Катехизис на Католическата Църква - Кратко изложение
Част трета - Раздел втори - Глава втора
Въпроси 455-533
ГЛАВА ВТОРА
„Обичай ближния си като самия себе си“
Четвърта заповед: Почитай баща си и майка си
Какво заповядва четвъртата заповед?
Тя заповядва да почитаме и уважаваме родителите си и всички онези, които Бог, за наше добро, е облякъл със Своята власт.
Какво е естеството на семейството в Божествения промисъл?
Един мъж и една жена, свързани в брак, образуват заедно с децата си едно семейство. Бог установи семейството и го дари с основополагащата му същност. Бракът и семейството са устроени за благото на съпрузите и за създаване и възпитание на деца. Между членовете на едно семейство се изграждат лични взаимоотношения и първостепенни отговорности. В Христос семейството става домашна църква, защото е общност на вяра, надежда и любов.
Какво е мястото на семейството в обществото?
Семейството е първичната клетка на човешкото общество и предшества каквото и да е признаване от страна на обществените власти. Семейните принципи и ценности съставляват основата на обществения живот. Семейният живот е въведение в обществения живот.
Какви са задълженията на обществото към семейството?
Обществото има задължението да поддържа и укрепва брака и семейството в съответствие и с принципа на спомоществователството. Обществените власти трябва да уважават, закрилят и фаворизират истинската природа на брака и семейството, обществения морал, правата на родителите и семейното благоденствие.
Какви са задълженията на децата към родителите?
Децата дължат към своите родители уважение (синовно благочестие), признателност, послушание и подчинение. Също така добрите отношения между братя и сестри спомагат за увеличаване на хармонията и светостта на целия семеен живот. Когато родителите се окажат в състояние на недоимък, болест, самота или старост, децата трябва да им оказват материална и морална помощ.
Какви са задълженията на родителите към децата?
Участващи в Божественото бащинство на децата, родителите са първите, отговорни за възпитанието и първите вестители на вярата. Те са длъжни да обичат и уважават децата си като личности и като Божи чеда и да осигурят – доколкото им е възможно – необходимото за материалните и духовните им нужди, като изберат за тях подходящо училище, и да им помогнат с разумни съвети при избора на професия и начин на живот. Специална тяхна мисия е да ги възпитат в християнската вяра.
Как родителите възпитават децата си в християнската вяра?
Най-вече с личния пример, молитвата, семейната катехеза и участието в църковния живот.
Абсолютно благо ли са семейните връзки?
Семейните връзки макар и важни, не са абсолютни, защото първото призвание на християнина е да следва Исус, като Го възлюби: „Който обича баща или майка повече от Мене, не е достоен за Мене; и който обича син или дъщеря повече от Мене, не е достоен за Мене“ (Мат. 10:37). Родителите трябва с радост да подпомагат следването на Исус от страна на техните деца във всяко състояние на живота, включително в богопосветения живот или в свещеническото служение.
Как трябва да се упражнява властта в различните области на гражданското общество?
Тя трябва да се упражнява винаги като служение, зачитайки основните права на човека, справедливата йерархия на ценностите, законите, справедливото разпределение на благата и принципа на спомоществователството. Всеки при упражняването на властта трябва да поставя обществения интерес над личния и да се вдъхновява при своите решения от истината за Бог, за човека и за света.
Какви са задълженията на гражданите към обществените власти?
Тези, които са подчинени на властта, трябва да гледат на управляващите като на представители на Бог, като им предлагат своето честно сътрудничество за доброто функциониране на обществения и социалния живот. То включва любовта към отечеството и служенето му, правото и задължението да се гласува, плащането на данъците, защитата на родината и правото на градивна критика.
Кога гражданинът не трябва да се подчинява на обществените власти?
Гражданинът по съвест не трябва да се подчинява, когато законите на обществените власти противостоят на изискванията на моралния ред: „Трябва да се покоряваме повече на Бога, нежели на човеци“ (Деян. 5:29).
