Генерални Аудиенции

тайнственото подновяване на изкупителната жертва

15 юни 1983 – Папа Йоан Павел II

Тайнственото подновяване на изкупителната жертва

 

Скъпи братя и сестри.

  1. Чрез тайнственото подновяване на изкупителната жертва Евхаристията се стреми да приложи към днешните хора помирението, постигнато веднъж завинаги от Христос за човечеството на всички времена. Думите, които свещеникът произнася в момента на освещаването на виното, изразяват тази ефикасност по-пряко, тъй като те потвърждават, че Кръвта на Христос, присъстваща на олтара, е била пролята за множеството човеци „за опрощение на греховете“. Те са ефективни думи: всяко евхаристийно освещаване има ефект на опрощаване на греховете за света и по този начин допринася за помирението на грешното човечество с Бога. Жертвата, принесена в Евхаристията, всъщност не е проста жертва на хваление. това е изкупителна или „умилостивителна“ жертва, както е обявено от Тридентския събор (Denz.-S. 1753), тъй като в нея се подновява самата жертва на Кръста, в която Христос изкупи всички и заслужи прошка за греховете на „човечеството“.

Следователно онези, които участват в евхаристийната жертва, получават специална благодат на прошка и помирение. Като се обединят с приноса на Христос, те могат да получат по-изобилно плода от жертвата, която той направи от Себе Си на Кръста.

Главният плод на Евхаристията-тайнство обаче не е опрощението на греховете на участващите в нея. За тази цел друго Тайнство беше изрично установено от Исус Христос. След Възкресението си възкръсналият Спасител казал на своите ученици: „Приемете Светия Дух; на които простите греховете, ще им се простят, а на които не простите, ще останат непростени” (Йоан 20, 22-23). На онези, на които поверява свещеническото служение, той дава властта да прощават всички грехове: божествената прошка ще бъде дадена в Църквата от служителите на Църквата. Евхаристията не може да замени това Тайнство на прошката и помирението, което запазва своята стойност, като същевременно остава в тясна връзка с жертвата на олтара.

2.В Евхаристията има специална нужда от чистота, която Исус изрично подчертава на Тайната вечеря. Когато започна да мие нозете на учениците, той със сигурност искаше да им даде урок по смирено служене, защото с този жест той отговори на спора, който възникна между тях за това кой е по-велик (вж. Лука 22:24). ). Но докато ги просветляваше за пътя на смирението, като ги приканваше с примера си да вървят по него смело, той също възнамеряваше да ги накара да разберат, че за евхаристийната трапеза е необходима и чистота на сърцето, че само той, Спасителят, беше в състояние да даде. Тогава той разпозна тази чистота в дванадесетте, с изключение на едно: „Вие сте чисти, но не всички“ (Йоан 13:10). Този, който се готвеше да го предаде, не можеше да участва в банкета освен с лицемерни чувства. Евангелистът ни казва, че от момента, в който Юда получи залъка, даден от Исус, „Сатана влезе в него” (Йоан 13:27). За да приемем в себе си благодатта на евхаристийната храна, са необходими определени душевни нагласи, при липсата на които трапезата рискува да се превърне в предателство.

Свети Павел, свидетел на определени разделения, които се проявиха по скандален начин по време на евхаристийния банкет в Коринт, издаде предупреждение, предназначено да накара не само верните, но и много други християни да се замислят: „Който яде хляба или пие чашата Господна, , той ще бъде виновен за тялото и кръвта на Господа. И така, нека всеки провери себе си и тогава да яде от този хляб и да пие от тази чаша; защото всеки, който яде и пие, без да познава тялото Господне, яде и пие своето осъждане” (1 Кор. 11, 27-29).

Ето защо, преди да се пристъпи към евхаристийната трапеза, християнинът е приканен да провери себе си, за да разбере дали неговото разположение му позволява да се причасти достойно. Разбира се! В известен смисъл никой не е достоен да приеме Тялото Христово като храна и участниците в Евхаристията признават в момента на причастяването, че не са достойни да приемат Господа в себе си. Но недостойнството, за което говори Свети Павел, означава нещо друго: то се отнася до вътрешни нагласи, които са несъвместими с евхаристийното угощение, защото се противопоставят на посрещането на Христос.

  1. За по-добро уверяване на вярващите в отсъствието на такива негативни нагласи, литургията предвижда покайна подготовка в началото на евхаристийното тържество: участниците се признават за грешници и молят за божествена прошка. Дори ако обичайно живеят в приятелството на Господа, те възвръщат съзнанието за своите грешки и несъвършенства и за нуждата, която имат от божествена милост. Те искат да се представят на Евхаристията с най-голяма чистота.

Подобна покайна подготовка обаче би била недостатъчна за тези, които имат смъртен грях на съвестта си. Тогава прибягването до Тайнството на помирението е необходимо, за да се получи достоен достъп до евхаристийното причастие.

Църквата обаче се надява, че дори и извън този случай на необходимост, християните ще прибягват до Тайнството на прошката с разумна честота, за да насърчават присъствието в себе си на все по-добри предразположения. Поради това покайната подготовка в началото на всяко тържество не трябва да води до това, че Тайнството на прошката се счита за безполезно, а по-скоро да съживява у участниците съзнанието за все по-голяма нужда от чистота и по този начин да ги кара да усещат още по-добре стойността на благодатта на тайнството. Тайнството на помирението не е запазено само за онези, които извършват сериозни грехове. Установен е за опрощаване на всички грехове и благодатта, която произтича от него, има специална ефикасност на пречистване и подкрепа в усилията за поправка и прогрес. Това е незаменимо Тайнство в християнския живот; не може да бъде презряно или пренебрегнато, ако семето на божествения живот трябва да се развие в християнина и да даде всички желани плодове.

 

Папа Йоан Павел II

Генерална аудиенция

Сряда, 15 юни 1983 г

 

 

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.