Генерални Аудиенции

Състрадание към майка (вж. Лука 7:11-17)

10 август 2016 – Папа Франциск

Състрадание към майка (вж. Лука 7:11-17)

 

Скъпи братя и сестри, добро утро!

Пасажът от Евангелието на Лука, който слушахме (7:11-17), ни представя едно наистина велико чудо на Исус: възкресението на млад мъж. Но сърцевината на този разказ не е чудото, а нежността на Исус към майката на този млад мъж. Тук милостта приема формата на голямо състрадание към жена, която е загубила съпруга си и сега придружава единствения си син до гробището. Тази дълбока скръб на майка трогва Исус и го кара да извърши чудото на възкресението.

В представянето на този епизод Евангелистът се спира на много подробности. Пред портата на малкото градче Наин – село – две големи групи се срещат. Идват от противоположни посоки и нямат нищо общо. Исус, следван от учениците и от голяма тълпа, е на път да влезе в жилищния район, а от него излиза процесия, придружаваща мъртвец, с овдовялата му майка и много хора. При портата двете групи се блъскат една в друга, като всяка върви по своя път, но тогава Свети Лука отбелязва чувствата на Исус: „когато Господ я видя [жената], смили се над нея и й каза: „Не плачи“. И той се приближи и докосна ковчега, а носачите спряха” (ст. 13-14). Голямо състрадание ръководи действията на Исус: той спира шествието, докосва ковчега и, подтикнат от дълбока милост към тази майка, решава да се изправи лице в лице с реалността на смъртта, така да се каже. И той ще се изправи пред него окончателно, лице в лице, на Кръста.

По време на този юбилей би било добре, ако преминавайки през Светата врата, Вратата на милосърдието, поклонниците си спомнят този епизод от Евангелието, който се случи при портата на Наин. Когато Исус вижда тази майка в сълзи, тя влиза в сърцето му! Всеки пристига пред Светата врата, носейки собствения си живот, с неговите радости и страдания, планове и провали, съмнения и страхове, за да го предаде на милостта на Господа. Сигурни сме, че при Светата врата Господ идва да посрещне всеки един от нас, за да донесе и поднесе Своите мощни утешителни думи: „Не плачете! (ст. 13). Това е Вратата на срещата между болката на човечеството и състраданието на Бог. Прекрачвайки прага, ние извършваме своето поклонение в Божието милосърдие, Който, като на починалия младеж, повтаря на всички: „Казвам ви, станете”! (ст. 14). На всеки от нас той казва: „Стани!”. Бог иска да стоим прави. Той ни създаде, за да бъдем на крака: поради тази причина състраданието на Исус води до този жест на изцеление, за да ни изцели, чиято ключова фраза е: „Стани! Стани такъв, какъвто Господ те е създал!”. Изправяне. „Но татко, ние падаме толкова често“ — „Напред, ставай!“. Това е думата на Исус, винаги. Преминавайки през Светата врата, нека се опитаме да почувстваме тази дума в сърцето си: „Стани!”.

Могъщото слово на Исус може да ни накара да възкръснем отново и да доведе до преминаването в нас от смъртта към живота. Неговото слово ни съживява, дава ни надежда, освежава уморените сърца, отваря ни към визия за света и живота, които надхвърлят страданието и смъртта. Неизчерпаемото съкровище на Божията милост е изписано за всеки един на Светата врата!

Трогнат от думите на Исус, „мъртвецът седна и започна да говори. И той го даде на майка му” (ст. 15). Тази фраза е толкова красива: показва нежността на Исус: „той го даде на майка му“. Майката възстановява сина си. Приемайки го от ръцете на Исус, тя става майка за втори път, но синът, който сега й е върнат, не е този, който е получил живот от нея. Така майката и синът получават своята идентичност благодарение на мощното слово на Исус и на неговия любящ жест. Ето защо, особено в Юбилея, Майката Църква приема своите деца, разпознавайки в тях живота, даден от Божията благодат. Благодарение на тази благодат, благодатта на Кръщението, Църквата става майка и всеки от нас става нейно дете.

Пред младия мъж, съживен и възстановен при майка си, „страх обхвана всички; и те прославиха Бога, казвайки: „Велик пророк се издигна сред нас!“ и „Бог посети народа Си!“ (ст. 16). Следователно това, което Исус прави, не е само спасително действие, предназначено за вдовицата и нейния син, или жест на доброта, ограничен до този град. В милостивата грижа на Исус Бог се среща със Своя народ, в Него се явява цялата Божия благодат и ще продължава да се явява на човечеството.

Чествайки този юбилей, който пожелах да се изживее във всички отделни църкви, тоест във всички църкви по света, а не само в Рим, сякаш цялата Църква, разпространена по целия свят, беше обединена в един химн на хвала към Господа. И днес Църквата признава, че е посетена от Бог. Поради тази причина, тръгвайки към Вратата на милосърдието, всеки може да се отправи към вратата на милосърдното сърце на Исус: Той наистина е истинската Врата, която води към спасението и ни връща към нов живот. Милостта, както в Исус, така и в нас самите, е пътуване, което започва в сърцето, за да стигне до ръцете. Какво означава това? Исус те гледа, изцелява те с милостта Си, казва ти: „Стани!”, и сърцето ти е ново. Какво означава да направиш пътуване от сърцето към ръцете? Това означава, че с ново сърце, със сърце, изцелено от Исус, мога да извършвам дела на милост чрез ръцете си, стремейки се да помогна, да излекувам много нуждаещи се. Милостта е пътуване, което започва в сърцето и завършва в ръцете, а именно в делата на милосърдието.

Казах, че милостта е пътуване, което върви от сърцето към ръцете. В сърцето ние получаваме милостта на Исус, който ни прощава всичко, защото Бог прощава всичко и ни повдига, дава ни нов живот и ни заразява със своето състрадание. От това простено сърце и със състраданието на Исус започва пътуването до ръцете, а именно чрез делата на милостта. Онзи ден един Епископ ми каза, че в своята катедрала и в други църкви е направил входни и изходни врати на милостта. „Защо го направи?“ — „Защото една врата е да влезеш, да поискаш прошка и да получиш милостта на Исус; другата е вратата на милостта, през която да излезем, за да отнесем милост към другите с нашите дела на милостта”. Този Епископ е интелигентен! Нека направим същото и с пътуването, което върви от сърцето към ръцете: нека влезем в църквата през вратата на милостта, за да получим прошката на Исус, който ни казва: „Стани! Давай давай!“; и с това „Давай!“ — пеша — нека излезем през изходната врата. Това е Църквата, която върви напред: пътуването на милостта, което върви от сърцето към ръцете. Направете това пътуване!

 

Папа Франциск

Генерална аудиенция

Зала за аудиенции Павел VI, сряда, 10 август 2016 г

 

 

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.