Пета заповед: Не убивай
Защо трябва да се уважава човешкият живот?
Защото е свещен. Той съдържа от самото си начало сътворяващото действие на Бог и остава завинаги в специално отношение със Създателя, негова единствена цел. На никого не е позволено да разрушава пряко невинно човешко същество, тъй като това е тежко престъпление срещу достойнството на личността и светостта на Създателя. „Не убивай невинния и правия“ (Изх. 23:7).
Защо законната самозащита на лица и общества не противоречи на тази норма?
Защото при законната самозащита се осъществява изборът да се защитава и цени правото на живот – собствения и на другите, а не изборът да се убива. За този, който има отговорност за другите, законната защита може да бъде и тежко задължение. Във всеки случай не бива да се употребява по-голямо насилие от необходимото.
За какво служи наказанието?
Наложеното от законната обществена власт наказание има за цел да изправи безредието, причинено от престъпление, да защити обществения ред и сигурността на гражданите и да допринесе за поправяне на виновния.
Какво наказание може да бъде наложено?
Наложеното наказание трябва да бъде съразмерно с тежестта на престъплението. Днес, в съответствие с възможностите, които са на разположение, държавата може да предпазва по-ефикасно от престъпление, като обезврежда този, който го извършва, без да му отнеме по категоричен начин възможността да изкупи вината си, а случаите на крайна необходимост от смъртно наказание „са много редки, даже практически несъществуващи“ (Evangelium vitae). Ако безкръвните средства са достатъчни, властта трябва да се придържа към тези средства, защото те съответстват най-добре на конкретните условия за общото благо и са в по-голяма степен съобразени с достойнството на човешката личност и не отнемат окончателно възможността виновният да изкупи вината си.
Какво забранява петата заповед?
Петата заповед забранява като тежко престъпление на моралния закон:
– прякото и съзнателно убийство и съучастието в него;
– прекия аборт, желан като цел или средство, както и съучастието в него, подлежащо на отлъчване, защото човешкото същество трябва да бъде безусловно уважавано и защитавано в неговата неприкосновеност още от момента на зачатието;
– пряката евтаназия, която се състои в прекратяване на живота – с действие или бездействие – на недъгави лица, на болни или умиращи;
– самоубийството и доброволното съучастие в него, тъй като то е тежко престъпление против любовта на Бог, против самия себе си и ближния. Отговорността може да бъде утежнена от предизвиканата съблазън или смекчена от тежки психически разстройства и сериозни страхове.
Какви медицински действия са позволени при неминуема смърт?
Дори ако смъртта се счита за неизбежна, дължимите за болния грижи не могат да бъдат законно прекъснати. Законна е употребата на болкоуспокоителни, ако не целят смърт, както и отказът от „терапевтичното упорство“, т.е. прекомерната употреба на медицински средства, когато отсъства разумна надежда за положителен изход.
Защо обществото трябва да защитава всеки зародиш?
Неотменното право на живот на всеки човешки индивид – още от зачеването, е елемент, основополагащ гражданското общество и неговото законодателство. Ако държавата не използва силата си в служба на правата на всички и особено на най-слабите, включително още неродените зародиши, то тогава биват подринати самите основи на правовата държава.
Как се избягва подвеждането?
Подвеждането, което се състои в изкушаването на друг да стори зло, се избягва с уважението към душата и тялото на личността. Съзнателното подвеждане друг да съгреши е тежък грях.
Какъв е дългът ни към тялото?
Трябва разумно да се грижим за своето собствено физическо здраве и за това на ближния, като избягваме култа към тялото и всички прекомерности. Трябва да се избягват употребата на наркотици, които нанасят тежки увреждания на здравето и живота, както и злоупотребата с храна, алкохол, тютюн и лекарства.
Кога са морално законни научните, медицинските или психологическите опити с лица или групи хора?
Те са морално законни, ако са в служба на цялостното добро на личността и на обществото, без да крият несъразмерен риск за живота и физическата и психическата цялост на подложените на тях, които следва да бъдат вярно информирани и да изразят ясното си съгласие.
