Mon Calepin

ЗА ВСЕКИ ДЕН

издание на български

ТРИТЕ БОЖИ ДОБРОДЕТЕЛИ

  

Вяра, Надежда, Любов… Най-голяма от тях е любовта… (Ср. 1 Кор. 13, 13)

 

  1. Предизвикване на вярата

Ако иска чедо да прегърне татко си, трябва от обятието да извади своите играчки. Ръчичките му трябва  да са свободни.

Ние сме деца… В небето си имаме Татко, но все пак с играчките са пълни ръцете ни. Ако искаме на него да докажем своята любов, да го прегърнем и за нас важи: Ръцете трябва да бъдат свободни.

Не е възможно същевременно да прегръщаме Бог и своята непревземаема каса, своята грешна любов или някоя любима страст…

Или – или!

От двете едно трябва да отстъпи…

И докато живеем трябва да отстъпва това, което виждаме и имаме, за да можем да печелим това, което още не виждаме, което нямаме…

Това не е лесно… Към такава замяна е нужна вяра – в определени случаи голяма вяра!

Намерение:

Ще повтарям дневно повече пъти с Апостолите: Господи, увеличи вярата ни!

 

  1. Да вярваш в Бог – да вярваш на Бог

 Да вярваш в Бог… И това е нещо, обаче за спасението не е достатъчно. „И дяволите вярват, че има Бог“ (ср. Яков 2, 19) и все пак не са на небето; това го знаем…

Да вярваш на Бог – това е!

Да му вярваш детски, искрено и да вярваш на всичко, което Той казва чрез своя Син, което казва чрез своята Църква и особено да не се съмняваш в това, че ни обича, че за нас иска добро и дори тогава, когато изпраща болка и страдание…

Бъди уверен и постоянно все повече се уверявай, че си чедо на най-добрия Татко. Вярвай и доверявай се на него напълно… И затова, когато нещо дава, вземай – и вземай всичко.

И когато нещо иска, каквото и да е, радостно давай и давай всичко…

Своите утренни молитви започвам с молитвата:

„Вярвам в Бог…“ Чувствам обаче че не е достатъчно. Трябва да се вярва не само в Бог, да се вярва и на Бог и затова прибавям: „Боже мой, крепко вярвам всичко каквото Ти откри и каквото чрез своята Църква ни предоставяш, защото Ти е вечна Правда…“

Намерение:

Тази молитва особено ще подчертая под влиянието на днешното размишление.

 

3.              И ще бъдете моите свидетели

 В света няма такава малка прашинка, която не би била заради своята сложност достатъчно голямо доказателство за Божието съществуване.

Нито един обикновен атом не е толкова обикновен, както досега се мислеше.

Но и където всичко доказва съществуването на Бог, там само глупак може да противоречи:… „Луд каза в сърцето си – няма Бог.“ (Ср. Псалм 13, 11.)

Нещата са свидетелства за Бог… – Ние хората, особено, ние покръстените хора трябва да сме повече…

Когато отиваше Исус в небето каза на Апостолите при сбогуването си: „Когато слезне на вас Светият Дух ще получите сила и ще бъдете моите свидетели в Йерусалим… И чак до  края на земята.“ (Ср. Дела на апост.  1, 9.)

Нещата са свидетелства, ние трябва да сме свидетели, трябва да даваме доказателство с думите и с целия си живот на тези, които не знаят или не искат да знаят, че има над нас вечен Бог, Любезен Татко, но и справедлив Съдия. – И то и тогава, когато за такова доказателство се плаща с кръв, с конфискация и с подигравка.

Молитва и намерение:

Господи, приех Миропомазание и с него силата на Светия Дух. Искам да бъда твоя свидетел и тогава, когато ще трябва думата свидетел да преведа в гръцки език – в думата мартирос и обратно в българския език – в думата мъченик. Амин.

 

4.              Ти не си сам

 В обществото ние сме като дърветата в гора… Не можем морално да паднем без да не навредим на тези, които са най-близо до нас.

Даже и такава „дребност“ както е слабостта на вярата и религиозното равнодушие има своето пагубно отражение в средата, в която живеем.

Ако например в църквата не се държим както трябва, ние пораждаме съмнение в тези, които ни наблюдават. Ако се съмняваме в присъствието на Бога  в Евхаристия, съмняват се и другите. Ако не се държим както трябва навън, учим ги да се съмняват в Божията вездесъщност и всемогъщност.

Ако не живеем последователно християнски, не уверяваме никого – учим ги да се съмняват!

