Генерални Аудиенции

Сълзите на грешната жена, която е простена (Лука 7:36-50)

20 април 2016 – Папа Франциск

Сълзите на грешната жена, която е простена (Лука 7:36-50)

 

Скъпи братя и сестри, добро утро!

Днес бихме искали да спрем и да се запитаме върху един аспект на милостта, който е добре представен в пасажа, който чухме от Евангелието на Лука. Той се занимава с нещо, което се случи с Исус, докато беше на гости на фарисея на име Симон. Той искаше да покани Исус в дома си, защото беше чул други да говорят добре за него като за велик пророк. И докато седяха на вечеря, влезе една жена, известна в целия град като грешница. Тази жена, без да каже дума, се хвърли в краката на Исус и избухна в сълзи; сълзите й изкъпаха нозете на Исус и тя ги изсуши с косата си, след това ги целуна и ги помаза с благовонното масло, което беше донесла със себе си.

Открояват се две фигури: Симон, ревностният служител на закона, и анонимната грешна жена. Докато първият съди другите въз основа на външния вид, втората чрез действията си изразява искреността на сърцето си. Симон, въпреки че е поканил Исус, не иска да се компрометира или да обвързва живота си с Учителя; жената, напротив, напълно му се доверява с любов и преклонение.

Фарисеят не може да проумее защо Исус би позволил да бъде „замърсен“ от грешници. Той смята, че ако Исус беше истински пророк, щеше да ги разпознае и да се държи на разстояние, за да не бъде опетнен, сякаш са прокажени. Това отношение е типично за определен начин на разбиране на религията и се основава на факта, че Бог и грехът са коренно противоположни. Божието Слово обаче ни учи да различаваме греха от грешника: не човек трябва да прави компромис с греха, а грешниците – тоест всички ние! — са като болните, които трябва да се лекуват. И за да ги излекува, лекарят трябва да се приближи, да ги прегледа, да ги докосне. Естествено, че болният, за да оздравее, трябва да осъзнае, че има нужда от лекар!

Между фарисея и грешната жена, Исус застава на страната на последната. Исус, свободен от предразсъдъците, които пречат на изразяването на милост, й позволява да го направи. Той, Светият Божий, й позволява да го докосне без страх от зараза. Исус е свободен, защото е близо до Бог, който е милостивият Баща. И тази близост до Бог, милостивия Баща, дава свобода на Исус. Освен това, влизайки във връзка с грешницата, Исус слага край на това състояние на изолация, на което безмилостната присъда на фарисея и нейните съграждани – същите, които я експлоатираха – я беше осъдила: „Греховете ти са простени“ (Лука 7:48). Жената вече може да си отиде „спокойно“. Господ вижда искреността на нейната вяра и обръщане; така пред всички той провъзгласява: „Твоята вяра те спаси” (ст. 50). От една страна е лицемерието на адвоката, от друга – искреността, смирението и вярата на жената. Всички сме грешници, но твърде често изпадаме в изкушението на лицемерието, да се смятаме за по-добри от другите и казваме: „Виж само греха си…“. Всички ние обаче трябва да погледнем към собствените си грехове, собствените си недостатъци, собствените си грешки и да погледнем към Господ. Това е жизнената линия на спасението: връзката между „Аз”-а на грешника и Господ. Ако чувствам, че съм праведен, няма спасителна връзка.

В този момент още по-голямо чудо връхлита всички на масата: „Кой е този, който дори грехове прощава?“ (ст. 49). Исус не отговаря изрично, но обръщането на грешника е пред очите на всички и показва, че от него произтича силата на Божията милост, която е способна да преобразява сърцата.

Грешната жена ни учи на връзката между вяра, любов и признание. „Много грехове“ са й простени и затова тя е обичала много; „но на когото малко се прощава, малко обича“ (ст. 47). Дори самият Симон трябва да признае, че този, който е най-виновният, обича повече. Бог е обвил всеки един от нас в същата мистерия на милостта; и от неговата любов, която винаги идва при нас първа, ние се учим как да обичаме. Както припомня Св. Павел: „в Него имаме изкупление чрез Неговата кръв, прощение на прегрешенията ни, според Неговата благодат, която изля върху нас” (Ефесяни 1:7-8). В този пасаж „благодатта“ на практика е синоним на милост и ни се казва, че Бог ни е „обсипал“ с нея, което означава, че тя далеч надхвърля нашите очаквания, тъй като води до изпълнение на Божия спасителен план за всеки един от нас.

Скъпи братя и сестри, нека признаем дара на вярата, нека благодарим на Господ за Неговата любов, която е толкова голяма и незаслужена! Нека позволим на любовта на Христос да се излее в нас: ученикът черпи от тази любов и се основава на нея; от тази любов всеки един от нас може да се окуражи и храни. Така, в благодарната любов, която ние на свой ред изливаме върху нашите братя и сестри, в нашите домове, в нашите семейства и в нашите общества, милостта на Господ може да бъде предадена на всеки.

 

Папа Франциск

Генерална аудиенция

Площад Свети Петър, сряда, 20 април 2016 г

 

 

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.