Позволени ли са присаждането и даряването на органи преди или след смъртта?
Присаждането на органи е морално приемливо при съгласие на дарителя и когато няма прекомерни рискове. За да може да се пристъпи към благородния акт на даряване на органи след смъртта, е необходимо да бъде напълно установена действителната смърт на дарителя.
Кои са действията, противни на ненакърнимостта на личността?
Това са: отвличанията и взимането на заложници, тероризмът, мъченията, насилието, пряката стерилизация. Ампутация и осакатяване са морално допустими само при наложителни терапевтични причини.
Каква е грижата за умиращите?
Умиращите имат право да живеят с достойнство последните моменти от земния си живот преди всичко с помощта на молитвата и тайнствата, които подготвят за срещата с живия Бог.
Как трябва да се отнасяме с телата на починалите?
Към телата на починалите трябва да се отнасяме с почит и милосърдие. Кремацията е разрешена, ако такъв избор не поставя под въпрос вярата във възкресението на телата.
Какво изисква Господ от всеки по отношение на мира?
Господ, Който възвести: „Блажени миротворците“ (Мат. 5:9), иска мир на сърцето и упреква неморалността на гнева, който е желание за отмъщение за стореното зло, и омразата, която желае злото на ближния. Тези нагласи, ако са доброволни и се отнасят до важни неща, са тежки грехове против любовта.
Що е мир на земята?
Мир на земята е изискване за уважението и развитието на човешкия живот. Мирът не е само липса на война или уравновесяване на враждуващите сили, а е „спокойствие на реда“ (Св. Августин), „дело на правдата“ (Ис. 32:17) и плод на любовта. Земният мир е образ и плод на мира на Христос.
Какво изисква мирът на земята?
Той изисква равноправното разпределение и защитата на благата на хората, свободното общуване между хората, зачитането на достойнството на личностите и народите, усърдното упражняване на справедливостта и братството.
Кога е морално разрешено използването на военна сила?
Използването на военна сила е морално оправдано от едновременното наличие на следните условия: сигурност за трайна и тежка щета; безрезултатност на всяка мирна алтернатива; обосновани възможности за успех; отсъствие на по-големи злини, като се вземе предвид мощта на съвременните разрушителни средства.
При опасност от война чия е отговорността за внимател- ното преценяване на тези условия?
Тя принадлежи на благоразумното решение на управляващите, които имат правото да наложат на гражданите задължението за защита на отечеството, като зачитат обаче личното право на отказ по съвест и като осигуряват друга форма на служба към човешката общност.
Какво изисква моралният закон в случай на война?
Моралният закон остава винаги в сила, дори и по време на война. Той изисква да се постъпва хуманно към не воюващите, ранените войници и пленниците. Деянията, съзнателно противоречащи на човешките права, и заповедите, които ги налагат, са престъпления, които сляпото подчинение не извинява. Действията на масово изтребление – като това на един народ или етническо малцинство – са най-тежки грехове; морално задължение е да се противостои на заповедите на онзи, който ги издава.
Какво трябва да се направи, за да се избегне войната?
Като се имат предвид злините и неправдите, които води със себе си всяка война, трябва да се направи всичко, което е разумно възможно, за да бъде тя избегната на всяка цена. Трябва преди всичко да се избегнат: нерегламентираното натрупване и търговия с оръжие; неправдите, особено икономическите и социалните; етническата и религиозната дискриминация; завистта, подозрението, гордостта и духът на отмъщение. Всичко, което се прави, за да се премахне този и друг безпорядък, допринася за изграждането на мира и избягването на войната.
Шеста заповед: Не прелюбодействай
Как човешката личност трябва да се отнася спрямо собствената си сексуална идентичност?
Бог създаде човека – мъж и жена, с равно лично достойнство. Той вписа във всеки призванието към любов и общение. Дълг е на всеки да приеме собствената си сексуална идентичност и да признае важността ѝ за цялостната човешка личност, нейното своеобразие и взаимосвързаност с личността.
