Катехизис на Католическата Църква - Кратко изложение
Част трета - Раздел първи - Глава първа
Въпроси 357-400
Как християнският нравствен живот се свързва с вярата и тайнствата?
Това, което символът на вярата изповядва, се дава в тайнствата. Посредством тях вярващите получават благодатта на Христос и даровете на Свети Дух, които ги правят годни за новия живот на Божии чеда в приетия с вяра Христос.
“Християнино, познай своето достойнство“ (Св. Лъв Велики).
ГЛАВА ПЪРВА
Достойнство
на Човешката Личност
Човекът – образ Божи
Къде се корени човешкото достойнство?
Достойнството на човешката личност се корени в нейното сътворение по образ и подобие Божие. Надарена с духовна и безсмъртна душа, с разум и със свободна воля, човешката личност е предопределена за Бог и е призвана с душа и тяло за вечното блаженство.
Нашето призвание за блаженство
Как човек достига блаженството?
Човек достига блаженството благодарение на благодатта на Христос, която го прави участник в Божествения живот. В Евангелието Христос посочва на Своите последователи пътя, който води към щастието без край: Блаженствата. Благодатта на Христос действа във всеки човек, който следвайки чистата съвест, търси и обича истинното и доброто и избягва злото.
Защо блаженствата са важни за нас?
Блаженствата са сърцевината на Исусовата проповед, те подемат и усъвършенстват Божествените обещания, дадени ни още от Авраам. Те обрисуват самия образ на Исус, очертават истинския християнски живот и разкриват на човека крайната цел на неговите действия: вечното блаженство.
Как се отнасят Блаженствата към човешкото желание за щастие?
Блаженствата отговарят на вроденото желание за щастие, което Бог вложи в човешкото сърце, за да го привлече към Себе си и което единствено Той може да удовлетвори.
Що е вечно блаженство?
Това е виждането на Бог във вечния живот, когато ще станем „участници в Божественото естество“ (2 Петр. 1:4), в славата на Христос и в радостта на живота на Светата Троица. Блаженството превъзхожда човешките възможности: то е свръхестествен и безвъзмезден Божи дар, както и благодатта, която води към него. Обещаното блаженство ни изправя пред решителни морални избори, засягащи земните блага, като ни насърчава да обичаме Бог над всичко.
Човешка свобода
Що е свобода?
Свободата е дадената от Бог на човека власт да действа или да не действа, да прави едно или друго, да извършва сам съзнателни постъпки.
Свободата характеризира чисто човешките действия. Колкото повече човек прави добро, толкова по-свободен става. Свободата достига своето съвършенство, когато е насочена към Бог, Върховно благо и наше Блаженство. Свободата съдържа и възможността за избор между доброто и злото. Изборът на злото е злоупотреба със свободата и води към робството на греха.
Какво е отношението между свобода и отговорност?
Свободата прави човека отговорен за делата си, доколкото те са доброволни, макар и вменяването на вина и отговорността за дадено действие да могат да бъдат намалени или дори премахнати от незнанието, невниманието, претърпяното насилие, страха, силните афекти, привичките.
Защо всеки човек има право да упражнява свободата?
Правото да се упражнява свободата е присъщо на всеки човек, защото е неделимо от неговото достойнство на човешка личност. Ето защо това право трябва да бъде винаги уважавано, особено в нравствено и религиозно отношение и трябва да бъде граждански признато и зачитано в границите на общото благо и на справедливия обществен ред.
Какво е мястото на човешката свобода в спасителния промисъл?
Нашата свобода е отслабена от първородния грях. Това отслабване бе утежнено от последвалите грехове. Ала Христос ни освободи, за „да стоим твърдо в свободата“ (Гал. 5:1). Със своята благодат Свети Дух ни води към духовната свобода, за да ни направи свои свободни сътрудници в Църквата и в света.
Кои са източниците на нравственост за човешките деяния?
Нравствеността на човешките деяния се определя от три източника: от избрания предмет на действие – истинско или привидно благо; от намерението на действащия субект, т.е. преследваната от него цел; от обстоятелствата на действието, включително и последиците.
Кога деянието е нравствено добро?
Деянието е нравствено добро, когато предполага едновременно доброто на обекта на действие, на целта и на обстоятелствата. Избраният предмет може да опорочи сам цялото действие, дори намерението да е добро. Не е позволено да се върши зло, за да се получи от него добро. Една лоша цел може да опорочи действието, дори нейният предмет сам по себе си да е добър. Ала една добра цел не прави добро дадено действие, ако неговият предмет е лош, защото целта не оправдава средствата. Обстоятелствата могат да намалят или увеличат отговорността на действащия, но не могат да променят нравственото качество на самите действия и никога не правят добро едно само по себе си лошо действие
Има ли деяния, които винаги са непозволени?
