ГЛАВА ВТОРА

Човешката Общност

Личност и общество

401. В какво се състои общественото измерение на човека?

Наред с личното призвание към блаженство човекът притежава обществено измерение като съставна част на Своята природа и Своето призвание. Действително, всички хора са призовани към една цел – самия Бог; съществува известно сходство между общението на Божествените лица и братството, което хората трябва да установят помежду си в истината и в любовта. Любовта към ближния е неделима от любовта към Бог.

402. Какво е отношението между личност и общество?

Начало, обект и цел на всички обществени институции е и трябва да бъде личността. Някои общности като семейството и гражданското общество са ѝ необходими. Полезни са и други сдружения, както вътре в политическите формации, така и на международно равнище при зачитане на принципа на взаимопомощта.

403. Какво посочва принципът на спомоществователството?

Този принцип посочва, че по-развито общество не трябва да се меси в живота на по-слабо развито, лишавайки го от неговите права, а трябва по-скоро да го подкрепя в случай на нужда.

404. Какво друго изисква истинското човешко съжителство?

То изисква да се зачита справедливостта и справедливата йерархия на ценностите, в която материалните и инстинктивните измерения са подчинени на вътрешните и духовните измерения. Особено там, където грехът покварява обществения климат, трябва да се призовава към обръщане на сърцата и към Божията благодат, за да се постигнат обществени промени, които действително да са в служба на всяка личност и на цялата личност. Любовта, която изисква и прави възможно практикуването на справедливостта, е най-голямата обществена заповед.

Участие в обществения живот

405. На какво се основава властта в обществото?

Всяка човешка общност се нуждае от законна власт, която да осигурява реда и да допринася за осъществяването на общото благо. _1918-1920 Тази власт намира своето основание в човешката природа, защото съответства на установения от Бога ред.

406. Кога властта се упражнява законно?

Властта се упражнява законно, когато действа за общото благо и употребява морално приемливи средства за неговото постигане. Затова политическите режими трябва да се определят според свободното решение на гражданите и трябва да уважават принципа на „правовата държава“, според чиито принципи върховен е законът, а не произволната воля на хората. Противоречащите на моралния ред несправедливи закони и мерки не задължават съвестта.

407. Що е общо благо?

Под общо благо се разбира съвкупността от социални условия, които позволяват както на групите, така и на отделните личности да постигнат собственото си съвършенство.

408. Какво съдържа общото благо?

Общото благо съдържа: уважението и развитието на основните права на личността; развитието на духовни и земни блага на личността и обществото; мира и сигурността за всички.

409. Къде се осъществява най-пълно общото благо?

Най-пълно общото благо се осъществява в онези политически общности, които защитават и поощряват благото на гражданите и средната класа, без да забравят всеобщото благо на човешкото семейство.

410. Как участва човек в осъществяването на общото благо?

Всеки човек според мястото, което заема и функцията, която изпълнява, участва за увеличаването на общото благо, като спазва справедливите закони и поема задължения в областите, за които носи лична отговорност: като грижата за семейството си и съзнателността в своята работа. Освен това гражданите – доколкото е възможно – следва да взимат дейно участие в обществения живот.

Обществената справедливост

411. Как обществото осигурява обществената справедливост?

Обществото осигурява обществената справедливост, когато уважава достойнството и правата на личността, върховна цел на самото общество. Освен това обществото се стреми към обществена справедливост, която от своя страна е свързана с общото благо и упражняването на властта, като осигурява условията, позволяващи на сдруженията и на отделните лица да получават това, което по право им се полага.

412. На какво се основава човешкото равенство между хората?

Всички хора се ползват с еднакво достойнство и основни права, тъй като са създадени по образ на единия Бог и са дарени с еднаква разумна душа, имат една и съща природа и произход и са призвани чрез Христос, единствения Спасител, към едно и също Божествено блаженство.

413. Как се оценяват неравенствата между хората?

Съществуват несправедливи икономически и социални неравенства, които поразяват милиони хора. Те са в явно противоречие с Евангелието, противостоят на справедливостта, на личното достойнство и на мира. Но съществуват и предизвикани от многообразни причини различия между хората, които се вместват в Божия замисъл. В действителност, Той иска всеки да получи от ближния това, което му е необходимо, и онези, които разполагат с особени „дарове“, да ги споделят с останалите. Тези различия насърчават и често задължават хората към великодушие, доброжелателство и споделяне и подтикват културите да се обогатяват взаимно.

414. Как се изразява човешката солидарност?

Солидарността, която блика от човешкото и християнско братство, се изразява преди всичко в справедливото разпределяне на благата, в безпристрастното заплащане на труда и в борбата за по-справедлив обществен ред. Добродетелта на солидарността осъществява най- вече споделянето на духовните блага на вярата, много по-важни от материалните.