Генерални Аудиенции

Той се възнесе на небето и седи отдясно на Отца

17 април 2013 – Папа Франциск

Той се възнесе на небето и седи отдясно на Отца

 

Скъпи братя и сестри, добро утро!

В Символа на вярата казваме, че Исус „се възнесе на небето и седи отдясно на Отца“. Земният живот на Исус кулминира с Възнесението, когато той премина от този свят при Отца и беше възкресен да седи от дясната му страна. Какво означава това събитие? Как се отразява на живота ни? Какво означава съзерцаването на Исус, седнал отдясно на Отца? Нека позволим на евангелист Лука да ни ръководи в това.

Нека започнем от момента, в който Исус реши да направи последното си поклонение в Йерусалим. Свети Лука отбелязва: „Когато наближиха дните да бъде възнесен, Той насочи лицето си да отиде в Ерусалим“ (Лука 9:51). Докато се „изкачваше“ към Светия град, където трябваше да се случи собственият му „изход“ от този живот, Исус вече видя целта, небето, но знаеше добре, че пътят, който ще го отведе до славата на Отца преминава през Кръста, чрез покорство на божествения замисъл на любовта към човечеството. Катехизисът на Католическата църква заявява, че: „Разпъването на Исус на кръста означава и обявява неговото издигане чрез Неговото Възнесение на небето“ (№ 662).

Ние също трябва да сме наясно в нашия християнски живот, че влизането в славата на Бог изисква ежедневна вярност към Неговата воля, дори когато това изисква жертва и понякога изисква от нас да променим плановете си. Възнесението на Исус всъщност се случи на Елеонската планина, близо до мястото, където той се беше оттеглил да се моли преди Страданията, за да остане в дълбоко единство с Отца: още веднъж виждаме, че молитвата ни дава благодатта да бъдем верни на Божият план.

В края на своето Евангелие св. Лука дава много кратък разказ за събитието на Възнесението. Исус изведе учениците си „чак до Витания и като вдигна ръцете Си, ги благослови. Докато ги благославяше, той се отдели от тях и се възнесе на небето. И те му се поклониха и се върнаха в Йерусалим с голяма радост, и бяха постоянно в храма, благославяйки Бога” (Лука 24:50-53). Това казва Свети Лука.

Искам да отбележа два елемента. На първо място, по време на Възнесението Исус направи свещеническия жест на благословия и учениците със сигурност изразиха вярата си с поклон, коленичиха с наведени глави, това е първата важна точка: Исус е единственият вечен първосвещеник, който със своите страдания премина през смъртта и гроба и се възнесе на небето. Той е при Бог Отец, където ходатайства завинаги за нашата полза (вж. Евреи 9:24). Както казва Св. Йоан в първото си писмо, той е нашият адвокат: Колко хубаво е да чуеш това! Когато някой е призован от съдията или участва в съдебно производство, първото нещо, което прави, е да потърси адвокат, който да го защитава. Имаме Един, Който винаги ни защитава, Който ни брани от примките на дявола, Който ни брани от нас самите и от нашите грехове!

Скъпи братя и сестри, ние имаме този Адвокат; нека не се страхуваме да се обърнем към него, за да поискаме прошка, да поискаме благословия, да поискаме милост! Той винаги ни прощава, той е наш адвокат: винаги ни защитава! Не забравяйте това! Възнесението на Исус на небето ни запознава с тази дълбоко утешителна реалност по време на нашето пътуване: в Христос, истинския Бог и истинския човек, нашата човечност беше отведена при Бога. Христос отвори пътя към нас. Той е като въжен водач, изкачващ планината, който, когато достигне върха, ни привлича към себе си и ни води към Бога. Ако поверим живота си на Него, ако се оставим да бъдем ръководени от Него, със безпрекословно ще бъдем в сигурни ръце, в ръцете на нашия Спасител, на нашия Застъпник.

Втори елемент: Свети Лука казва, че след като са видели Исус да се възнася на небето, апостолите се завръщат в Йерусалим „с голяма радост“. Това ни се струва малко странно. Когато сме разделени от нашите роднини, от нашите приятели, поради окончателно заминаване и най-вече смърт, обикновено има естествена тъга в нас, тъй като вече няма да виждаме лицето им, да чуваме гласа им или да се радваме на любовта им, тяхното присъствие. Вместо това евангелистът подчертава дълбоката радост на апостолите.

Но как е възможно това? Именно защото с погледа на вярата те разбират, че макар да е бил отстранен от очите им, Исус остава с тях завинаги, не ги изоставя и в славата на Отца ги подкрепя, ръководи и ходатайства за тях.

Свети Лука също разказва събитието на Възнесението – в началото на Деянията на апостолите – за да подчертае, че това събитие е като брънката от веригата, която свързва земния живот на Исус с живота на Църквата. Тук Св. Лука също говори за облака, който скри Исус от погледа на учениците, които стояха и го гледаха да се възнася към Бога (вж. Деян. 1:9-10). Тогава се появиха двама мъже в бели дрехи и ги помолиха да не стоят там и да гледат към небето, а да подхранват живота и свидетелството си със сигурността, че Исус ще дойде отново по същия начин, по който го видяха да се възнася на небето (вж. Деяния на апостолите 1:10-11). Това е поканата да основаваме нашето съзерцание върху господството на Христос, да намерим в Него силата да разпространяваме Евангелието и да го свидетелстваме във всекидневния живот: съзерцанието и действието, ora et labora, както учи Св. Бенедикт, са необходими в нашия живот като християни.

Скъпи братя и сестри, Възнесението не сочи отсъствието на Исус, но ни казва, че той е жив сред нас по нов начин. Той вече не е на определено място в света, както беше преди Възнесението. Сега той е в господството на Бога, присъства във всяко пространство и време, близо до всеки един от нас. В живота си ние никога не сме сами: имаме този Застъпник, който ни очаква, който ни защитава. Ние никога не сме сами: Разпнатият и Възкръсналият Господ ни води. Имаме с нас множество братя и сестри, които в мълчание и скритост, в своя семеен живот и на работа, в своите проблеми и трудности, в своите радости и надежди, живеят вяра всеки ден и заедно с нас носят на света господството на Божията любов във Възкръсналия Исус Христос, възнесен на небето, наш собствен Адвокат, който се застъпва за нас. Много благодаря.

 

Папа Франциск

Генерална аудиенция

Площад Свети Петър, сряда, 17 април 2013 г

 

 

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.