Разкази от сестра Терезита

Тайната на щастието

имало едно време…

Тайната на щастието

       

          Един младеж запитал най-мъдрия от всички хора за тайната на щастието. Мъдрецът посъветвал младежа да обиколи двореца и да се върне след два часа.

          -Само те моля за една услуга! – завършил мъдрецът, подавайки му една лъжичка върху която сипал две капки олио.

          – Докато вървиш, носи тази лъжичка, без да разливаш олиото.       След два часа младежът се върнал и мъдрецът го попитал:

          -Видя ли гоблените в моята столова? Видя ли великолепните градини? Забеляза ли красивите ръкописи?

Младежът, срамувайки се, признал, че не е видял нищо. Неговата единствена грижа е била, да не разлее капките олио.

          -Върни се обратно и обърни внимание на чудесата на моя свят! – казал мъдрецът.

          Младежът взел лъжичката и още веднъж започнал да обикаля, ала този път наблюдавал всички произведения на изкуствата. Забелязал градините, планините, цветята. Върнал се при мъдреца и разказал подробно всичко онова, което бил видял.

          -Но къде са двете капки олио, които ти бях поверил? – запитал мъдрецът. Поглеждайки лъжичката, момчето забелязало, че ги е разлял.

          -Добре, това е единственият съвет, който мога да ти дам! – завършил мъдрецът.

          -Тайната на щастието се състои в гледането на всички чудеса на света без да се забравят никога двете капки олио в лъжичката.

 

“Прочее, братя мои, за това, що е истинно, що е честно, що е справедливо, що е чисто, що е любезно, що е достославно, за това, що е добродетел, що е похвала, – само за него мислете.” (Фил 4,8). Без да се забравя никога главното!