Що е целомъдрие?
Целомъдрието е положителното вписване на сексуалността в личността. Сексуалността става наистина човешка, когато се вписва правилно в междуличностните отношения. Целомъдрието е морална добродетел, Божи дар, благодат, плод на Свети Дух.
Какво дава добродетелта целомъдрие?
Като израз на човешката свобода целомъдрието дава изкуството на себепознаването и има за цел обогатяването на самия себе си. За тази цел е необходимо цялостно и постоянно възпитание, което се осъществява чрез етапите на постепенно развитие.
Кои средства помагат да се живее в целомъдрие?
Тези средства са многобройни: Божията благодат, помощта на тайнствата, молитвата, себепознанието, практикуването на аскеза, съответстваща на различните условия, упражняването на моралните добродетели и особено на добродетелта въздържание, която цели страстите да бъдат ръководени от разума.
По какъв начин всички са призвани да живеят в целомъдрие?
Всички, следвайки Христос, образец на целомъдрие, са призвани да водят целомъдрен живот според собственото си положение: едни като живеят в девственост или посветено безбрачие, възвишен начин за по-лесно и цялостно отдаване на Бог; други, ако са бракосъчетани, са призвани да спазват съпружеското целомъдрие; а ако не са бракосъчетани – целомъдрено въздържание.
Кои са главните грехове против целомъдрието?
Тежки грехове против целомъдрието, всеки според природата на своя предмет, са: прелюбодеянието, мастурбацията, блудството, порнографията, проституцията, изнасилването и хомосексуалните действия. Тези грехове са израз на порока похот. Извършени с малолетни, те се явяват още по-тежко посегателство спрямо тяхната физическа и морална цялост.
Защо шестата заповед, която гласи: „Не прелюбодействай“, обхваща всички грехове против целомъдрието?
Макар и библейският текст на заповедта да казва: „Не прелюбодействай“ (Изх. 20:14), Църковното предание, като следва моралното учение на Стария и Новия завет, разбира шестата заповед като обхващаща всички грехове против целомъдрието.
Какви са отговорностите на гражданските власти по отношение на целомъдрието?
Гражданските власти, от които се очаква да защитават достойнството на личността, трябва да допринасят за създаването на благоприятен за целомъдрието климат, възпрепятствайки с подходящи закони разпространението на горепосочените тежки оскърбления спрямо целомъдрието, за да защитят преди всичко малолетните и най-слабите.
Кои са благата на съпружеската любов, за която съществува сексуалността?
Благата на съпружеската любов, която за кръстените е осветена от тайнството брак са: единство, вярност, неразтрогваемост и отвореност към детеродството.
Какво е значението на съпружеския акт?
Съпружеският акт има двойно значение: единение (взаимното себедаряване на съпрузите) и възпроизводство (отвореност към предаването на живота). Никой не трябва да прекъсне неделимата връзка, която Бог пожела между тези две значения на съпружеския акт, като изключва едното или другото.
Кога е морално регулирането на раждаемостта?
Регулирането на раждаемостта, което е една от страните на отговорното бащинство и майчинство, е обективно морално приемливо, когато се прилага от съпрузите без външен натиск, не от егоизъм, а по сериозни причини и с методи, съобразени с обективните критерии на морала, т.е. с периодично въздържание и използване на неплодоносните периоди.
Кои са неморалните средства за регулиране на раждаемостта?
Изцяло неморално е всяко действие – като например пряката стерилизация или използването на противозачатъчни средства -, което независимо дали при предвиждането или при протичането на съпружеския акт, или пък при развитието на естествените му последици си поставя като цел или като средство възпирането на възпроизводството.
Защо изкуственото осеменяване и оплождане са неморални?
