Разкази от сестра Терезита

Стената

имало едно време…

Стената

    

В една труднодостъпна и скалиста пустош живеели двама отшелници. Те открили две пещери, които гледали една към друга. След години на молитви и жестоки умъртвявания, единият от двамата отшелници бил убеден, че е достигнал съвършенството. Другият, бил мъж също толкова благочестив, както и добър и отстъпчив. Спирал се да разговаря с редките пътници, утешавал ги, приютявал онези, които се били загубили и онези, които са избягали:

-Цялото време е отнето от размишления и молитви! – мислил първият отшелник, който не одобрявал честите, даже и дребни грешки на другия.

За да му даде да разбере по ясен начин, колко още е далеч от светостта, той решил да поставя по един камък пред собствената си пещера всеки път, когато другият извършвал грешка. След няколко месеца пред пещерата му имало сива и плътна стена от камъни, и той бил зазидан вътре в нея.

 

Понякога около сърцето издигаме стени с малките, ежедневни камъни от възмущение, инат, мълчание, неразрешени въпроси, сръдни.

Нашата най-важна задача е да пречим да се издигат стени около нашето сърце и най-вече да се стараем да не ставаме един камък в повече в стените на другите.