Някои, между присъстващите, които вече се подготвяли да излязат, се засмели. Професорът дълго гледал студента, питайки го с поглед, дали това беше един сериозен въпрос? По-късно той разбрал, че това питане било наистина сериозно.
-Ще ти отговоря!-казал професора.
Бръкнал в джоба си и извадил от него едно кръгло огледалце, голямо като една монета, и казал:
-Бях дете през войната. Един ден на улицата видях едно огледало счупено на парчета. Запазих си от него най-голямото. Ето го. Започнах да си играя с него и останах впечатлен от възможността да изпратя светлина в най-тъмните ъгли, където слънце не блестеше никога: в дълбоките ями, в големите пукнатини, в килерите. Запазих малкото огледало.
Пораснах и разбрах, че това не беше само една детска игра, а метафора на това, което бих могъл да направя в живота си. И аз също съм парче от едно огледало, което не познавам в своята цялост. С това, обаче което имам, мога да пратя светлина, която се изразява чрез истината, разбирането, познанието, добротата, нежността, в най- тъмното уединение в сърцата на хората и да променя нещо в някого. Може би другите хора ще видят това и ще постъпят, и те като мен. В това е значението и смисълът на моя живот и на всички хора по света.
-А ти какво мислиш?
XXXседмица год. II понеделник
ПЪРВО ЧЕТИВO
Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни 4,32-5,8
Братя:
Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.
И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.
А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.
Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.
Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.
Това е Божие слово.
ОТПЕВЕН ПСАЛОМ (Пс 1,1-2.3.4 и 6)
О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.
Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О
И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О
Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине. О
АЛИЛУЯ
О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.
ЕВАНГЕЛИЕ
+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)
В онова време:
Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.
Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.
При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“
Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“
И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.
Смисълът на живота
Професорът завършил лекцията, произнасяйки думите:
-Имате ли въпроси?
Един студент го попитал:
-Професоре, какъв е смисълът на живота?
Някои, между присъстващите, които вече се подготвяли да излязат, се засмели. Професорът дълго гледал студента, питайки го с поглед, дали това беше един сериозен въпрос? По-късно той разбрал, че това питане било наистина сериозно.
-Ще ти отговоря!-казал професора.
Бръкнал в джоба си и извадил от него едно кръгло огледалце, голямо като една монета, и казал:
-Бях дете през войната. Един ден на улицата видях едно огледало счупено на парчета. Запазих си от него най-голямото. Ето го. Започнах да си играя с него и останах впечатлен от възможността да изпратя светлина в най-тъмните ъгли, където слънце не блестеше никога: в дълбоките ями, в големите пукнатини, в килерите. Запазих малкото огледало.
Пораснах и разбрах, че това не беше само една детска игра, а метафора на това, което бих могъл да направя в живота си. И аз също съм парче от едно огледало, което не познавам в своята цялост. С това, обаче което имам, мога да пратя светлина, която се изразява чрез истината, разбирането, познанието, добротата, нежността, в най- тъмното уединение в сърцата на хората и да променя нещо в някого. Може би другите хора ще видят това и ще постъпят, и те като мен. В това е значението и смисълът на моя живот и на всички хора по света.
-А ти какво мислиш?