С нашите чести обикновени грехове не можем да живеем без това да не вреди на другите…

Намерение:

Ще измоля прошка от Господа за всичките съблазнения, които дадох със слабостта на своята вяра.

 

5.              Праведникът живее от вярата си…

 – и вярата живее от делата. Без тях е мъртва – казва св. Яков.

Да вярваш, то тогава не означава да кимнеш с главата в знак на съгласие. Истинската вяра започва там, където свършва това кимване, започва с делата. Те са нейното изповядване – конкретизация на вътрешното убеждение. Според това всеки християнин трябва да е и изповедател. Случаи за изповядването на вярата ни приноси достатъчно всеки и най-обикновен ден.

Всяка послушност, например, е красиво изповядване на вярата в Бог, присъщия в началника. Също, всяко поклонение пред Дарохранителницата е изповядването на вярата в Бог присъщият в Евхаристията. Всяка чаша вода – дадена с любов – е изповядването на вярата в Бог, присъщия в ближния…

Молитва:

Господи, увеличи вярата в нас! Царица на тези, които изповядват вярата си, моли се за нас!

 Намерение:

Никой не е така невярващ; че  в нищо да не  вярва.  В какво вярва и как вярва за това говорят неговите дела. – И това днес ще кажат и моите дела…

 

6.              Надежда

 Надеждата е осезание в тъмнините. Постоянно отваряне на обятието в предположение, че веднъж все пак ще успееш да хванеш успокояващ предмет. Сърцето бяга напред, осезаемите ръце след него… Търсиш своето щастие.

На земята?

Вероятно ще го намериш, но съвсем сигурно е, че ще го и изгубиш.

Земята още на никой нищо не е дала. Тя само услужва. И после всичко трябва да и върнеш, и обятието пак ще остане празно…

И какво ако ще осезаваш цялата вечност напразно, без успех, излишно…? Тъй като в пъкъла няма нищо, което да знае да задоволи…

Земята само услужва… Само това имаш трайно, което на теб даде небето.

Не се успокоявай с услуженото. Бъди по взискателен. Стреми се да станеш не притежател, а собственик на щастието.

Намерение:

Ще проуча своето отношение към вещите, които използвам, дали не запълват сърцето ми така, че да не мечтая за нищо по-висше?

 

7.              Блажен е този, който се надява

 „Истина ви казвам, ще плачете и жалеете, и света ще се радва. Ще тъгувате, обаче вашата тъга ще се промени в радост.“ (Ср. Йоан 16, 20.)

Вярвам, Господи, болката може само с радост да свършва. Обаче кога ще бъде това?

На края на дните ти. На небето трябва да се чака,  чак до смъртта. И вярвай, рентира се да чакаш макар и във временен пъкъл…

Само търпение! Имай надежда в бъдещата слава!

Не се лакоми за присъщото щастие. Не искай да се включиш между тези, които успяват тук на земята. Благословен е този, който е щастлив затова, че не е още щастлив…

Благословен е този, който се надява всичко да намери след смъртта, когато другите в един миг изгубват всичко това, което притежават…

И горко на тези, които заради радостта от присъщото щастие прекратиха да се надяват и трудят за бъдещето.

Намерение:

Днес ще се старая за усмивка и при своето себеотрицание. Понеже не може да тъгува този, който има такава хубава надежда…

 

8.              Ще обичаш

 Първата и най-главната заповед е: „Ще обичаш Господ своя Бог…“

Всеки може да казва, че обича Бог, всичко обаче се уповава върху това, какво се разбира под думата любов, и какво се разбира под думата Бог.

Който мисли, че обича Бог понеже не го мрази, той не знае какво е любовта. Който предполага, че Бога ще задоволи с десетките от мента и копър, той не знае кой  е Бог. Който още не обикна твърдостта на живота, който не чувства понякога радост от усилието и собственият си пот, той не знае какво е любовта…

Който не обикна и не почувства нито един  път мечта за мъченическо проливане на кръвта си, не знае кой е Бог.

Любовта към Бог не се изразява с частици; тук не съществуват две трети, нито четири пети… Любовта към Бог, това е едно цяло. Това е всичко, което имам и което мога… Това означава да обичаш от цялата мисъл своя и от всичката си сила. Така казва първата и найглавната заповед.

Намерение:

Няма да вземам от Бог това което му давам. Практически – когато се моля, моля се, и нищо друго не правя.

  

9.              Да обичаш практически

 Бог обичам с омразата към греха.

Мярката на нашата омраза е мярката на нашата любов…

Ако трябва – според първата заповед – да обичаме Бог от цялото си сърце и от цялата си мисъл – според същата заповед трябва и греха така да мразим.

