библия за младежи - Старият Завет - Времето на пророците

Соломон и савската царица

Историята на Спасението

Соломон и савската царица

Когато савската царица чу за слабата на Соломон, дойде да го изпита с гатанки. Пристигна 6 Йерусалим с голямо богатство – камилите бяха натоварени с благовония, с много злато и скъпоценни камъни. Тя разговаря със Соломон за всичко, което й беше на сърцето. Той отговори на нейните питания и нямаше нищо непознато за него, което да не може да й обясни.

Савската царица видя цялата мъдрост на Соломон, дома, който той бе построил, ястията на трапезата му, жилището на слугите му, поведението на служителите му, облеклото им, виночерпците му, всесъженията, които принасяше в храма на Господ, и сърцето й замря.

Тогава каза на царя: „Истина е всичко, което бях слушала в земята си за твоите дела и за твоята мъдрост! Но не вярвах на думи, докато не дойдох и не видях с очите си. И ето, на мене и половината не ми е било казано. Мъдрост и богатство ти имаш повече, отколкото съм слушала. Блажени са твоите хора, блажени са и твоите слуги, които стоят пред тебе винаги и слушат мъдростта ти! Благословен да бъде Господ, Бог твой, Който е благоволил да те постави на престола на Израил! Господ заради вечната Си любов към Изра­ил те е поставил за цар, за да извършваш съд и правда.“

Савската царица подари на Соломон сто и двадесет таланта* (* Талант – мярка за тежест. 1 талант – 3 000 сикли, около 43 килограма) злато и голямо множество благовония и скъпоценни камъни. Никога повече не са донасяли толкова много благовония, колкото тя подари на царя.

Тогава той даде на царицата от Сава всичко, което тя пожела, и царски я надари. След това тя се върна в земята си заедно с всичките си слуги.

Царят направи от слонова кост още един голям престол и го обкова с чисто злато.

Всички съдове, не само от които пиеше цар Соломон, но и в целия дом, бяха златни. Нищо нямаше от сребро, защото в дните на Соломон среброто не се ценеше.

Царят имаше по море много кораби. Негови бяха и тарсиските кораби, и корабите на Хирам. Те пристигаха на три години веднъж и докарваха злато, сребро, слонова кост, маймуни и пауни.

Цар Соломон надминаваше всички земни царе по богатство и мъдрост.

Целият свят искаше да види Соломон, за да чуе неговата мъдрост, която Бог беше поставил в сърцето му. Той имаше хиляда и четиристотин колесници и дванадесет хиляди конници.

 

Смъртта на Соломон и разделянето на царството

Въпреки цялото богатство и слава, когато Соломон остаря, неговите жени склониха сърцето му към други богове. И то не бе напълно отдадено на неговия Господ Бог, както сърцето на баща му Давид.

Господ рече на Соломон:

„Задето ти не запази Моя завет и Моите наредби, които ти бях заповядал, ще изтръгна царството от тебе и ще го дам на твоя раб. Но заради баща ти Давид Аз няма да направя това през твоите дни. Ще го изтръгна от ръцете на сина ти, но не цялото. Ще дам едно коляно на сина ти заради Моя раб Давид и заради Йерусалим, който съм избрал.“

Тогава Господ въздигна неприятелите на Соломон. Между тях беше и Йеровоам, който бе нагледник при Соломон. Той въстана против царя.

Веднъж, когато Йеровоам излезе от Йе­русалим, по пътя го срещна пророк Ахия от Силом, облечен в нова дреха. В полето бяха само двамата.

Тогава Ахия взе новата си дреха, разкъса я на дванадесет части и рече на Йеровоам:

„Вземи за тебе десет части, защото така говори Господ, Бог на Израил: „Ето, изтръгвам царството от ръката на Со­ломон и десет колена давам на тебе. Едно

коляно ще дам на неговия син, за да остане светилото на Моя раб Давид през всички дни пред лицето Ми в град Йерусалим, който избрах, за да пребъдва там името Ми. Ще унижа Давидовия род, ала не завинаги.“

Времето, през което Соломон царуваше в Йерусалим над цял Израил, беше четиридесет години. И Соломон почина при отците си, и беше погребан в града на своя баща Давид.

След него се възцари синът му Ровоам. Той беше владетел в Йерусалим седемнадесет години. През цялото това време имаше постоянни войни между него и Йеровоам. Когато умряха двамата царе, техните синове седнаха на царския престол.

 

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.