Те са неморални, защото разделят възпроизводството от акта на взаимното отдаване на съпрузите, налагайки по този начин господството на техниката върху произхода и съдбата на човешката личност. Впрочем осеменяването и хетерологичното оплождане – с прибягването до техники, включващи личност, външна на съпружеската двойка – нарушават правата на детето да се роди от баща и майка, които то познава, които са свързани помежду си в брак и които притежават изключителното право да станат родители само един чрез друг.
Как да се възприема детето?
Детето е дар Божи, най-големият дар на брака. Не съществува правото да имаш дете (“дете на всяка цена“). Съществува обаче правото на детето да бъде плод на съпружеския акт на своите родители, а също и правото да бъде уважавано като личност още от момента на своето зачатие.
Какво могат да направят съпрузите, когато нямат деца?
В случай че не им е бил даден дарът да имат дете, съпрузите – след изчерпването на законните медицински средства – могат да проявят великодушие чрез отглеждане или осиновяване на деца или чрез значима дейност в служба на ближния. Така те осъществяват ценно духовно плододаване.
Кои са нарушенията срещу достойнството на брака?
Това са: прелюбодеянието, разводът, полигамията, кръвосмешението, свободната връзка (извънбрачно съжителство, пробен брак), сексуален акт преди или вън от брака.
Седма заповед: Не кради
Какво обявява седмата заповед?
Тя обявява предназначението и общото разпределение на благата, частната собственост и уважението към лицата и към тяхната собственост, както и уважение към целостта на творението. На тази заповед се основава също така социалното учение на Църквата, което включва правилното поведение в икономическата дейност, в обществения и в политическия живот, правото и задължението на човешки труд, справедливостта и солидарността между народите, любовта към бедните.
При какви условия съществува правото на частна собственост?
Правото на частна собственост съществува, ако е справедливо придобита или получена и, ако не променя първоначалното пред- назначение на благата за задоволяване на основните нужди на всички хора.
Каква е целта на частната собственост?
Целта на частната собственост е да гарантира свободата и достойнството на отделните личности, като им помага да задоволят основните нужди не само за близките, за които са отговорни, но и за други нуждаещи се.
Какво повелява седмата заповед?
Седмата заповед повелява уважение към чуждите блага чрез упражняването на справедливост и милосърдие, въздържание и солидарност. Тя особено силно повелява спазването на направените обещания и сключените договори; възмездяването за извършената неправда и реституция на отнетото; уважение към целостта на творението чрез разумно и умерено ползване на минералните, растителните и животинските ресурси във вселената, особено внимание към застрашените от изчезване видове.
Как трябва да се държи човек с животните?
Човек трябва да се отнася доброжелателно към животните, Божи създания, като избягва както прекомерната любов към тях, така и безогледното им използване особено за научни опити, преминаващи разумните граници и причиняващи излишни страдания на самите животни.
Какво забранява седмата заповед?
Седмата заповед забранява преди всичко кражбата, която е обсебване на чуждо благо против разумната воля на собственика. Тя забранява също несправедливото заплащане, спекулирането с блага за чужда сметка; подправянето на чекове и фактури. Забранява също извършването на данъчни и търговски измами; съзнателното нанасяне на щети на частната или обществената собственост. Забранява още лихварството, корупцията, злоупотребата с обществени блага, съзнателно зле свършената работа, прахосването.
Какво е съдържанието на социалното учение на Църквата?
Социалното учение на Църквата е органичното развитие на евангелските истини за достойнството на човешката личност и нейното социално измерение. То съдържа принципи за размисъл, определя правила за преценка, дава норми и насоки за действие.
Кога Църквата се намесва в социалната сфера?
Църквата дава морална оценка по икономически и социални въпроси, когато основните права на личността, общото благо или спасението на душите изискват това.
Как трябва да се упражнява социалният и икономическият живот?
Той се упражнява, според присъщите му особености в рамките на моралния ред, в служба на човека, в целостта на неговия живот и на цялата човешка общност, в уважение към социалната справедливост. Техен творец, център и цел следва да бъде човекът.
Какво се противопоставя на социалното учение на Църквата?
