библия за младежи - Новият Завет - Прахристиянската Църква

Третото мисионерско пътуване на Павел

Историята на Спасението

Третото мисионерско пътуване на Павел

От Ефес Павел отплава за Кесария. Като слезе на брега, тръгна към Йерусалим, където поздрави църквата. След това оти­де в Антиохия. Там престоя известно време. После отново тръгна на път и пропътува Галатийската земя и Фриеия, като утвърждаваше всички ученици. По-късно Павел се завърна в Ефес, преминавайки през страните от северния бряг. Там той влезе в синагогата и три месеца проповядваше без страх, беседваше и увещаваше за Божието царство.

Бог правеше немалки чудеса чрез ръцете на Павел. Така че донасяха и полагаха върху болните кърпи и обруси, до които се бе докоснал. Болестите им изчезваха и злите духове излизаха от тях.

Някои от юдейските заклинатели- скитници започнаха да изговарят името на Господ Исус над онези, които имаха зли духове, като казваха: „Заклеваме ви в Исус, за Когото Павел проповядва!“

Това правеха седемте сина на юдейския първосвещеник Скев. А злият дух отговори: „Исус познавам и Павел зная. Но вие кои сте?“ И човекът, в който имаше зъл дух, скочи върху тях. Надви ги с такава сила, че те избягаха от къщата голи и ранени. За това се разчу сред юдеите и елините, които живееха в Ефес. И всички ги обзе страх. А името на Господ Исус се величаеше.

Много от повярвалите идваха да се изповядат и откриваха своите гадателски деяния. Мнозина от онези, които правеха магии, събраха книгите си и ги изгориха пред очите на всички. И когато пресметнаха цената им, разбраха, че достига петдесет хиляди драхми. Така Божието слово продължи да се разпространява сред хората и да изявява силата си.

 

Посланието на Павел до галатяните

По Време на своя престой в Ефес Павел написа през 54 или 55 година послание до християнската общност в римската провинция Галатия, която той основа заедно с някои други ученици. /Деяния на светите апостоли 16; 6,18; 23/ Това е едно от многобройните послания до различни общности. Тези послания представляват повече от една четвърт от Новия завет. Съдържат съвети и насърчения за християнския живот, за вярата и за практикуването й. Посланието до галатяните, от което тук се предлагат откъси, е едно борбено писмо, което Павел очевидно е написал, за да запази общността от възвръщане към еврейството.

„От мене, апостол Павел, призван не от човеци, нито чрез човек, а чрез Исус Христос и Бог Отец, Който Го възкреси от мъртвите, и от всички братя, които са с мене, до галатийските църкви.“

„О, неразумни галатяни! Кой ви омая, та вече не се покорявате на истината вие, пред очите на които Исус Христос бе изобразен така, сякаш бе разпънат помежду ви? Само това искам да науча от вас – дали получихте Дух чрез изпълнението на закона или чрез приобщаването към вярата? Толкова ли сте неразумни? След като започнахте с Дух, сега с плът ли ще свършите? Нима напразно претърпяхте толкова много? Дали наистина е напразно! Този, Който ви дарува Духа и прави между вас чудеса, чрез изпълнението на закона ли прави това или чрез приобщаването към вярата?

Същото бе и с Авраам. Той повярва в Бог и това му се зачете за праведност. Знайте, че синове на Авраам са онези, които се уповават на вярата.“

„Христос ни изкупи от проклятието на закона, като стана прокълнат заради нас, защото писано е: „Проклет е всеки, който виси на дърво!“, за да може благословение- то на Авраам чрез Исус Христос да се разпростре върху езичниците, за да получим обещания Дух чрез вярата.“

„Преди да дойде вярата, бяхме под стражата на закона, заключени за вярата, която щеше да се открие. И така, законът беше за нас пазител, който ни водеше към Христос, за да се оправдаем с вярата. А след като дойде вярата, ние повече не сме подвластни на пазителя.

