Една, скромно облечена жена, влязла в един магазин, приближила се до продавача и кротко го помолила да вземе малко храна на кредит. Деликатно му обяснила, че мъжът й се разболял сериозно, не можел да работи и техните седем деца имали нужда от храна. Продавачът не приел обяснението й и наредил да излезе от магазина. Изпитвайки истинската нужда на семейството, жената помолила:
-Моля Ви господине, ще платя веднага, когато мога.
Продавачът обяснил, че не може да даде на кредит и че тя може да се обърне към друг магазин.
Близо до тезгяха стоял млад свещеник, който чул разговора. Свещеникът се приближил и казал на продавача, че той би могъл да плати това, което жената би искала да вземе за нуждите на семейството. Тогава продавачът с недоволен глас казал на жената:
-Имаш ли списък за пазаруване?- жената отговорила;
– Да, господине!
-Дoбре!- казал продавачът; сложи списъка върху теглилката и ще ти дам толкова стока, колкото тежи твоят списък.
Жената се поколебала за миг и клатейки глава потърсила в портфейла си къс хартия, с нещо написано и поставила листа на теглилката. Очите на продавача и на свещеника се разширили от изумление, когато видяли везната, където бил поставен листа, да се наклонява силно надолу и да остава така.
Продавачът, втренчен в теглилката казал:
-Това не е възможно!
Свещеникът се усмихнал, а продавачът започнал да слага торби с продукти от другата страна на теглилката. Продуктите се трупали, а теглилката не помръдвала, докато не се препълнила.
Продавачът останал дълбоко учуден. Накрая, взел парчето хартия, погледнал го още по-учуден и объркан видял, че това не бил списък за пазаруване; това била една молитва, която казвала:
“Боже мой, Ти познаваш моето положение и знаеш от какво имам нужда, оставям всичко в Твоите ръце.”
Продавачът тихо дал на жената всичко, което сложил на теглилката. Жената благодарила и излязла от магазина.
Младият свещеник, подавайки една банкнота, казал на продавача: -Сега видяхме, колко струва една молитва!
Името на този свещеник било- КАРОЛ ВОЙТИЛА.
Моята, твоята молитва, колко струват?
Може би трябва доста да поразмишляваме…
XXXседмица год. II понеделник
ПЪРВО ЧЕТИВO
Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни 4,32-5,8
Братя:
Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.
И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.
А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.
Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.
Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.
Това е Божие слово.
ОТПЕВЕН ПСАЛОМ (Пс 1,1-2.3.4 и 6)
О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.
Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О
И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О
Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине. О
АЛИЛУЯ
О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.
ЕВАНГЕЛИЕ
+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)
В онова време:
Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.
Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.
При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“
Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“
И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.
Теглилката
Една, скромно облечена жена, влязла в един магазин, приближила се до продавача и кротко го помолила да вземе малко храна на кредит. Деликатно му обяснила, че мъжът й се разболял сериозно, не можел да работи и техните седем деца имали нужда от храна. Продавачът не приел обяснението й и наредил да излезе от магазина. Изпитвайки истинската нужда на семейството, жената помолила:
-Моля Ви господине, ще платя веднага, когато мога.
Продавачът обяснил, че не може да даде на кредит и че тя може да се обърне към друг магазин.
Близо до тезгяха стоял млад свещеник, който чул разговора. Свещеникът се приближил и казал на продавача, че той би могъл да плати това, което жената би искала да вземе за нуждите на семейството. Тогава продавачът с недоволен глас казал на жената:
-Имаш ли списък за пазаруване?- жената отговорила;
– Да, господине!
-Дoбре!- казал продавачът; сложи списъка върху теглилката и ще ти дам толкова стока, колкото тежи твоят списък.
Жената се поколебала за миг и клатейки глава потърсила в портфейла си къс хартия, с нещо написано и поставила листа на теглилката. Очите на продавача и на свещеника се разширили от изумление, когато видяли везната, където бил поставен листа, да се наклонява силно надолу и да остава така.
Продавачът, втренчен в теглилката казал:
-Това не е възможно!
Свещеникът се усмихнал, а продавачът започнал да слага торби с продукти от другата страна на теглилката. Продуктите се трупали, а теглилката не помръдвала, докато не се препълнила.
Продавачът останал дълбоко учуден. Накрая, взел парчето хартия, погледнал го още по-учуден и объркан видял, че това не бил списък за пазаруване; това била една молитва, която казвала:
“Боже мой, Ти познаваш моето положение и знаеш от какво имам нужда, оставям всичко в Твоите ръце.”
Продавачът тихо дал на жената всичко, което сложил на теглилката. Жената благодарила и излязла от магазина.
Младият свещеник, подавайки една банкнота, казал на продавача: -Сега видяхме, колко струва една молитва!
Името на този свещеник било- КАРОЛ ВОЙТИЛА.
Моята, твоята молитва, колко струват?
Може би трябва доста да поразмишляваме…