На социалното учение на Църквата се противопоставят икономи-ческите и социалните системи, които погазват основните права на личността или превръщат печалбата в свое изключително правило или крайна цел. Затова Църквата отхвърля идеологиите, свързвани в наше време с комунизма или атеистичните и тоталитарните форми на социализма. Впрочем тя отхвърля в практиката на капитализма индивидуализма и абсолютното превъзходство на пазарния закон над човешкия труд.
Какво значение има трудът за човека?
За човека трудът е задължение и право, посредством което той сътрудничи с Бог Създател. Действително, работейки всеотдайно и компетентно, личността осъществява вписаните в нейната природа способности, възхвалява получените от Създателя дарове и таланти, издържа себе си и близките си и служи на човешката общност. Впрочем с Божията благодат трудът може да бъде средство за осветяване и сътрудничество с Христос за спасението на другите.
На какъв вид работа има право всеки човек?
Достъпът до сигурна и почтена работа трябва да бъде открит за всички – без несправедлива дискриминация и при зачитане на свободната икономическа инициатива и справедливото възнаграждение.
Каква е отговорността на държавата спрямо труда?
Държавата е длъжна да осигури гаранции за личната свобода и собственост, както и стабилна валута и ефикасни обществени служби; да контролира и ръководи спазването на човешките права в икономическия сектор. Обществото, в зависимост от обстоятелствата, трябва да помага на гражданите да си намерят работа.
Каква е отговорността на ръководителите на предприятия?
Ръководителите на предприятия носят икономическа и екологическа отговорност за своите дейности. Те са длъжни да се съобразяват с благото на лицата, а не само да търсят увеличение на печалбите, макар и те да са необходими за осигуряване на инвестициите, бъдещето на предприятията, заетостта и развитието на икономическия живот.
Какви задължения имат работниците?
Те трябва съвестно, компетентно и всеотдайно да изпълняват работата си, като се стремят да разрешат евентуалните противоречия с диалог. Прибягването към не насилствена стачка е морално законно, когато тя се явява необходимо средство за постигане на съразмерна изгода, като се държи сметка за общото благо.
Как се осъществява международна справедливост и солидарност?
На международно ниво всички нации и институции трябва да действат в дух на солидарност и спомоществователство, с цел да се премахне или поне намали бедността, неравенството на ресурси и икономически средства, икономическите и социалните несправедливости, експлоатацията, натрупването на дългове от бедните страни и порочните механизми, които възпрепятстват развитието на по-слабо напредналите страни.
Как християните участват в политическия и социалния живот?
Вярващите миряни се намесват пряко в политическия и социалния живот, изпълвайки с християнски дух светските дела и сътрудничейки с всички като истински свидетели на Евангелието и творци на мира и справедливостта.
От какво се вдъхновява любовта към бедните?
Любовта към бедните се вдъхновява от Евангелието на блаженствата и от примера на Исус с Неговото постоянно внимание към бедните. Исус казва: „Доколкото сте сторили това на едного от тия Мои най- малки братя, Мене сте го сторили“ (Мат. 25:40). Любовта към бедните се осъществява в борбата срещу материалната бедност, но се отнася също и до многобройните форми на културна, морална и религиозна нищета. Милосърдните, духовните и телесните дела и създадените през вековете многобройни благотворителни институции са конкретно свидетелство за предпочитанието и любовта към бедните от страна на последователите на Исус.
Осма заповед: Не лъжесвидетелствай
Какво задължение има човек към истината?
Всяка личност е призована към искреност и истинност в действията и думите си. Всеки е длъжен да търси истината, да я приема и да подрежда целия си живот според нейните изисквания. В Исус Христос се яви цялата истина на Бог: Той е Истината. Този, който Го следва, живее в Духа на истината и отхвърля двуличието, престореността и лицемерието.
Как се свидетелства за истината?