Има деяния, които винаги е грешно да се избират по причина на своя предмет (например: богохулството, убийството, прелюбодеянието). Техният избор предполага безредие на волята, т.е. морално зло, което не може да бъде оправдано с благата, които евентуално могат да произтекат от него.
Нравственост на страстите
Що са страстите?
Страстите са афектите, емоциите или вълненията на чувствителност- та – естествени съставки на човешката психика – които предразполагат да се действа или да не се действа съобразно с това, което се възприема като добро или зло. Основните страсти са: любовта и омразата, желанието и страхът, радостта и тъгата, гневът. Главната страст е любовта, предизвикана от привличането към доброто. Обича се само доброто, било то истинско или привидно.
Нравствено добри или лоши са страстите?
Страстите – като вълнения на чувствителността – сами по себе си не са нито добри, нито лоши. Добри са, когато допринасят за добро действие, в противен случай са лоши. Те могат да се превърнат в добродетели или да се извратят в пороци.
Моралната съвест
Що е морална съвест?
Морална съвест, вписана в човешкото сърце, е съждението на разума, който в съответен момент заповядва на човека да върши добро
и да избягва зло. Благодарение на нея човешката личност осъзнава моралното качество на предстоящи или вече извършени деяния, което ѝ позволява да поеме отговорност за тях. Когато слуша моралната съвест, благоразумният човек може да чуе Божия глас, който му говори.
Какво изисква достойнството на човешката личност по отношение на моралната съвест?
Достойнството на човешката личност изисква справедливост на моралната съвест (т.е. тя да бъде в съзвучие със справедливото и доброто според разума и Божия закон). Поради същото това личностно достойнство човек не трябва да бъде принуждаван да действа против съвестта си, но и не трябва и да му се пречи в рамките на общото благо да действа в съгласие с нея особено в областта на религията.
Как се изгражда справедлива и истинна морална съвест?
Справедлива и истинна морална съвест се изгражда чрез възпитанието, усвояването на Божието слово и учението на Църквата.
Тя се поддържа от даровете на Свети Дух и е подпомагана от съветите на мъдри хора. Много за моралното възпитание спомагат молитвата и изпитването на съвестта.
Кои правила на съвестта трябва винаги да се следват?
Най-основните са три: 1) никога не е позволено да се върши зло, за да се получи добро; 2) така нареченото златно правило: „Всичко, което искате да правят вам човеците, същото правете и вие тям“ (Мат. 7:12); 3) любовта минава винаги през уважението към ближния и към неговата съвест, ала това не означава да се приема за добро онова, което е обективно зло.
Може ли моралната съвест да прави грешни съждения?
Човек трябва винаги да слуша сигурното съждение на съвестта си, но той може да направи и грешни съждения, които не винаги са лишени от лична вина. Все пак не може да се вмени на човека злото, което е извършено по неволно незнание, макар и обективно то да остава зло. Ето защо е необходимо да се работи усилно, за да се поправи моралната съвест от нейните грешки.
Добродетелите
Що е добродетел?
Добродетел е обичайното и непоколебимо предразположение да се прави добро. „Целта на добродетелния живот е да се уподобим на Бога“ (Св. Григорий Нисийски). Съществуват човешки и богословски добродетели.
Що са човешки добродетели?
Човешки добродетели са обичайни и установени съвършенства на разума и волята, които управляват делата ни, подреждат страстите ни и направляват поведението ни според разума и вярата. Придобити и затвърдени с морално добри и постоянни дела, те са пречистени и възвисени от Божествената благодат.
Кои са основните човешки добродетели?
Това са добродетелите, наречени кардинални, които групират около себе си всички останали и съставляват опора на добродетелния живот. Те са: благоразумие, справедливост, смелост и въздържание.
Що е благоразумие?
Благоразумието помага на разума да разпознава във всяко обстоятелство истинското ни благо и да избере подходящи средства за осъществяването му. То ръководи останалите добродетели, като им посочва тяхното правило и мяра.
Що е справедливост?
Справедливостта се състои в постоянната и непоколебима воля да се даде на другите дължимото им. Справедливостта към Бога се нарича „религиозна добродетел“.
Що е смелост?
Смелостта осигурява непоколебимост в трудностите и посто- янство в следването на доброто. Тя ни води до себеотрицание и самопожертвование, за да защитим едно справедливо дело.
Що е въздържание?
