Генерални Аудиенции

Тайнството на Маслосвещението на болните

26 февруари 2014 – Папа Франциск

Тайнството на Маслосвещението на болните

 

Скъпи братя и сестри, добро утро.

Днес бих искал да говоря с вас за Тайнството на Маслосвещението на болните, което ни позволява да се докоснем до Божието състрадание към човека. В миналото се е наричало „Последно миропомазване“, защото се е разбирало като духовна утеха в лицето на неизбежната смърт. Да говорим вместо това за „Маслосвещението на болните“ ни помага да разширим нашето виждане, за да включим преживяването на болестта и страданието в хоризонта на Божията милост.

Има една библейска икона, която изразява в цялата си дълбочина мистерията, която блести чрез Помазанието на болните: това е притчата за „добрия самарянин“, съдържаща се в Евангелието на Лука (10:30-35). Всеки път, когато извършваме това Тайнство, Господ Исус в лицето на свещеника се приближава до страдащия, тежко болен или възрастен. Притчата казва, че добрият самарянин се грижи за страдащия човек, като излива масло и вино върху раните му. Маслото ни кара да мислим за това, което е благославяно от епископа всяка година на Светата литургия на Велики четвъртък, именно с оглед на „Маслосвещението на болните“. Виното обаче е знак за Христовата любов и благодат, които произтичат от дара на Неговия живот за нас и са изразени в цялото си богатство в светотайнствения живот на Църквата. Накрая страдащият е поверен на ханджията, за да продължи да се грижи за него, без да пести средства. Сега, кой е този ханджия? Това е Църквата, християнската общност – това сме ние – на които Господ всеки ден поверява тези, които страдат телесно и духовно, за да можем безмерно да излеем цялата Му милост и спасение върху тях.

Този мандат се повтаря по ясен и точен начин в Посланието на Яков, където той препоръчва: „Болен ли е някой от вас? Нека повика презвитерите на църквата и нека се помолят над него, като го помажат с елей в името Господне; и молитвата на вярата ще спаси болния, и Господ ще го вдигне; и ако е сторил грехове, ще му се простят” (5:14-15). Следователно това е практика, която вече се е прилагала по времето на апостолите. Исус всъщност учи учениците си да имат същата преференциална любов, която той изпитваше към болните и страдащите, и им предаде способността и задължението да продължат да осигуряват, в негово име и според собственото си сърце, облекчение и мир чрез специалната благодат на това Тайнство. Това обаче не бива да ни кара да изпадаме в натрапчиво търсене на чудеса или презумпцията, че човек винаги и във всяка ситуация може да бъде излекуван. По-скоро това е уверението в близостта на Исус и към болните и възрастните, защото всеки възрастен човек, всеки над 65-годишна възраст може да приеме това Тайнство, чрез което самият Исус се приближава до нас.

Но когато някой е болен, понякога си мислим: „да извикаме свещеника да дойде“; „не, тогава ще донесе лош късмет, да не го викаме“, или „ще изплаши болния“. Защо мислим това? Защото се носи идеята гробарите да пристигнат след попа. И това не е вярно. Свещеникът идва да помогне на болен или възрастен човек; затова посещението на свещеника при болните е толкова важно; трябва да извикаме свещеника при болния и да кажем: „ела, дай му мирото, благослови го“. Самият Исус идва, за да облекчи болния, да му даде сила, да му даде надежда, да му помогне; а също и да прости греховете му. И това е много красиво! И не трябва да мислим, че това е табу, защото във времена на болка и болест винаги е добре да знаем, че не сме сами: свещеникът и присъстващите по време на помазването на болните всъщност представляват цялата християнска общност, която като едно тяло се сгушва около страдащия и семейството му, подхранвайки вярата и надеждата им и подкрепяйки ги чрез своите молитви и братска топлина. Но най-голямата утеха идва от факта, че самият Господ Исус присъства в Тайнството, Който ни хваща за ръка, Който ни гали, както правеше с болните, и Който ни напомня, че ние вече Му принадлежим и че нищо – дори злото и смъртта – никога не може да ни отдели от него. Имаме ли навик да викаме свещеника, за да дойде при нашите болни – не говоря за тези, които са болни от грип, за три-четири дни, а по-скоро за тежко заболяване – и нашите възрастни, и да им даде това Тайнство, тази утеха, тази сила на Исус да продължат? Нека го направим!

 

Папа Франциск

Генерална аудиенция

Площад Свети Петър, сряда, 26 февруари 2014 г

 

 

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.