Защото всички сте синове на Бог чрез вярата в Исус Христос. Всички, които в Христос се кръстихте, в Христос се облякохте. Няма вече юдеин или елин, няма роб или свободен, няма мъж или жена, защото всички вие сте едно в Исус Христос. А ако вие принадлежите на Христос, тогава сте от семето на Авраам и по обещание наследници.“

 

Посланието на Павел до коринтяните

Когато през пролетта на 52 г. след Христа напусна Коринт, Павел мислеше, че оставя общността затвърдена във вярата. Но много скоро до него достигнаха вести за тежки разпри в общността. Поради тази причина той пише две строги послания до жителите на Коринт, най-дългите от всички негови послания. Първото е написано през 56 година в Ефес, а второто – през зимата на 57/58 година в Македония.

„От апостол Павел, призван от Исус Христос по волята на Бог, и от брат Состен до Божията църква в Коринт, до осветените в Исус Христос, до призваните светии и до всички онези, които призовават името на нашия Господ Исус Христос. Благодат и мир за вас от нашия Бог Отец и от Господ Исус Христос!“

„Моля вu, братя, в името на нашия Господ Исус Христос да говорите всички едно и също и да няма между вас разцепления. Нека бъдете съединени в един дух и в една мисъл. Защото, братя мои, домашните на Хлой ми казаха, че между вас имало раздори. Казвам това, защото всеки един от вас се разграничава: „Аз съм на Павел“, „Аз съм на Аполос“, „Аз съм на Кифа“, „Аз съм на Христос.“

Нима Христос се е разделил? Нима Павел бе разпънат за вас? Нима в името на Павел се кръстихте? Благодаря на Бог, че не съм кръстил никого от вас, освен Крисп и Гай, за да не каже някой, че съм го кръстил в мое име. Кръстих също и дома на Стефан, а дали съм кръстил и някой друг – не зная. Защото Христос не ме прати да кръщавам, а да благовествувам. И то не с мъдри думи, за да не се обезсили кръстът на Христос.

Без съмнение словото за кръста е безумство за онези, които пропадат, а за нас, които се спасяваме, е Божия сила. Защото писано е: „Ще погубя мъдростта на мъдреците и ще отхвърля разума на разумните.“ Къде е мъдрецът? Къде е книжовникът? Къде е изследователят на този свят? Нима Бог не направи безумна мъдростта на този свят? Понеже светът със своята мъдрост не позна Бог в Божията премъдрост, то Бог благоволи да спаси вярващите с безумството на проповедта. Юдеите искат личби, елините търсят мъдрост, а ние проповядваме разпънатия Христос, Който е съблазън за юдеите, за елините – безумство, а за призваните юдеи и елини – Божия сила и премъдрост. Защото Божията лудост е по-мъдра от хората и Божията немощ е по-силна от човеците.“

 

Ролята на апостолите

„Струва ми се, че нас, апостолите, Бог постави най-последни, като осъдени на смърт. Понеже станахме зрелище за света, ангелите и хората. Ние сме безумни заради Христос, а вие сте мъдри в Христос. Ние сме немощни, а вие – силни. Вие сте славни, а ние – безчестни.

И до този час гладуваме и сме жадни, ходим голи и получаваме удари, скитаме се и работим със собствените си ръце до изнемога. Злословят ни, а ние благославяме. Гонят ни, а ние търпим. Хулят ни, а ние се молим. Станахме като измет на света.

Пиша това, не за да ви засрамя, а за да ви поуча като мои възлюбени чеда. Защото дори да имате и десетки хиляди наставници в Христос, нямате много бащи, понеже аз вu родих в Исус Христос чрез Евангелието. Какво искате? Да дойда при вас с пръчка ли, или с любов и благ дух?“ „Има различни дарби, но Духът е един и същ. Има различни служби, но Господ е един и същ. Има и различни действия, но Бог е, Който върши всичко във всички. На всеки се дава изява на Духа за общо благо. Чрез Духа на един се дава слово на мъдрост, а на друг – слово на знание, на един – вяра, на друг – дарби за лекуване, на един – чудодействия, на друг – пророчество, на един – да различава духовете, на друг – различни езици, а на трети – да тълкува езици. Всичко това произлиза от един и същи Дух, който разпределя дарбите, както иска.“

 

Едно тяло и много части

„И както тялото е едно, но има много части, всички части, макар и много, са едно тяло. Така и Христос! Защото всички сме кръстени в едно тяло чрез един Дух. Юдеи или елини, роби или свободни – всички сме напоени с един Дух.

