ГЛАВА ТРЕТА

БОЖИЕТО СПАСЕНИЕ. ЗАКОН И БЛАГОДАТ

Нравствен закон

415. Що е нравствен закон?

Нравственият закон е дело на Божията премъдрост. Той предначертава на човека пътищата, правилата на поведение, водещи до обещаното блаженство, и забранява пътищата, отклоняващи от Бог.

416. В какво се състои естественият нравствен закон?

Естественият закон, вписан от Твореца в сърцето на всеки човек, се състои в участие в мъдростта и добротата на Бог и изразява изконния нравствен усет, който позволява на човек да различава посредством разума доброто и злото. Той е всеобщ и неизменим, определя основните задължения и права на личността, а също и на човешката общност и на самия граждански закон.

417. Възприема ли се от всички подобен закон?

По причина на греха естественият закон не винаги и не от всички се възприема по ясен и непосредствен начин.

Затова Бог „написа върху скрижалите на Закона това, което хората не четяха в сърцата си“ (Св. Августин).

418. Каква е връзката между естествения и Стария закон?

Старият закон е първият етап на Богооткровения закон. Той изразява много истини, естествено достъпни за разума, които се намират провъзгласени и удостоверени в Завета на Спасението. Неговите нравствени предписания се заключават в Десетте заповеди, полагат основите на призванието на човека, забраняват това, което е противно на Божията любов и на ближния, и предписват това, което е съществено.

419. Какво е мястото на Стария закон в промисъла на спасението?

Старият закон позволява да се узнаят много истини, достъпни за разума, посочва какво бива и какво не бива да се прави и, преди всичко, както прави мъдрият наставник, подготвя и предразполага за обръщането и за приемането на Евангелието. При все че е свят, духовен и добър, Старият закон е все още несъвършен, защото не дава от само себе си силата и благодатта на Духа, за да бъде изпълнен.

420. Какво е Новият закон, т.е. Евангелският закон?

Новият закон или още Евангелският закон, провъзгласен и осъществен от Христос, е пълнотата и изпълнението на Божествения естествен и откровен закон. Той се обобщава в заповедта да обичаме Бог и ближния и да се обичаме един друг, както Христос ни обикна. Той е и една действителност запечатана вътре в човека: благодатта на Свети Дух, която прави възможна подобна любов. Това е „закон на свободата“ (Иак. 1:25), защото ни кара да действаме непринудено, вдъхновени от милосърдието.

“Новият закон е преди всичко самата благодат на Светия Дух, дадена на вярващите в Христос“ (Св. Тома от Аквино).

421. Къде се намира Новият закон?

Новият закон се намира в целия живот и проповед на Христос и в нравственото поучение на апостолите. Проповедта на блаженствата е неговият основен израз.

Благодат и оправдание

422. Що е оправдание?

Оправданието е най-съвършеното дело на Божията любов. То е милосърдно и безвъзмездно дело на Бог, което заличава греховете ни и оправдава и освещава цялото ни съществуване. Заслужено чрез Страданието на Христос то идва от благодатта на Свети Дух и ни се дава в Кръщението. Оправданието поражда свободния отговор на човек, т.е. е вярата в Христос и съдействието с благодатта на Свети Дух.

423. Що е оправдаваща благодат?

Благодатта е безвъзмездният дар, който Бог ни дава, за да станем участници в Троичния Му живот и да сме способни да действаме от любов към Него. Нарича се естествена или осветителна или обожествяваща благодат, защото ни освещава и обожествява. Тя е свръхестествена, защото зависи изцяло от безвъзмездното начинание на Бог и надвишава способностите на разума и силите на човека. Тя, следователно, не произтича от нашия опит.

424. Какви други видове благодат има?

Освен естествената благодат има: действени благодати (дарове при съответни обстоятелства); благодати на тайнствата (присъщите за всяко тайнство дарове); особени благодати или харизми (които имат за цел общото благо на Църквата), сред които състоянията на благодат, които придружават упражняването на службите в Църквата и на отговорностите в живота.

425. Какво е отношението между благодатта и човешката свобода?

Благодатта предхожда, подготвя и предизвиква свободния отговор на човека. Тя отговаря на дълбоките стремления на човешката свобода, приканва я за съдействие и я води към съвършенство.

426. Що е заслуга?

Заслугата е това, което дава право на възнаграждение за извършено добро дело. Спрямо Бог човек сам по себе си не може да има никаква заслуга, тъй като е получил от Него всичко даром. Все пак Бог ни дава възможност да придобием заслуги чрез единението с Христовата лю- бов – източник на всички наши заслуги пред Бог. Затова заслугите за добрите ни дела трябва да се припишат преди всичко на Божията благодат и едва след това на свободната воля на човека.

427. Какви блага можем да заслужим?

Под въздействието на Свети Дух можем да заслужим за самите нас и за другите благодатите, необходими за нашето освещаване и постигането на Вечния живот, както и подходящите за нас временни блага според Божия промисъл. Никой не може да заслужи първата благодат, която е началото на обръщането и оправданието.

428. Всички ли сме призовани към християнска святост?

Всички вярващи са призовани към християнска святост. Тя е пълнотата на християнския живот и съвършенството на милосърдието и се осъществява в съкровеното единение с Христос, а чрез Него – с Пресветата Троица. Пътят на светостта на християнина минава през Кръста, за да намери своя завършек в последното Възкресение на праведните, в което Бог ще бъде всичко за всички.

Църквата – майка и наставница

429. Как Църквата захранва нравствения живот на християните?

Църквата е общността, където християнинът приема Божието слово и поученията на „Христовия закон“ (Гал. 6:2); получава благодатта на тайнствата; единява се с Евхаристичната жертва на Христос така, че неговият нравствен живот да бъде духовно богослужение; разпознава образа и извора на светостта в Пресветата Дева Мария и светците.

430. Защо Учителната власт на Църквата се упражнява в областта на нравствеността?

Дълг на Учителната власт на Църквата е да проповядва вярата, която трябва да се изповядва и прилага в живота. Този дълг обхваща и особените предписания на естествения закон, тъй като тяхното съблюдаване е необходимо за спасението.

431. Каква е целта на църковните заповеди?

Петте църковни заповеди имат за цел да гарантират на вярващите необходимия минимум молитвен дух, сакраментален живот, упражняване на нравствено усилие и увеличаване на любовта към Бог и ближния.

432. Кои са църковните заповеди?

Те са: 1) да се участва в Литургията всяка неделя и на задължителните празници и да се освободи от задълженията за работа и дейности, които пречат да се осветят тези дни. 2) да се изповядват личните грехове, приемайки тайнството на Помирението (Изповед) поне веднъж в годината. 3) да се приема тайнството Евхаристия (Причастие) поне на Великден. 4) в дните, установени от Църквата, вярващият да се въздържа от месо и да спазва поста. 5) да се подпомагат материалните нужди на Църквата от всеки според възможностите му.

433. Защо нравственият живот на християните е необходим за проповядването на Евангелието?

Защото с живота си, по примера на Господ Исус, християните привличат хората към вярата в истинния Бог, изграждат Църквата, изпълват света с духа на Евангелието и подготвят идването на Божието царство.