434. „Учителю, какво добро да сторя, за да имам живот вечен?“ (Мат. 19:16)

На младия човек, който Му задава този въпрос, Исус отговаря: „Ако искаш да влезеш в живот вечен, опази заповедите“ и след това добавя: „Дойди, и върви след Мене“ (Мат. 19:16-21). Следването на Исус изисква спазване на заповедите. Законът не е отменен, но човек е поканен да го преоткрие в лицето на Божествения учител, Който е неговото съвършено изпълнение, разкрива пълното му значение и засвидетелства неговата неизменност.

435. Как Исус тълкува Закона?

Исус го тълкува в светлината на двойната и единствена заповед на любовта, която е пълнота на Закона: „Възлюби Господа, Бога твоего, с всичкото си сърце, и с всичката си душа, и с всичкия си разум. Тази е първа и най-голяма заповед, а втора, подобна ней, е: възлюби ближния си като себе си. На тия две заповеди се крепи целият закон и пророците“ (Мат. 22:37-40).

436. Що е „Декалог“?

“Декалог“ (гр.) означава „десет думи“ (Изх. 34:28). Тези думи обобщават дадения от Бог Закон на Израилевия народ при сключването на Завета с Мойсей. Тези думи, които предават Заповедите на любовта към Бог (първите три) и към ближния (останалите седем), посочват за избрания народ и за всеки човек пътя на живот, освободен от робството на греха.

437. Каква е връзката между Десетте заповеди и Завета?

Десетте заповеди се разбират в светлината на Завета, в който се разкри Бог и запозна хората със Своята воля. Със съблюдаването на заповедите народът показва, че принадлежи на Бог и отговаря с благодарност на Неговата любов.

438. Какво значение придава Църквата на Десетте заповеди?

Църквата, вярна на Писанието и на примера на Исус, признава първостепенната важност и значение на Десетте Божи заповеди. Християните са задължени да ги съблюдават.

439. Защо Десетте заповеди образуват органично единство?

Десетте заповеди образуват органично и неделимо единство, защото всяка заповед е свързана с всички останали. Затова престъпването на една заповед означава нарушаване на целия Закон.

440. Защо са толкова тежки задълженията на Десетте заповеди?

Защото излагат основните задължения на човека към Бог и ближния.

441. Възможно ли е да се съблюдават Десетте заповеди?

Да, защото Христос, без Когото нищо не можем, ни прави способни да ги спазваме с дара на Своя Дух и Своята благодат.

ГЛАВА ПЪРВА

„Възлюби Господа, Бога Твоего, с всичкото си сърце, и с всичката

си душа и с всичкия си разум“

Първа заповед: Аз съм Господ, Бог твой. Да нямаш други богове освен Мене

442. Какво изисква твърдението на Бог: „Аз съм Господ, Бог твой“ (Изх. 20:2)?

Изисква вярващият да пази и прилага трите богословски добро- детели и да избягва греховете, които им противостоят. Вярата вярва в Бога и отхвърля всичко, което ѝ противоречи, като например, съзнателното съмнение, неверието, ереста, вероотстъпничеството, схизмата. Надеждата е уверено очакване на блаженото видение на Бог и на Неговата помощ, като избягва отчаянието и самонадеяността. Любовта обича Бог над всичко; трябва да се отхвърлят, следователно, безразличието, неблагодарността, хладината, леността или духовното униние и омразата към Бог, която идва от гордостта.

443. Какво съдържа Словото Господне: „Господу, Богу Твоему ще се поклониш, и Нему едному ще служиш“ (Мат. 4:10)?

То съдържа: да се почита Бог като Господ на всичко съществуващо; да Му отдаваме дължимото лично и общностно почитание; да Му се молим със славословие, благодарност и прошение; да Му принесем жертва – най-вече тази духовна жертва на собствения си живот в единение със съвършената жертва на Христос; да спазваме обещанията и обетите, които сме Му дали.

444. По какъв начин личността осъществява своето право да почита Бог в истина и свобода?

Всеки човек има правото и моралното задължение да търси истината, най-вече що се отнася до Бог и до Църквата Му, и когато един път я е познал, да я приеме и да я пази верно, отдавайки истинска почит на Бог. Същевременно достойнството на човешката личност изисква по религиозните въпроси никой да не бъде принуждаван да действа срещу съвестта си, нито да бъде възпрепятстван в рамките на справедливите граници в публичното пространство да действа съобразно нея, било в частния или публичния си живот, било сам или с други.