Тялото не се състои от една част, а от много части. Ако ногата каже: „Понеже не съм ръка, не принадлежа към тялото“, нима тя престава да бъде част от тялото? И ако ухото каже: „Понеже не съм око, не принадлежа към тялото“, нима то престава да бъде част от тялото? Ако цялото тяло е око, къде ще е слухът? Ако цялото бъде слух, къде ще е обонянието? Но Бог е наредил всяка една от частите в тялото така, както Му е било угодно. И ако всяка част беше сама за себе си, какво щеше да е тялото? Частите са много, а тялото е едно. Не може окото да каже на ръката: „Не ми трябваш!“, нито пък главата на нозете: „Не ми трябвате!“ Напротив, онези части на тялото, които са по-слаби, са много no-нужни. Когато страда една част, с нея страдат всички части. Когато се почете една част, с нея се радват и останалите.

Вие сте тяло на Христос, а всеки от вас е негова част. Някои от вас Бог постави в Църквата като апостоли, пророци или учители. На други даде чудодейни сили или лечителски дарби. Трети направи застъпници, управници или хора, говорещи разни езици.

Нима всички трябваше да бъдат апостоли или пророци? Нима всички да бъдат учители или чудотворци? Всички ли трябваше да имат дарби да лекуват, да говорят езици или да тълкуват?

Копнейте за по-големи дарби! И аз ще ви покажа още no-възвишен път!“

 

По-възвишеният път

„Ако говоря всички човешки и ангелски езици, но любов нямам, ще бъда мед, която звънти, или цимбал, който дрънка.

И ако имам пророческа дарба да зная Всички тайни и всяко знание, и ако имам пълна вяра, че да мога и планини да преместват, щом любов нямам, нищо не съм.

И ако раздам всичкия си имот за прехрана на сиромасите, и ако предам тялото си на изгаряне, щом любов нямам, нищо не ме ползва.

Любовта е дълготърпелива, пълна с благост, любовта не завижда, любовта не се превъзнася, не се гордее, не безчинства, не дири своето, не се сърди, зло не мисли, на неправда не се радва, а се радва на истина.

Всичко извинява, на всичко вярва, на Всичко се надява, всичко претърпява.

Любовта никога не отпада.

Другите дарби, ако са пророчества – ще се прекратят, ако са езици – ще замлъкнат, ако са знания – ще изчезнат.

Защото несъвършено е нашето знание и несъвършено – нашето пророчество.

Когато дойде съвършеното, ще изчезне всичко несъвършено.

Когато бях дете – говорех като дете, чувствах като дете, разсъждавах като дете. Когато станах зрял човек, отхвърлих всичко детинско.

Сега виждаме нещата смътно като в огледало, а тогава ще ги виждаме лице в лице.

Сега познанието ми е несъвършено, а тогава ще позная съвършенството, както съм бил познат (от Бог).

Сега остават тези трите – вяра, надежда и любов. Но най-голяма от тях е любовта. “

 

Писмото на Христос

„Пак ли ще започнем да се препоръчваме? Имаме ли нужда като някои други от препоръчителни писма до вас или от вас? Вие сте нашето писмо, написано в сърцата ни, което познават и четат всички хора. Очевидно е, че вие сте писмото на Христос, съставено чрез нашето служение, написано не с мастило, а с Духа на живия Бог, не върху каменни скрижали, а върху скрижали от плът – в сърцата.