Въздържанието сдържа порива на удоволствията и осигурява господството на волята над инстинктите и установява равновесие в използването на създадените блага.
Що са богословски добродетели?
Това са добродетелите, които имат за произход, причина и цел самия Бог. Вложени в човека с освещаващата благодат, те го правят способен да живее във връзка с Троицата, обосновават и движат моралния живот на християнина, оживяват човешките добродетели. Те са залог за присъствието и делото на Свети Дух в човешките способности.
Кои са богословските добродетели?
Богословските добродетели са: вярата, надеждата и любовта.
Що е вяра?
Вярата е богословска добродетел, чрез която ние приемаме Бог в своя живот и всичко онова, което Той ни е открил и което Църквата ни предлага да вярваме, защото Бог е самата Истина. Чрез вярата човек се отдава свободно на Бог. Ето защо вярващият иска да познава и да върши Божията воля, защото „вярата… действа чрез любов“ (Гал. 5:6).
Що е надежда?
Надеждата е богословска добродетел, с която ние желаем и очакваме от Бог вечния живот като наше щастие, влагайки нашето доверие в Христовите обещания и опирайки се на помощта на благодатта на Свети Дух, за да я заслужим и съхраним до края на земния си път.
Що е любов?
Любовта е богословска добродетел, с която ние обичаме Бог над всичко и ближния като себе си от любов към Бог. От любовта Исус направи новата заповед, пълнотата на Закона. Тя е „свръзка на съвършенството“ (Кол. 3:14) и основа на останалите добродетели, които оживява, вдъхновява и подрежда. Без нея „нищо не съм“ и „нищо не ме ползва“ (1 Кор. 13:1-3).
Що са дарове на Свети Дух?
Дарове на Свети Дух са постоянни благоразположения, които правят човека послушен, за да следва божествените внушения. Те са седем:
мъдрост, знание, разум, сила, съвест, благочестие и страх Божи.
Що са плодове на Светия Дух?
Плодове на Свети Дух са изградените в нас съвършенства като първи плодове на вечната слава. Традицията на Църквата изброява дванадесет: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, доброта, милосърдие, кротост, вяра, скромност, въздържание целомъдрие (Гал. 5:22-23).
Грехът
Какво предполага за нас приемането на Божието милосърдие?
Приемането на Божието милосърдие предполага да признаем греховете си и да се покаем за тях. Сам Бог със Своето слово и Дух открива греховете ни и насочва съвестта ни към истината за нея самата и ни дава надеждата за опрощение.
Що е грях?
Грехът е „деяние, говорене или желание противно на Вечния закон“ (Св. Августин). Той е оскърбление към Бог в непослушание на Неговата любов. Той наранява човешката природа и посяга на човешката солидарност. Христос в Своето страдание разбули напълно тежестта на греха и го победи със Своето милосърдие.
Разнообразни ли са греховете?
Има множество различни грехове. Те могат да бъдат разграничени според техния предмет или според добродетелите и заповедите, на които се противопоставят. Могат да се отнасят директно към Бог, към ближния и към нас самите. Освен това е възможно да бъдат разграничени като мисли, думи, действия и пропуски (опущения).
Как се разграничава грехът според тежестта си?
Прави се разграничение между смъртен и простителен грях.
Кога се извършва смъртен грях?
Смъртен грях се извършва, когато са налице едновременно тежко съдържание, пълно съзнание и преднамерен умисъл. Този грях разрушава в нас любовта, лишава ни от освещаващата благодат, води ни към вечна смърт в ада, ако не се покаем. Той бива простен по обикновен начин чрез тайнствата на Кръщението и на Покаянието (или Помирението).
Кога се извършва простителен грях?
Простителен грях, който е същностно различен от смъртния, се извършва, когато съдържанието му е леко или дори значимо, но без пълно съзнание или цялостен умисъл. Той не прекъсва връзката ни с Бог, но отслабва любовта; показва нередна привързаност към създадените блага; пречи на душата да напредва в упражняването на добродетелите и в практикуването на моралното добро; подлежи на пречистващи временни наказания.
Как се умножава в нас грехът?
Грехът въвлича в следващ грях, а неговото повторение ражда порок.
Що са пороците?
Бидейки противоположното на добродетелите, пороците са извратени навици, които помрачават съзнанието и подтикват към зло. Пороците могат да бъдат свързани със седемте т.нар. главни грехове: гордост, алчност, завист, гняв, похотливост, лакомия, леност или мързел.
Носим ли отговорност за греховете, сторени от другите?
Тази отговорност е налице, когато ние виновно сътрудничим с тях.
Що са структури на греха?