445. Какво забранява Бог със Своята заповед: „Да нямаш други богове освен Мене“ (Изх. 20:2)?

Тази заповед забранява:

– многобожието и идолопоклонството, които обожествяват някое творение, властта, парите, дори дявола;

– суеверието, което е отклонение от почитта дължима на истинския Бог, и което се проявява в различни форми на ясновидство, магия и магьосничество, спиритизъм;

– безверието, което се опитва да изкуши Бог с думи и с дела; светотатство, което осквернява свети личности или свети неща, особено Евхаристията; симонията, която е желание да се придобият или продадат духовни същности;

– атеизма, който отхвърля съществуването на Бог, основавайки се често на погрешно схващане за самостоятелността на човека;

– агностицизма, според който нищо не може да се знае за Бог и който включва безразличие и практически атеизъм.

446. Забранява ли почитането на образите Божията заповед: „Не си прави кумир и никакво изображение“ (Изх. 20:4)?

В Стария завет с тази заповед се забранява представянето на абсолютно трансцендентния Бог. След Въплъщението на Божия Син християнското почитание на свещените образи е оправдано (както учи Вторият събор в Никея от 787 г.), защото то се основава на Тайната на Божия Син, станал човек, в Когото трансцендентният Бог става видим. Не става дума за обожаване на образа, а за почитане на изобразеното там лице: Христос, Богородица, ангелите и светците.

Втора заповед: Не изговаряй напразно името на Господа, твоя Бог

447. Как се уважава светостта на Божието име?

Святото име на Бог се уважава, като Го призоваваме, благославяме, хвалим и прославяме. Трябва, следователно, да се избягва злоупотребата с Божието име за оправдаване на престъпление и изобщо всяка непристойна употреба на Неговото име като богохулството, което по природа е тежък грях, клетвите и не удържането на направените в името на Бог обещания.

448. Защо е забранено лъжесвидетелството?

Защото така се призовава Бог, Който е самата истина, да бъде свидетел на една лъжа.

“Не се заклевайте нито в Твореца, нито в творението, ако клетвата ви не се съпътства от истина, необходимост и почитание“ (Св. Игнатий от Лойола).

449. Що е клетвопрестъпление?

Клетвопрестъплението е дело, в което под клетва се дава обещание с намерение то да не бъде изпълнено, или пък се нарушава обещание, направено под клетва. Това е тежък грях срещу Бог, Който е винаги верен на Своите обещания.

Трета заповед: Помни да светиш празниците

450. Защо Бог „благослови съботния ден и го освети“ (Изх. 20:11)?

Защото съботният ден е възпоминание за почивката на Бог в седмия ден от Сътворението, както и за освобождаването на Израил от робството в Египет и за Завета, който сключи Бог със Своя народ.

451. Какво беше отношението на Исус към съботата?

Исус признава светостта на съботата и с Божествен авторитет ѝ дава истинското тълкуване: „Съботата е направена за човека, а не човек за съботата“ (Марк. 2:27).

452. Защо християните замениха съботата с неделята?

Защото неделята е денят на Възкресението на Христос. Като „първия ден на седмицата“ (Марк. 16:2) тя напомня първото творение. Като осми ден, който следва съботата, означава новото творение, осветено с Възкресението на Христос. Така тя става за християните първият ден от всички дни и първият от всички празници: денят на Господа, в който Той със Своята Пасха осъществява духовната истина на еврейската събота и известява вечния покой на човека в Бог.

453. Как се почита неделята?

Християните почитат неделята и другите задължителни празници, като участват в Евхаристията на Господа и се въздържат също от тези дейности, които възпрепятстват дължимото на Бог почитание и смущават присъщата на Господния ден радост или почивка, подходяща за духа и тялото. Позволени са дейности, свързани със семейните потребности или пък от голяма обществена полза, стига те да не се превърнат във вредни навици за освещаването на неделята, на семейния живот или на здравето.

454. Защо е важно гражданското признаване на неделята като празничен ден?

За да могат всички да се ползват от време за почивка и достатъчно свободно време, което да им позволява да се отдават на религиозен, семеен, културен и социален живот; да разполагат с подходящо време за молитва, размишление, тишина и четене; да се посвещават на благотворителни дела, особено в полза на болните и старите хора.