Генерални Аудиенции

„Трябва да бъдете обновени в духа на ума си и да се облечете в новия човек, създаден според Бога в истинска правда и святост“ (Ефесяни 4:24)

6 юли 1983 – Папа Йоан Павел II

„Трябва да бъдете обновени в духа на ума си и да се облечете в новия човек, създаден според Бога в истинска правда и святост“ (Ефесяни 4:24)

 

  1. „Трябва да бъдете обновени в духа на ума си и да се облечете в новия човек, създаден според Бога в истинска правда и святост“ (Ефесяни 4:24).

Думите на апостол Павел, скъпи братя и сестри, ни напомнят за радостното събитие на Изкуплението, което ни направи „нови създания“. В Христос, чрез дара на Духа, ние сме създадени наново.

За да разберем напълно значението на това събитие, е необходимо да се върнем към „първото сътворение“, описано в началните страници на книгата Битие. Необходимо е да се върнем към онова състояние, в което се намира човешката личност, щом излезе от творческите ръце на Бога: състоянието на „първоначалната справедливост“. То се състоеше в пълното и любящо подчинение на човека на Създателя: неговото същество беше в истината, той беше в ред преди всичко по отношение на връзката си с Бога.

От тази „справедливост“ към Твореца възниква дълбоко вътрешно единство в човека, интеграция между всички компоненти, които съставляват неговото лично същество, между соматичния компонент, психическия компонент и духовния компонент. В мир с Бог човекът беше в мир със себе си. И дори връзката с другата човешка личност, жената, се живееше в истина и справедливост: това беше връзка на дълбоко междуличностно общение, изградено върху даряването на себе си на другия. „Аз“, за който човек може да решава с пълна свобода, тъй като цялото единство на личното му същество все още не е нарушено.

Божият творчески акт вече е част от „скритата тайна” на Христос (срв. Еф. 1:9), това е нейното първо, първоначално откровение и реализация. Този творчески акт започна прилагането на божествената воля, която ни избра „преди сътворението на света, да бъдем свети и непорочни пред Него в милосърдие, предопределяйки ни да бъдем Негови осиновени деца, чрез Исус Христос“ (Еф. 4, 4) . Създаването на човека вече беше, така да се каже, включено във вечния избор в Христос. Поради тази причина човешката личност още от самото начало е станала участник в дара на божественото потомство, като се има предвид Този, Който е възлюбен от вечността като Син.

В края на творческата му работа „Бог видя всичко, което беше направил, и ето, беше много добро“ (Бит. 1, 31). Добротата на нещата е тяхното битие. Добротата на човека, тоест неговата ценност, се крие в неговото битие: в неговото битие „създадено по Бога в истинска правда и святост“ (Еф. 4:25).

  1. Плодът на Изкуплението е „новото създание“; Изкуплението е „ново творение“. Защо „ново“? Защото поради греха човек е отпаднал от своята „първоначална праведност“. Той наруши съюза с Бога, което доведе, от една страна, до вътрешно разпадане, а от друга, до невъзможност да се изгради общение с другите в истината за дара на себе си. Това унищожение, причинено от греха, никога няма да бъде достатъчно отразено. Празнуваме тази необикновена Свята година, за да задълбочим осъзнаването си за греха, незаменима отправна точка за лично участие в мистерията на Изкуплението.

Изкуплението, извършено от Христос, върна човека „към достойнството на неговия първи произход“, както се казва в Литургията. Бог в Христос пресъздаде човека, така че Христос стана вторият и истински Адам, от който произлиза новото човечество. „Ако някой е в Христос, той е ново създание; старото премина, ето, новото стана” (2 Кор. 5, 17). Това е промяна в самото същество на човешката личност, която е изкупена. „Защото съблякохте стария човек с делата му и облякохте новия, който се обновява в пълно съзнание, по образа на своя Създател” (Кол. 3:9). Тези последни думи на Свети Павел – ще бъде забелязано – припомнят текста от Битие, според който човекът е създаден по Божия образ, което е Изкуплението, обновява човека, връщайки го обратно към пълнотата на неговото най-дълбоко битие, реинтегрирайки го в неговата истина: че той е, тоест образът на Бог.

Първият акт на новото творение – първи не само хронологично, но и защото в него е поставено новото „начало“ – е актът, с който Бог възкреси своя Син, умрял за нашите грехове. Великден е първият ден от новата седмица на Изкуплението, която ще завърши в съботата на вечния живот, когато телата ни също ще бъдат възкресени и на Победителя отново ще бъде позволено да яде от дървото на живота, което е в Божия рай (вж. Откр. 2, 7). И новото Сътворение, започнало сутринта на Великден, ще бъде завършено.

Благодарим на Бащата на нашия Господ Исус Христос, който чудесно ни създаде и още по-прекрасно ни пресъздаде. В началото на съзидателния акт и на изкупителния акт е неговата Любов: единственият адекватен отговор на него за човека е преклонението, изпълнено с благодарност, в което човекът се предава на творческата Любов и изкуплението на Бога.

 

Папа Йоан Павел II

Генерална аудиенция

Сряда, 6 юли 1983 г

 

 

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.