Генерални Аудиенции

Телесни и духовни дела на милостта

12 октомври 2016 – Папа Франциск

Телесни и духовни дела на милостта

 

Скъпи братя и сестри, добро утро!

В предходният катехезис навлязохме малко по-дълбоко във великата тайна на Божието милосърдие.

Разсъждавахме върху действията на Отца в Стария завет и след това, в Евангелския разказ, видяхме как Исус, в неговите думи и действия, е въплъщението на милостта.

Той, в замяна, учи своите ученици: „Бъдете милостиви, както и вашият Отец е милостив” (Лука 6:36). Това е отговорност, която предизвиква съвестта и действията на всеки християнин. Всъщност не е достатъчно да изпитаме Божията милост в живота си; който я получи, трябва също да стане знак и инструмент за другите. Следователно милостта не е запазена само за определени моменти, но обхваща цялото ни ежедневно съществуване.

Как можем, следователно, да бъдем свидетели на милостта? Не смятаме, че се прави с големи усилия или свръхчовешки действия. Не, не е така. Господ ни показва един много прост път, изграден от малки действия, които обаче имат голяма стойност в неговите очи, доколкото ни е казал, че по тези действия ще бъдем съдени. Всъщност, една от най-красивите страници от Евангелието на Матей ни носи урока, който във всяко отношение можем да приемем за верен като „завета на Исус“ от Евангелиста, който е изпитал действието на Милостта директно върху себе си. Исус казва, че всеки път, когато даваме храна на гладния и вода на жадния, обличаме голия и посрещаме чужденеца, посещаваме болния или затворника, ние правим същото с него (вж. Матей 25:31-46). Църквата нарича тези действия „телесни дела на милосърдието“, защото те подпомагат хората с техните материални нужди.

Има обаче и седем други дела на милосърдие, наречени „духовни“, които се отнасят за други също толкова важни нужди, особено днес, защото докосват душата на човека и често причиняват най-голямото страдание. Със сигурност помним една навлязла в народния език фраза: „Търпеливо понасяйте неправдите“. И има; има проблемни хора! Може да изглежда като незначително нещо, което ни кара да се усмихваме, но вместо това съдържа чувство на дълбоко милосърдие; същото е и за останалите шест [духовни дела на милост], които е добре да запомните: съветвайте съмняващите се, наставлявайте невежите, наставлявайте грешниците, утешавайте наскърбените, прощавайте обидите, молете се на Бог за живите и мъртвите. Това са ежедневни неща! „Но аз страдам…“ — „Но Господ ще ти помогне, нямам време…“. Не! Спирам се, слушам, давам време и го утешавам; това е акт на милост и се прави не само на него, но и на Исус!

В следващите катехези ще разсъждаваме върху тези дела, които Църквата ни представя като конкретен начин за живеене на милостта. В продължение на векове много обикновени хора са прилагали това на практика, давайки своето искрено свидетелство за вяра. Църквата, в края на краищата, вярна на своя Господ, храни привилегирована любов към най-слабите. Често най-близките ни хора се нуждаят от помощта ни. Не трябва да тръгваме да търсим някаква неизвестна работа за изпълнение. По-добре е да започнем с най-простото, което Господ ни казва, че е най-спешното. В свят, който, за съжаление, е повреден от вируса на безразличието, делата на милосърдието са най-добрата противоотрова. Всъщност те ни възпитават да бъдем внимателни към най-елементарните нужди на „най-малките от тия Мои братя“ (Матей 25:40), в които Исус присъства. Исус винаги присъства там. Където има нужда, има някой, който има нужда, било то материална или духовна. Исус е там. Разпознаването на лицето му в тези, които са в нужда, е един от начините наистина да се изправим срещу безразличието. Той ни позволява да бъдем винаги бдителни и да избягваме Христос да минава, без да го разпознаем. Това припомня думите на Св. Августин: „Timeo Iesum ranseuntem“ (Serm., 88, 14, 13): „Страхувам се от Господ, който минава“, и не го забелязвам; Страхувам се, че Господ може да мине пред мен в някой от тези малки хора в нужда, а аз не осъзнавам, че това е Исус. Страхувам се, че Господ може да мине, без да го позная! Чудех се защо Свети Августин каза, че се страхува от преминаването на Исус. Отговорът, за съжаление, е в нашето поведение: защото често сме разсеяни, безразлични и когато Господ ни подмине, губим възможността да го срещнем. Делата на милосърдието събуждат в нас нуждата и способността да направим вярата жива и активна с милосърдие.

Убеден съм, че чрез тези обикновени ежедневни действия можем да постигнем истинска културна революция, каквато е имало в миналото. Ако всеки от нас, всеки ден, прави едно от тях, това ще бъде революция в света! Всеки, всеки един от нас. Колко много Светии се помнят дори днес не заради великите дела, които са извършили, а заради милосърдието, което знаеха как да предадат! Мислим за наскоро канонизираната Майка Тереза: ние не я помним заради многото къщи, които е отворила по света, а защото тя се наведе до всеки човек, когото намери насред улицата, за да върне достойнството му. Колко изоставени деца е прегърнала в ръцете си; колко умиращи хора е съпроводила до вечността, държейки ги за ръце! Тези дела на милосърдието са чертите на лицето на Исус Христос, който се грижи за най-малките си братя, за да донесе нежността и близостта на Бога към всеки един от тях. Нека Светият Дух ни помогне; нека Светият Дух запали в нас желанието да живеем този начин на живот: поне веднъж на ден, поне! Нека отново да научим наизуст телесните и духовните дела на милосърдието и да молим Господ да ни помогне да ги прилагаме на практика всеки ден и в онези моменти, когато виждаме Исус в човек, който е в нужда.

 

Папа Франциск

Генерална аудиенция

Площад Свети Петър, сряда, 12 октомври 2016 г

 

 

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.