Генерални Аудиенции

Трите израза

13 май 2015 – Папа Франциск

Трите израза

 

Скъпи братя и сестри, добро утро!

Днешната катехиза ще послужи като врата към поредица от размисли върху семейния живот и какво е наистина да живееш в семейство, ден след ден. Представете си три израза, написани над вратата; изрази, които вече споменах тук на площад Свети Петър няколко пъти преди. Изразите са: „може ли?“, „благодаря“ и „извинете ме“. Наистина, тези изрази отварят пътя към добър живот в семейството ви, към мирен живот. Те са прости изрази, но не толкова лесни за прилагане на практика! Те притежават голяма сила: силата да поддържат домашния живот непокътнат, дори когато са изпитани с хиляди проблеми. Но ако те отсъстват, малки дупки могат да започнат да се отварят и цялото нещо може дори да се срути.

Обикновено включваме тези изрази в общата категория на „добро възпитание“. Добре, възпитаният човек иска разрешение, казва благодарност и моли за прошка, след като направи грешка. Много добре. Но добрите обноски наистина са толкова важни. Един велик Епископ Франсис дьо Салес казваше, че „добрите обноски вече са половината път към святостта“. Но бъдете внимателни: историята показва, че добрите обноски също могат да се превърнат във формалност, която прикрива сухотата на душата и безразличието към другия човек. Често се казва, че „зад многото добри обноски се крият много лоши навици“. Дори религията не е имунизирана от риска официалното спазване да потъне в духовната световност. Дяволът, изкушавайки Исус, се хвали с добри обноски. Наистина, той се представя като джентълмен, рицар в блестящи доспехи. Дори се изявява като богослов, като цитира Светото писание. Изглежда, че всичко му е наред и чисто отвън, но намерението му винаги е да отклони другите от истината за Божията любов. Ние обаче имаме предвид „добрите обноски“ само по най-автентичния начин, според който навикът за култивиране на добри отношения е здраво вкоренен в любовта към доброто и уважението към другия човек. Семейството живее в съответствие с това изтънчено чувство на любов.

Нека да разгледаме тези изрази: първият израз е „може ли?“ Когато се погрижим да поискаме нещо любезно – дори нещо, за което смятаме, че имаме право – ние помагаме за укрепването на общия живот, който е в основата на брака и семейството. Навлизането в живота на друг, дори когато този човек вече има роля в нашия живот, изисква чувствителността на неинвазивното отношение, което подновява доверието и уважението. Наистина, колкото по-дълбока и по-интимна е любовта, толкова повече тя изисква уважение към свободата на другия и способността да чакаме, докато другият отвори вратата към сърцето си. В този момент можем да си спомним думите на Исус в книгата Откровение: „Ето, стоя на вратата и хлопам; ако някой чуе гласа ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще ям с него, и той с мене” (3:20). Дори Господ иска разрешение да влезе! Нека не забравяме това. Преди да направите нещо в семейството си, попитайте: „Имате ли нещо против да направя това? Искате ли да направя това?“ Този начин на питане е наистина възпитан, но е и пълен с любов. Това прави много добро за семействата.

Вторият израз е „благодаря“. Понякога трябва да се чудим дали не се превръщаме в цивилизация на лоши маниери и лоши думи, сякаш това е знак за самоосвобождение. Не е необичайно тези лоши думи да се чуват публично. Добротата и способността да казвате „благодаря“ често се смятат за признак на слабост и предизвикват подозрение у другите. Тази тенденция се среща дори в ядрото на семейството. Трябва да сме твърдо решени да образоваме другите да бъдат благодарни и признателни: достойнството на личността и социалната справедливост трябва да преминават през портала на семейството. Ако семейният живот пренебрегне този стил на живот, социалният живот също ще го отхвърли. Благодарността обаче стои в самата сърцевина на вярата на вярващия. Християнин, който не знае как да благодари, е загубил самия „език“ на Бог. Това е ужасно! Нека не забравяме въпроса на Исус, след като той изцели десетте прокажени и само един от тях се върна да му благодари (Лука 17:18). Спомням си, че веднъж слушах един много мъдър, стар човек; много просто, но с тази необичайна житейска мъдрост и благочестие: „Благодарността е растение, което расте само в почвата на благородни души“. Това благородство на душата, тази Божия благодат в душата ни кара да кажем „благодаря“ с благодарност. Това е цветето на една благородна душа. Това наистина е нещо красиво.

Третият израз е „извинете ме“. Разбира се, не винаги е лесно да се каже, но е толкова необходимо. Винаги, когато липсва, малките пукнатини започват да се отварят – дори когато не искаме – и дори могат да се превърнат в огромни дупки. Едва ли е незначително, че в „Отче наш“, на което Исус ни учи – молитва, която обобщава всички съществени въпроси на живота – намираме този израз: „Прости ни нашите съгрешения, както и ние прощаваме на нашите длъжници“ (Матей 6: 16). Да признаем, че сме се провалили, да желаем да върнем това, което ни е било отнето – уважение, искреност, любов – това ни прави достойни за прошка. Така лекуваме инфекцията. Ако не сме способни да си простим, тогава вече не сме способни да прощаваме, точка. Къща, в която думите „Съжалявам“ никога не се изричат, започва да изпитва недостиг на въздух и придошлите води започват да задушават живеещите вътре. Толкова много рани, толкова много ожулвания и натъртвания са резултат от липсата на тези ценни думи: „Съжалявам“. Брачният живот толкова често се разкъсва от караници… „чиниите дори ще започнат да хвърчат“, но позволете ми да ви дам един съвет: никога не завършвайте деня, без да сте се помирили един с друг. Слушайте ме внимателно: карахте ли се с жена си или със съпруга си? Деца – карахте ли се с родителите си? Сериозно ли спорихте? Това не е хубаво нещо, но всъщност не е това, което е проблемът: проблемът възниква само ако това усещане продължи и на следващия ден. Така че, ако сте се карали, не оставяйте деня да приключи, без да сте се помирили със семейството си. И как ще се помиря? Като падна на колене? Не! Само с малък жест, малко нещо и хармонията в семейството ви ще бъде възстановена. Само малко ласка, без нужда от думи. Но не позволявайте слънцето да залезе над семейството ви, без да сте сключили мир. Разбирате ли ме? Не е лесно, но трябва да го направите. Това ще помогне да направим живота много по-красив.

Така че тези три ключови израза за семейния живот са наистина прости думи; толкова прости, че може би дори предизвикват усмивка на лицето ни. Но когато ги забравим, не е за смях, нали? Може би твърде често пренебрегваме добрите си маниери. Нека Господ ни помогне да ги върнем там, където им е мястото: в нашите сърца, в нашите домове и в нашия граждански живот. Това са думите, които наистина влизат в любовта на семейството.

 

Папа Франциск

Генерална аудиенция

Площад Свети Петър, сряда, 13 май 2015 г

 

 

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.