Както в любовта към Бог, така и в омразата към греха трябва да бъдем фанатици,чак до крайност. Да не се страхуваме в този случай от тази дума…

Намерение:

Ще дам днес доказателство за своята любов към Бог. Ще поправя своя главна грешка, практично срещу греха, който най-често извършвам.

 

10.          Любовта и болката

 Господи, когато страдаме според волята Ти, Ти се радваш. Когато искаме да се радваме според волята си, Ти страдаш…

Подходящо и справедливо е да се радваш Ти и ние да страдаме…

И никой от нас няма да Те обвинява в жестокост понеже знаем, че не се радваш от нашата болка, а от нашата любов, която не знаем по друг начин да Ти проявим освен с болка.

Зъбите могат да се изваждат и без болка, но да обичаме без болката е невъзможно…

Единствен начин как да изповядваме любовта към Теб е този, който Ти си използвал, когато си взел  кръста и изнесъл си го на Голгота.

Мисля, че именно затова имаш толкова малко приятели и толкова много врагове..

Намерение:

Ще повтарям със св. Игнатий: Господи, дай ми да Те обичам и за моята любов да има награда – да Те обичам още повече.

 

11.          Vanitas vanitatum

 „Суета на суетите и всичко е само суета – освен да обичам Бог и на него да служа.“ – Така викаше мъдрият Соломон и с набожен Кемпински не един старец, който се намери на върха на своите дни. Погледнали с обратния поглед на всичко, което в живота е вярвали и каквото е обичали.

Всичко е суета…

Печелиш хвала и обич между хората? – Суета! Успехи в начинанията? – Суета!

Излишъкът на своя имот разделиш между нуждаещи се във вид на милостиня и социална подкрепа. Идваш в Църквата и с набожната ревност се молиш най-дългите и най-късите молитви. – Правилно. Само, че ако във всичко това няма любов към Бога, ако това е с оглед на хората, или от прадеди религиозна семейна традиция – и това е суета.

Всичко е суета – освен да обичаш Бог и на него самия да служиш!

Намерение:

Ще проуча днес своите начини, за които си мисля, че са най-чистия израз на моята любов към Бог. Не са ли заради фалшивото намерение също суета? – Размишлението, молитвите, въздишките, външните прояви на набожност…?

 

12.          И ближния както самия себе си

 Всичкото изповядване на любовта е в определен смисъл задължение. Дава на обичания право да вярва, че след красивите думи ще дойдат още по-красивите дела.

Ти всяка сутрин доверено прошепваш на своя Бог:

„Обичам те.“ Мислиш ли при това какво в действителност да дадеш на Този, който е безкрайно богат и на Който никой от твоите дарове не може да увеличи щастието?

Бог е съвършено блажен и не може повече да се радва. Затова той си избра хората. Хората могат прояви на твоята любов в делата винаги да приемат и от тях да се радват. В тези хора се радва после и Той. Сам казва:

„Каквото и да направихте на единия от моите наймалки братя, на мен го направихте.“

С това като, че ли казва: Не изгаряй агънцето като Авел, не убивай най-любимия си син като Аврам, не изливай кръвта на юнци и кръвта на дебелото козле…

„Милосърдие искам, а не жертва.“ (Ср. Мт 9, 13.) Тогава делата на милосърдието…

Ако от твоята любов към мене няма нищо твоят ближен, нямам от нея нищо и аз – Твоят Бог! Когато мислиш за Бог, мисли веднага и за човека. Когато виждаш човек, мисли за Бог, който заповядва да го обичаш като себе си.

 

13.          Понасяйте бремето един на друг

 Ако стиснеш с десницата надлакътната част на лявата ръка, ще напипаш с пръстите си двойките мускули със същевременно противонасочено действие.

Такива двойки имаш в своето тяло повече. Соматология (наука за тялото) ги описва с думите: антагонисти и синергисти. Ако един от тях се разтяга, другият трябва да се стегне и обратно.

Подобно нещо има в мистичното тяло на Христос – в Църквата. Ако искаш да покажеш големината на брат си, трябва да се сгънеш. Ако искаш да го зарадваш, трябва от себе си да отречеш нещо, да се задоволиш с малкото. Понякога ще се наложи в интерес на цялото да си в неудобно положение. Тогава знай, че има време да покажеш как обичаш Христос.

