може да бъде вярна отправна точка за начина, по който Бог е сътворил Вселената.

Кои са най-известните католически учени?

Много са католиците сред великите учени в историята. Францисканецът Роджър Бейкън (+ 1292) например по указание на папата написва книга по философия и естествени науки. Кардинал Николай in Куза (+ 1464) разработва лещите, за да помогне на хората с лошо зрение. Католици са и първите пътешественици, които картографират света: само си спомнете за Марко Поло (+ 1324), Бартолой Диаш (+ 1500) и Христофор Колумб (+ 1506).

Известни са блестящите творби на Леонардо да Винчн (+ 1519). Но не забравяйте Николай Копернико (+ 1543), пръв разработил теорията, че Земята върти около Слънцето. Йезуитът учен отец Матео Ричи (+ 1610) е първият, изготвил речник на китайския език. Друг йезуит, отец Анджело Секи (+ 1878), е първият, класирал звездите по техния спектър (спектроскопия).

Жан-Батист Ламарк (+ 1884) е първият, формулирал теорията за еволюцията, а Грегор Мендел (+ 1884) е бащата на генетиката (виж Туит 1.3). Всички тези учени са били католици, както и Алесандро Волта (+ 1827) и Андре-Мари Ампер (+ 1836) направили велики открития в областта на електричеството.