Генерални Аудиенции

Тайнството Изповед

19 февруари 2014 – Папа Франциск

Тайнството Изповед

 

Скъпи братя и сестри, добро утро!

Чрез Тайнствата на християнското посвещение — Кръщение, Миропомазване и Евхаристия — човекът получава нов живот в Христос. Сега всички знаем, че носим този живот „в глинени съдове“ (2 Коринтяни 4:7), все още сме подложени на изкушение, страдание и смърт и поради греха можем дори да загубим този нов живот. Ето защо Господ Исус пожела Църквата да продължи Неговото спасително дело дори за собствените си членове, особено чрез Тайнството на помирението и помазанието на болните, които могат да бъдат обединени под заглавието „Тайнства на изцеление“. Тайнството на помирението е тайнство на изцелението. Когато ходя на изповед, това е, за да бъда изцелен, да излекувам душата си, да излекувам сърцето си и да бъда изцелен от някаква грешка. Библейската икона, която най-добре ги изразява в тяхната дълбока връзка, е епизодът на опрощението и изцелението на паралитика, където Господ Исус се разкрива едновременно като лекар на душите и на телата (вж. Марк 2:1-12 ; Матей 9:1-8; Лука 5:17-26).

1. Тайнството на покаянието и помирението произтича директно от пасхалната мистерия. Всъщност вечерта на Великден Господ се яви на учениците, които бяха заключени в горницата и след като се обърна към тях с поздрава „Мир вам!”, духна върху тях и каза: „Приемете Св. Дух. На когото простите греховете, ще им се простят” (Йоан 20:21-23). Този пасаж ни разкрива най-дълбоката динамика, съдържаща се в това Тайнство.

Първо, фактът, че опрощението на нашите грехове не е нещо, което можем да си дадем. Не мога да кажа: прощавам греховете си. Иска се прошка, иска се от друг, а в Изповедта ние молим за прошка Исус. Прошката не е плод на нашите собствени усилия, а по-скоро дар, тя е дар на Светия Дух, който ни изпълва с извора на милостта и благодатта, които текат непрестанно от отвореното сърце на Разпнатия и Възкръснал Христос. Второ, това ни напомня, че можем наистина да бъдем в мир само ако си позволим да се помирим в Господ Исус с Отца и с братята. И всички ние сме чувствали това в сърцата си, когато сме отивали на изповед с натежала душа и с малко тъга; и когато получим прошката на Исус, ние се чувстваме спокойни, с този мир на душата, който е толкова красив и който само Исус може да даде, само Той.

2. С течение на времето честването на това Тайнство е преминало от публична форма — тъй като отначало е било публично — към лична форма, към поверителна форма на изповед. Това обаче не води до загуба на църковната матрица, която съставлява нейния жизнен контекст. Всъщност християнската общност е мястото, където присъства Духът, който обновява сърцата в Божията любов и прави всички братя единни в Исус Христос. Ето защо не е достатъчно да помолим Господа за прошка в собствения си ум и сърце, но вместо това е необходимо смирено и с доверие да изповядаме греховете си пред служител на Църквата. В извършването на това Тайнство свещеникът представлява не само Бог, но и цялата общност, която вижда себе си в слабостта на всеки от нейните членове, която слуша и се трогва от неговото покаяние и която се помирява с него, което го ободрява нагоре и го придружава по пътя на обръщането и човешкия и християнски растеж. Може да се каже: изповядвам се само на Бога. Да, можете да кажете на Бог „прости ми“ и да кажете греховете си, но нашите грехове също са извършени срещу братята и срещу Църквата. Ето защо е необходимо да се иска прошка от Църквата и от братята в лицето на свещеника. „Но татко, срам ме е …“. Срамът също е добър, здравословно е да изпитваш малко срам, защото да се срамуваш е спасително. В моята страна, когато човек не изпитва срам, ние казваме, че той е „безсрамен“; „sin verguenza“. Но и срамът прави добро, защото ни прави по-смирени и свещеникът приема тази изповед с любов и нежност и ни прощава от името на Бог. И от човешка гледна точка, за да се разтовариш, е добре да поговориш с някой брат и да кажеш на свещеника тези неща, които толкова много ти тежат на сърцето. И човек усеща, че се разтоварва пред Бога, пред Църквата, пред своя брат. Не се страхувайте от Изповедта! Когато човек е на опашка, за да отиде на изповед, чувства всички тези неща, дори срам, но след това, когато завърши изповедта, си тръгва свободен, грандиозен, красив, опростен, откровен, щастлив. Това е красотата на Изповедта! Бих искал да ви попитам – но не го казвайте на глас, всеки отговаря в сърцето си: кога за последен път направихте своето признание? Всеки мисли за това … Два дни, две седмици, две години, двадесет години, четиридесет години? Всички броят, всички казват „кога за последен път отидох на изповед?“. И ако е минало много време, не губете нито един ден. Върви, свещеникът ще бъде добър. Исус е там и Исус е по-благосклонен от свещениците, Исус ви приема, той ви приема с толкова много любов. Бъдете смели и отидете на изповед!

3. Скъпи приятели, празнуването на Тайнството на помирението означава да бъдете обгърнати в топла прегръдка: това е прегръдката на безкрайната милост на Отца. Нека си припомним тази красива, красива притча за сина, който напусна дома си с парите от своето наследство. Той профукал всички пари и след като не му останало нищо, решил да се върне у дома не като син, а като слуга. Сърцето му беше изпълнено с толкова много вина и срам. Изненадата дойде, когато той започна да говори, да иска прошка, баща му не го остави да говори, прегърна го, целуна го и той започна да се весели. Но аз ви казвам: всеки път, когато отидем на изповед, Бог ни прегръща. Господ се радва! Нека вървим напред по този път. Бог да ви благослови!

 

Папа Франциск

Генерална аудиенция

Площад Свети Петър, сряда, 19 февруари 2014 г

 

 

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.