Такава увереност в Бог имаме чрез Христос. Но не защото сме способни да помислим нещо от себе си, а защото способността ни е дадена от Бог. Той ни е дал тази способност да бъдем служители на Новия завет. И не на буквата, а на Духа, защото буквата убива, а Духът животвори. А Господ е Духът. Където е Духът на Господ, там е свободата. Всички ние, гледайки като в огледало славата на Господ с открито лице, се преобразяваме в същия образ, от слава в слава, като от Духа на Господ.“

 

Златар предизвиква бунт

По онова време се надигна голям бунт в Ефес. Имаше един златар на име Димитър, който правеше малки сребърни храмчета на Артемида* (* Артемида – богиня на лова според старогръцката митология) като много други занаятчии. Това им осигуряваше голяма печалба. Той събра всички с такъв поминък и им каза:

Дора, вие знаете, че от тази работа зависи нашето благосъстояние. А виждате и чувате, че не само в Ефес, но почти в цяла Асия, този Павел убеди доста народ, че не са богове онези, които се правят с човешки ръце. Така че има опасност не само да пропадне нашият занаят, но и храмът на великата богиня Артемида да не се зачита за нищо и да загуби величието си онази, която е почитана от Асия и целия свят.“

Като чуха тези думи, всички се изпълниха с ярост и закрещяха: „Велика е Артемида от Ефес!“ И целият град се разбунтува. Грабнаха македонците Гай и Аристарх, спътници на Павел, и като един се втурнаха към театъра.

Когато Павел искаше да иде сред народа, учениците не го пуснаха. А и някои асийски големци, негови приятели, проводиха хора, за да го помолят да не се показва в театъра.

Там едни крещяха едно, други друго, за- щото в събранието имаше безредие и повечето не знаеха за какво се бяха събрали. По предложение на юдеите бе извикан Александър. Като даде знак с ръка, той искаше да държи защитна реч пред народа, но разбрали, че е юдеин, всички закрещяха в един глас: „Велика е Артемида от Ефес!“ Това продължи около два часа.

Най-накрая градският писар усмири народа с думите: „Ефесяни! Кой не знае, че град Ефес е пазител на храма на великата богиня Артемида и на нейната статуя, паднала от небето! Щом това е неоспоримо, вие трябва да се умирите и да не въртите нищо необмислено! Мъжете, които сте довели, нито са обрали храма на Артемида, нито хулят нашата богиня. Ако Димитър и неговите приятели имат оплакване против някого, съдилищата работят, а тук са и проконсулите. Нека се жалват пред тях. Ако пък искате нещо друго, то ще бъде решено в законното събрание. Защото има опасност да бъдем обвинени в бунт заради днешната случка, понеже няма никаква причина, с която да можем да оправдаем това сборище.“ Като каза това, разпусна събранието.

Като утихна вълнението, Павел повика учениците. Даде им наставления, прости се с тях и тръгна към Македония. Преминавайки през онези места, поучаваше вярващите. Пристигна в Елада, където престоя три месеца. Когато искаше да отплава за Сирия, юдеите направиха заговор срещу него. Затова той реши да се върне през Македония. Придружаваха го Сосипатър, син на Пир от Берия, от солуняни – Аристарх и Секунд, Гай от Дервия, Тимотей и асийците Тихик и Трофим. Те тръгнаха пред нас* (* Книгата Деяния на светите апостоли е написана от Лука. На места, където е бил пряк участник в събитията, разказва като очевидец и затова се наблюдава промяна в начина на разказване), за да ни посрещнат в Троада. А ние отплавахме от Филипи след дните на Безквасниците. След пет дни пристигнахме в Троада, където прекарахме заедно седем дни.

 

Смъртоносното падане на Евтих

В първия ден на седмицата учениците се бяха събрали да преломят хляб. Павел беседваше с тях и понеже на другия ден щеше да тръгне, продължи да говори до полунощ. В горницата, където се бяхме събрали, имаше доста свещи.

Един момък, на име Евтих, беше седнал на прозореца. Докато Павел дълго беседваше, той бе налегнат от дълбок сън. В съня си се отпусна и падна от третия етаж долу. Вдигнаха го мъртъв. Павел се спусна бързо и се надвеси над него. Прегърна го и рече: „Не се смущавайте, защото душата му е още в него.“ После се качи горе и преломи хляб. След това яде и дълго говори чак до зори. И тогава отпътува. В това време доведоха момчето живо и това много ги утеши.

 

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.