Друг път ще бъдеш принуден в болестно смачкване с егоизма на брат си, с който живееш и тогава не забравяй, че ще дойде миг да покажеш как обичаш ближния си, не забравяй, че има тук възможност да си послушен на призива от св. Павел: „Братя, ако откриете, че някой е съгрешил, вие, които живеете според Духа, трябва да му помогнете с кротък дух да се поправи; пази себе си, да не би и ти бъдеш изкушен. Понасяйте бремето един на друг и така ще сбъднете закона на Христа.“ (Ср. Гал 6, 1-2.)

Намерение:

Според личната нужда.

 

14.          Да се обичате взаимно

 Спомняме си ужасните дни, когато се появиха на мястото на нашите къщи тъжни развалини, когато нашите деца престанаха безгрижно да играят на чардака. Ужасните дни които с близките и далечните изстрели изписаха точки след изречението на живота на хиляди млади хора… Спомняме и треперим от ужас.

Но не може да се каже, че свърши войната, докато кипи в нашите сърца съпротивление и гняв един към друг.

Войната е само въоръжена и организирана омраза на човек към човек. И всеки миг може да се намери някой, който хитро да свърже нашия гняв в една голяма, междудържавна и междуконтинентална омраза и ще се намерим пак пред война…

Гранатите и бомбите са само материализирани омразни погледи и лоши думи, които във всекидневен допир хвърляме един към друг.

За ужасите на войната сме отговорни всички, които нямаме толкова любов, за да знаем да прощаваме.

Не декламираме за своята невинност, когато изгреят кървавите пожари на всички страни на света… Виновни сме, защото изгонихме любовта из между нас…

Войната е отмъщение за презрението на любовта…

Намерение:

Ще си повтарям призива на Йоан: „Синове, обичайте се взаимно.“

 

15.          Също любовта

 Съдбата на младия човек много прилича на съдбата на коледната елхичка.

След раждането всички ти се радват, обожават те и украсяват.

Мине време… оскубан, одрипан се намериш в двора, където хлад на чужбина замрази твоята безгрижна усмивка – последната украска на щастливите детски години.

И на теб вече спряха да обръщат особено внимание и любов? – Тогава идва време да раздаваш усмивките, които ти досега приемаше. И вярвай, ще ти стигнат за няколко години, ако искаш да раздадеш всички, които ти досега приемаше.

Славей започва тогава да развеселява със своето пеене, когато пада от гнездото и издига се на своите крила.

Ти е мъж, жена, почваш да живееш самостоятелно. Не тъгувай. Упорито си кажи и обещай на себе си, че ще се усмихваш на всеки и осъзнавай, че извършваш едно от найкрасивите дела на любовта към ближния.

Намерение:

Усмивката е безплатна, обаче Бог за нея добре плаща. Няма да я спестявам нито днес, нито в бъдеще.

 

16.          Апостолската любов

 Да се грижим изключително за другите – за техните духовни и материални нужди – това е божествено; Бог не се нуждае от грижа за себе си.

Да се грижим сами за себе си това е човешко; така  го прави всеки човек…

Да се грижим и за себе си като човек и за другите като Бог, това е християнско. В този смисъл с човека се свързва Бог.

И накрая, да се грижим за себе си така, че се грижим за другите, това е апостолско…

Да се радвам от това, че на другите направих радост, да бъда щастлив, че помогнах на брата. И главното е да си спася душата  – Според уверението на  Августин  –   с това, че помогна за спасяването на ближния си, това е всекидневна мечта и постоянен стремеж на апостолските души.

И без дългото мислене ще намериш, че най-красивото и най-рентиращото е да станеш апостол.

Намерение:

Поне с кратка молитва ще проявя интерес за душевното добро на другите.

 

17.          Невиждаем, да го обичаш виждаемо

 „Понеже, който не обича брат си, който вижда,“ казва свети Йоан (ср. 1 Йоан 4, 20) „не може да обича Бог – Който не вижда.“

Това може да се каже и така: Ако не обичаш мистичния Христос, с който живееш, до който се докосваш (това са всичките ти братя и сестри в Христа), как можеш да обичаш Христос исторически, с който никога не си живял, никога не си го виждал, нито някога тук ще видиш?

Твоята любов към Христос е условна с любовта на делата към тези, с които в живота се срещаш… „Каквото направихте на един от тези мои най-малки братя, на мен го направихте.“

Какъв ужасен раздор и какво глупаво противоречие, когато в същия ден може би в един и същ час казваш на Бог: „Обичам те!“ и на ближния: „Махни се от очите ми!“

Ако искаш да знаеш как обичаш Бог, това могат да ти кажат ближните ти… Те понеже чувстват твоята любов на себе си.

Намерение:

Предизвикването на любов повече пъти през деня.

 

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.