Генерални Аудиенции

Тайнството Миропомазание

29 януари 2014 – Папа Франциск

Тайнството Миропомазание

 

Скъпи братя и сестри, добро утро,

В този трети катехезис за Тайнствата спираме, за да размишляваме върху потвърждението или „миропомазването“, което трябва да се разбира в приемственост с кръщението, с което е неразривно свързано. Тези две Тайнства, заедно с Евхаристията, образуват едно спасително събитие – наречено „християнско въведение“ – в което ние сме включени в Исус Христос, който умря и възкръсна, и ставаме нови създания и членове на Църквата. Ето защо тези три Тайнства първоначално са били отслужени веднъж, в края на катехуменалното пътуване, обикновено на Пасхалното бдение. По този начин беше запечатан пътят на формиране и постепенно вписване в християнската общност, което можеше да продължи дори до няколко години. Човек пътува стъпка по стъпка, за да стигне до Кръщението, след това до Потвърждението и Евхаристията.

Обикновено говорим за тайнството „миропомазване“, дума, която означава „помазание“. И всъщност чрез маслото, наречено „свещено миро“, ние сме съобразени, в силата на Духа, с Исус Христос, който е единственият истински „помазаник“, „Месията“, Светият Божий. След това думата „Потвърждение“ ни напомня, че това Тайнство носи увеличаване и задълбочаване на благодатта на кръщението: то ни свързва по-здраво с Христос, прави връзката ни с Църквата по-съвършена и ни дава специална сила на Светия Дух да разпространяваме и защитаваме вярата, … смело да изповядваме името на Христос и никога да не се срамуваме от Неговия кръст (вж. Катехизис на Католическата църква, № 1303).

Поради тази причина е важно да се погрижим нашите деца, нашите млади хора да приемат това тайнство. Ние всички се грижим те да бъдат кръстени и това е добре, но може би не полагаме толкова много грижи, за да ги потвърдим. Така те остават в средата на своето пътуване и не получават Светия Дух, който е толкова важен в християнския живот, тъй като ни дава силата да продължим. Нека се замислим малко, всеки един от нас: наистина ли ни е грижа дали нашите деца, нашите млади хора ще получат Потвърждение? Това е важно, важно е! И ако имате деца или юноши у дома, които все още не са го получили и са на възрастта да го направят, направете всичко възможно те да завършат своето християнско посвещение и да получат силата на Светия Дух. Важно е!

Естествено е важно да подготвим добре тези, които са потвърдени, като ги водим към лично посвещаване на вярата в Христос и да събуждаме у тях отново чувството за принадлежност към Църквата.

Потвърждението, както всяко тайнство, не е дело на хора, а на Бог, който се грижи за живота ни по такъв начин, че да ни оформи по образа на своя Син, за да ни направи способни да обичаме като Него. Той го прави, като влива в нас своя Свети Дух, чието действие прониква в целия човек и в целия му живот, както е отразено в седемте дара, които Традицията, в светлината на Свещеното писание, винаги е подчертавала. Тези седем подаръка: Не искам да ви питам дали помните седемте подаръка. Може би всички ще ги знаете… Но аз ще ги кажа от ваше име. Какви са тези подаръци? Мъдрост, разбиране, съвет, твърдост, знание, благочестие и страх от Господа. И тези дарове са ни дадени именно със Светия Дух в тайнството Миропомазване. Затова възнамерявам да посветя катехезите, които следват тези на Тайнството, на тези седем дарби.

Когато приветстваме Светия Дух в сърцата си и му позволим да действа, Христос присъства в нас и се оформя в живота ни; чрез нас той ще бъде – самият Христос – който се моли, прощава, дава надежда и утеха, служи на братята, приближава се към нуждаещите се и най-малкото, създава общност и сее мир. Помислете колко важно е това: чрез Светия Дух самият Христос идва да направи всичко това сред нас и за нас. Ето защо е важно децата и младежите да приемат Тайнството миропомазване.

Скъпи братя и сестри, нека помним, че получихме Потвърждение! Всички ние! Нека го помним първо, за да благодарим на Господа за този дар, а след това да Го помолим да ни помогне да живеем като истински християни, да ходим винаги с радост в Светия Дух, който ни е даден.

 

Папа Франциск

Генерална аудиенция

Площад Свети Петър, сряда, 29 януари 2014 г

 

 

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.