Християнинът трябва да свидетелства за евангелската истина във всяка сфера на своята обществена и частна дейност, дори – ако е необходимо – с жертването на собствения си живот. Мъченичеството е върховното свидетелство, дадено за истината на вярата.
Какво забранява осмата заповед?
Осмата заповед забранява:
– лъжесвидетелството, клетвонарушението и лъжата, чиято тежест се измерва в зависимост от истината, която се изопачава, от обстоятелствата, от намеренията на лъжеца и от понесените от жертвите щети;
– необоснованото съждение, злословието, опозоряването, клеветата, които петнят или рушат доброто име и честта, на които всеки има право;
– ласкателството, подмазването или угодничеството особено ако водят до тежки грехове или до извличане на незаконни облаги. Провинение срещу истината изисква обезщетение според вредата, причинена на другия.
Какво изисква осмата заповед?
Осмата заповед изисква уважение към истината, придружено от дискретността на милосърдието: при осведомяването и предаването на информация трябва да се преценява личното и общественото благо, защитата на личния живот, опасността от скандал; при запазването на професионалните тайни, които трябва да бъдат винаги запазени, освен в изключителни случаи и при уважителни причини. Също се изисква уважение към признания, направени под секрет.
Как следва да се използват обществените средства за комуникация?
Информацията чрез масмедиите трябва да служи на общото благо и по своето съдържание да бъде винаги истинна и изцяло да запазва справедливостта и милосърдието. Освен това трябва да бъде изразена по честен и подходящ начин, спазвайки стриктно моралните закони, законните права и достойнството на личността.
Каква е връзката между истина, красота и свещено изкуство?
Истината е красива сама по себе си. Тя носи в себе си блясъка на духовната красота. Освен словото съществуват многобройни форми за изразяване на истината особено чрез художествените творби. Те са плод на дадения от Бог талант и на човешкото усилие. Свещеното изкуство – за да бъде истинско и красиво – трябва да припомня и прославя Тайната на явилия се в Христос Бог и да води към почитание и любов към Бог Създател и Спасител, съвършена Красота на Истината и Любовта.
Девета заповед: Не пожелавай жената на ближния си
Какво изисква деветата заповед?
Деветата заповед изисква да се победи плътското желание в мислите и желанията. Борбата срещу плътското желание минава през очистването на сърцето и упражняването на добродетелта въздържание.
Какво забранява деветата заповед?
Деветата заповед забранява да се подхранват мисли и желания, свързани с действия, забранени от шестата заповед.
Как се постига чистота на сърцето?
2520 Кръстеният – с Божията благодат и в борба с безредни желания – постига чистота на сърцето чрез добродетелта и дара на целомъдрието, чистота на намерението, чистота на външния и вътрешния поглед, дисциплинирането на чувствата и въображението, молитвата.
Какво още изисква чистотата?
Чистотата изисква свян, който – предпазвайки интимността на личността – изразява деликатността на целомъдрието, ръководи погледите и жестовете, като ги съобразява с достойнството на хората и с връзките между тях. Тя освобождава от разпространения еротизъм и отдалечава всичко, което подхранва нездравото любопитство. Чистотата изисква още очистване на социалния климат чрез постоянна борба срещу освободеността на нравите, основаваща се на погрешно схващане за човешката свобода.
Десета заповед: Не пожелавай нищо, което е на ближния ти
Какво изисква и какво забранява десетата заповед?
Тази заповед допълва предходната. Тя изисква вътрешно уважение към собствеността на другия и забранява алчността, безредното користолюбие към благото на другия, завистта, която се състои в болката заради благата на другия и в прекомерното желание да бъдат присвоени.
Какво иска Исус с бедността на сърцето?
Исус иска от учениците Си да предпочитат Него над всичко и преди всички. Откъсването от богатствата – в духа на евангелската бедност, и осланянето на Божието провидение – което ни освобождава от безпокойството за утрешния ден, ни подготвят за блаженството на „бедните духом, защото тяхно е царството небесно“ (Мат. 5:3).
Кое е най-голямото желание на човека?