Стадото на Кимба

Стадото на Кимба

            „Никой няма любов по-голяма от тази, да даде живота си за своите приятели“ (Исус)

            Кимба бил един от най-големите слонове в Африка. Бил също и най-мъдрия, и най-силния, затова всички го избрали за водач на стадото. Той бил внимателен към всяка опасност, която можела да се появи.

            Водил стадото към най-хубавите пасища, където имало най-вкусната трева, и най-крехки клони. Когато било топло, завеждал всички на най-хубавите езера и там пиели е се къпели. Вечер Кимба ги пазил, за да могат да спят спокойно.

            Когато се появявал проблем, всички гледали Кимба и неговото спокойствие успокоявало цялото стадо.

            Но имало една опасност, която тероризирала всички; белият човек. Ако би могъл да ги открие, той не би се поколебал да ги убие всички, за да изтръгне техните ценни бивни от слонова кост.

            Кимба не спирал да наблюдава и щом усетил присъствието на белия човек, отвеждал стадото на сигурно място.

            Но един ден, се случило неизбежното. Група ловци ги изненадали, докато слоновете се били подслонили в малка горичка, до река Еронко. Кимба посрещнал ловците, като се хвърлил срещу тях. Въпреки изстрелите не се спрял. Успял да помогне на стадото да избяга, но бил ранен. Много трудно успял да настигне стадото и да го успокои.

            Ловците наобиколили гората. За стадото на Кимба нямало спасение. Единственият път за бягство била реката Еронко, но било невъзможно да я прекосят.

            Най-после настанала нощта и ловците се разположили на лагер около гората. С изгрева на слънцето щели да нападнат отново и да избият стадото. Всички гледали натъжени Кимба, който лежал ранен на земята. Положението било отчайващо. След дълго мълчание, Кимба се изправил доколкото можел и се отправил към едно голямо дърво, което се издигало близо до реката. С главата си започнал да го бута с всичките си сили. Другите разбрали идеята му и му помогнали в събарянето. След много усилия, голямото дърво паднало напряко на реката, образувайки мост между двата бряга.

Един  по един всеки прекосил реката. След всяко преминаване на слон, дървото скърцало все повече и повече. Кимба останал последен. Той загубил много кръв и бил изнемощял. От другата страна всички отправяли очи към него. Той, колкото му стигали силите, започнал да прекосява реката, но дървото не издържало тежестта и се счупило на две. Кимба паднал в реката. Водата го поела и той умрял, но цялото стадо се  спасило благодарение на него.

На следващата сутрин ловците не намерили нито един слон в гората и не можели да си обяснят, защо? Накрая открили следи от кръв до корените на дървото, което било паднало и разбрали.

            И ние бяхме спасени чрез кръвта на Исус, умрял на кръста. Той ни избави от властта на злото, грижи се за нас, храни ни с Евхаристията, подкрепя ни със своята благодат във всеки миг от нашия живот.

Как му благодарим?