Разкази от сестра Терезита

Стъклочистачката

имало едно време…

Стъклочистачката

    

Бил един дъждовен следобед и една госпожа минавала с колата си по главните улици на града, като внимавала особено, защото улицата била мокра и хлъзгава.

Внезапно синът й, седнал на седалката до нея и казал:

-Мамо, трябва да знаеш, че си мисля за едно нещо.

Жената била любопитна да узнае това, което открило в своята главичка детето на седем години. Тя го попитала:

-За какво мислиш?

То започнало да обяснява:

– Дъждът е като греха, а чистачките са като Бог, Който измива нашите грехове.

Преодоляла удивлението си, майката попитала:

-Ти забеляза ли, че дъждът продължава да вали? Какво означава това според теб?

Детето не се поколебало дори за миг и отговорило:

-Ние продължаваме да грешим и Бог продължава да ни прощава.

 

Да не грешим никога би било добре, но знаем, че Бог не пази някакъв регистър, където са записани нашите грехове.

Той ни вижда веднага и ни обгрижва с една безусловна любов.

Не забравяй това!