библия за младежи - Старият Завет - Създаването на света и патриарсите

Сънищата на фараона

Историята на Спасението

Сънищата на фараона

Изминаха две години. На фараона се присъни, че стои при река Нил. И ето, от реката излязоха седем хубави тлъсти крави и отидоха да пасат в тръстиката. След тях от реката излязоха още седем крави, но грозни и мършави. Спряха при другите крави на речния бряг. Грозните мършави крави изядоха седемте хубави тлъсти крави. Тогава фараонът се събу­ди.

Когато заспа отново, присъни му се втори сън. Ето, седем пълни хубави класа израснаха от едно стъбло. Но след тях израснаха седем празни и изсушени от източния вятър класа. Празните изсушени класове погълнаха седемте тлъсти пълни класа. Когато фараонът се събуди, разбра, че това беше необикновен сън.

Смути се духом и на сутринта изпрати да повикат всички египетски влъхви* (*Влъх6и – жреци, главни свещенослужители.) и мъдреци. Фараонът им разказа съня си, ала не се намери никой, който да му го изтълкува.

Тогава главният виночерпец заговори на фараона:

„Сега си припомням греховете. Фараонът се бе разгневил на слугите си и постави мене и главния хлебар под стража в дома на началника на телопазителите. И сънувахме в една и съща нощ и аз, и той, сън с особено значение. Там с нас беше и един млад евреин, роб на началника на телопазителите. Ние му разказахме сънищата си и той изтълкува съня на всеки от нас. И както бе изтълкувал той, така и се сбъдна – аз бях върнат на своето място, а хлебарят беше обесен.“

Тогава фараонът проводи да повикат Йосиф. Бързо го изведоха от тъмницата. Той се острига, смени дрехите си и отиде в двореца.

Фараонът рече на Йосиф:

„Сънувах сън, но никой не може да го изтълкува. Чух да казват, че умееш да тълкуваш сънища.“

Йосиф отвърна:

„Не аз, а Бог ще даде правилен отговор на фараона.“

 

Фараонът разказва сънищата си на Йосиф

Тогава фараонът започна да разказва:

„Сънувах, че стоя на брега на река Нил. И ето, излязоха от реката седем хубави тлъсти крави и отидоха да пасат в тръстиката. След тях от реката излязоха още седем крави, но грозни и мършави. Не съм виждал по цялата Египетска земя толкова грозни крави като тях. Мършавите изядоха тлъстите. И влязоха тлъстите крави в утробата им, но не се забелязваше, че са ги изяли. Те бяха все така мършави, както и в началото. Тогава се събудих. После сънувах, че на едно стъбло израснаха седем пълни хубави класа. Но ето, след тях израснаха още седем тънки, празни и изсушени от източния вятър класа. И празните погълнаха хубавите.

Аз разказах сънищата си на влъхвите, ала никой не ми ги изтълкува.“

Тогава Йосиф рече на фараона:

„Сънят на фараона означава едно – Бог е известил какво възнамерява да направи.

Седемте хубави крави са седем години. Седемте хубави класа също са седем години. Сънят е един. Седемте мършави и грозни крави, които излизат след тях, са седем години. Също и седемте празни и изсушени от източния вятър класа са седем години. Ето защо казах на фараона, че Бог известява какво ще направи.

Идат седем години на голямо изобилие по цялата Египетска земя. След тях ще дойдат седем гладни години. И ще се забрави цялото онова изобилие.

А задето се е присънило на фараона два пъти, означава, че това е истинско Божие слово и че Бог скоро ще го изпълни.

Нека фараонът си намери един разумен и мъдър човек и го постави над Египетската земя. През седемте изобилни години да се събира петата част от всичко произведено. Под властта на фараона да се събира по градовете жито и всякаква храна. Нека господарят заповяда да бъдат назначени надзиратели. Тази храна трябва да бъде запазена за седемте гладни години, които ще настанат в Египетската земя, за да не загине никой от глад.“ Това допадна на фараона и на служите­ите му. Фараонът им рече:

„Ще намерим ли такъв човек като него, в когото има Дух Божи?“

Фараонът възнаграждава Йосиф

Тогава фараонът каза на Йосиф: „Понеже Бог ти откри всичко това, няма никой друг толкова разумен и мъдър като тебе. Ти ще бъдеш управител на моя дом и думата ти ще слуша целият ми народ. Само с престола ще бъда по-горен от тебе. Ето, поставям те над цялата Египетска земя.“

Фараонът извади пръстена от ръката си и го сложи на Йосифовата ръка. Облече го с дрехи от визон и окачи на врата му златна верижка. Заповяда да го возят на втората от неговите колесници и глашатаи да възгласят пред него: „Коленичете!“ Така го въздигна над цялата Египетска земя.

И рече на Йосиф: „Аз съм фараон, но без тебе никой няма да вдигне ръка или нога по цялата Египетска земя.“ И го нарече Цафнат-панеах* (* Цафнат-панеах – Бог говори и живее). Даде му за жена Асенета, дъщеря на Поти-фера, илиополски жрец. След това Йосиф тръгна на обиколка из Египетската земя.

 

На Йосиф се раждат синовете Манаси и Ефрем

Йосиф беше на тридесет години, когато се представи пред лицето на фараона, цар на египтяните. Обходи цялата му земя. През седемте плодородни години земята даваше от зърно по шепа. И през тези години Йосиф събра всякаква храна в Египетската земя и я натрупа в градовете. Във всеки град прибра храната от околните ниви.

Йосиф събра твърде много храни. Те бяха колкото морския пясък, така че престана да ги мери, защото нямаха чет.

Преди да настанат гладните години, на Йосиф се родиха двама синове от Асенета, дъщерята на илиополския жрец. На първородния Йосиф даде името Манаси* (*Манаси – даден за забрава), защото си казваше: „Бог ми даде да забравя всички свои злочестини и целия си бащин дом.“

А на втория даде името Ефрем* (*Ефрем – правя плодовит), защо- то си казваше: „Бог ме направи плодовит в земята на страданието ми.“

Изминаха седемте години на изобилие в Египетската земя. И настъпиха седемте гладни години, както бе казал Йосиф. Настана глад по цялата земя, а в Египет имаше хляб. Но когато и цялата Египетска земя започна да гладува, народът завика към фараона за хляб. Тогава фараонът рече на египтяните:

„Идете при Йосиф и правете, каквото ви каже.“

Като настана глад, Йосиф отвори всички житници и започна да продава жито на египтяните. А гладът се усилваше. И от всички страни дохождаха в Египет да купуват жито от Йосиф, защото глад обхвана цялата земя.

 

 

 

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.