Един ден руският светец Димитър вървял бързо, защoто имал среща с Бог.
По пътя срещнал един беден каруцар, който се мъчил напразно да премести на пътя каруцата си, която се била преобърнала в малкия поток, който течал до пътя. Сам, човекът сигурно нямал да успее.
Димитър наистина, не знаел какво да прави? Искал да се спре, за да помогне на каруцаря в беда, но искал и да продължи бързо, за да пристигне на единствената своя среща с Бог, която не можел да пропусне. Но, със сърцето си решил.
Приближил се до каруцаря, подпрял и той с рамене каруцата, която била обърната в рова и присъединил усилията си към онези на човека, който му благодарял с очи.
Пръхтейки и потейки се, двамата успели да пренесат на пътя колелата на каруцата. Димитър дори не изслушал благодарностите на каруцаря. Щом каруцата била отново на пътя, той потеглил бързо към срещата си, към своята среща с Бог.
Но когато, уморен и задъхан, пристигнал на определеното място за срещата, Бог го нямал. Може би уморен да чака, си бил тръгнал.
Със сърце разкъсано от разочарование, Димитър приседнал, плачейки встрани от пътя.
След малко преминал оттам каруцарят който, виждайки го толкова смазан, спрял, седнал близо до него, погледнал го с очи, изпълнени с приятелско разбиране, взел от дисагите един хляб, разделил го на две и му подал половината, промълвявайки:
-Димитре!
Със смутена душа, Димитър разбрал. Прегърнал човека, плачейки от радост: -Боже мой, това беше Ти! Ти беше дошъл да ме срещнеш.
Бог идва да Го посрещаме всеки ден по хиляди различни начини.
XXXседмица год. II понеделник
ПЪРВО ЧЕТИВO
Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни 4,32-5,8
Братя:
Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.
И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.
А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.
Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.
Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.
Това е Божие слово.
ОТПЕВЕН ПСАЛОМ (Пс 1,1-2.3.4 и 6)
О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.
Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О
И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О
Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине. О
АЛИЛУЯ
О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.
ЕВАНГЕЛИЕ
+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)
В онова време:
Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.
Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.
При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“
Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“
И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.
Срещата
Един ден руският светец Димитър вървял бързо, защoто имал среща с Бог.
По пътя срещнал един беден каруцар, който се мъчил напразно да премести на пътя каруцата си, която се била преобърнала в малкия поток, който течал до пътя. Сам, човекът сигурно нямал да успее.
Димитър наистина, не знаел какво да прави? Искал да се спре, за да помогне на каруцаря в беда, но искал и да продължи бързо, за да пристигне на единствената своя среща с Бог, която не можел да пропусне. Но, със сърцето си решил.
Приближил се до каруцаря, подпрял и той с рамене каруцата, която била обърната в рова и присъединил усилията си към онези на човека, който му благодарял с очи.
Пръхтейки и потейки се, двамата успели да пренесат на пътя колелата на каруцата. Димитър дори не изслушал благодарностите на каруцаря. Щом каруцата била отново на пътя, той потеглил бързо към срещата си, към своята среща с Бог.
Но когато, уморен и задъхан, пристигнал на определеното място за срещата, Бог го нямал. Може би уморен да чака, си бил тръгнал.
Със сърце разкъсано от разочарование, Димитър приседнал, плачейки встрани от пътя.
След малко преминал оттам каруцарят който, виждайки го толкова смазан, спрял, седнал близо до него, погледнал го с очи, изпълнени с приятелско разбиране, взел от дисагите един хляб, разделил го на две и му подал половината, промълвявайки:
-Димитре!
Със смутена душа, Димитър разбрал. Прегърнал човека, плачейки от радост: -Боже мой, това беше Ти! Ти беше дошъл да ме срещнеш.
Бог идва да Го посрещаме всеки ден по хиляди различни начини.