Генерални Аудиенции

Смирената молитва получава милост (вж. Лука 18:9-14)

1 юни 2016 – Папа Франциск

Смирената молитва получава милост (вж. Лука 18:9-14)

 

Скъпи братя и сестри, добро утро!

Миналата сряда слушахме притчата за съдията и вдовицата за необходимостта да се молим с постоянство. Днес с друга притча Исус иска да ни покаже правилната нагласа за молитва и за призоваване на милостта на Отец; как човек трябва да се моли; правилното отношение към молитвата. Това е притчата за фарисея и бирника (вж. Лука 18:9-14). И двамата мъже отидоха в храма, за да се помолят, но го направиха по много различни начини, постигайки противоположни резултати.

Фарисеят стоеше и се молеше, използвайки много думи. Неговата е да, благодарствена молитва към Бога, но това всъщност е само демонстрация на собствените му заслуги, с чувство за превъзходство над „другите хора“, които той описва като „изнудвачи, несправедливи, прелюбодейци или дори,“ за например, позовавайки се на другия там, „като този бирник“ (ст. 11). Но това е истинският проблем: този фарисей се моли на Бог, но всъщност той само се самохвали. Той се моли на себе си! Вместо да има Господ пред очите си, той има огледало. Въпреки че стои в храма, той не чувства необходимост да се покланя пред Божието величие; остава прав, чувства се сигурен, сякаш е господар на Храма! Той изброява всички добри дела, които е извършил: той е безукорен, спазва Закона без мярка, пости „два пъти седмично“ и плаща „десятък“ от всичко, което притежава. Накратко, вместо с молитва, той е доволен от спазването на предписанията. И все пак неговото отношение и думите му са далеч от пътя на Божиите думи и действия, Бог, който обича всички хора и не презира грешниците. Напротив, този фарисей презира грешниците, дори като посочва другия там. Накратко, фарисеят, който се смята за справедлив, пренебрегва най-важната заповед: любовта към Бога и към ближния.

Следователно не е достатъчно да се питаме колко се молим, трябва да се запитаме как се молим, или по-добре в какво състояние е сърцето ни: важно е да го изследваме, за да оценим нашите мисли, чувства и изкореним арогантността и лицемерието. Но се питам: може ли човек да се моли с арогантност? Не. Може ли човек да се моли лицемерно? Не. Трябва да се молим само като се поставим пред Бог такива, каквито сме. Не като фарисея, който се моли с арогантност и лицемерие. Всички ние сме погълнати от френетичния ритъм на ежедневието, често оставени на милостта на чувствата, замаяни и объркани. Необходимо е да се научим как да преоткриваме пътя към сърцето си, да възвръщаме стойността на задушевността и тишината, защото Бог, който ни среща и ни говори, е там. Само като започнем там, ние на свой ред можем да се сблъскаме с други и да говорим с тях. Фарисеят тръгна към Храма, сигурен в себе си, но не осъзнаваше факта, че сърцето му е изгубило пътя.

Вместо това бирникът – другият човек – се представя в храма със смирен и разкаян дух: „застанал далече, дори не вдигаше очите си към небето, но биеше гърдите си” (ст. 13). Неговата молитва беше много кратка, не дълга като тази на фарисея: „Боже, бъди милостив към мен грешника“. Нищо повече. Красива молитва! Наистина, събирачите на данъци — тогава наричани „митари“ — се смятаха за нечисти, подчинени на чужди владетели; те не били харесвани от хората и социално свързвани с „грешници“. Притчата ни учи, че човек е справедлив или грешен не поради социалната си класа, а поради начина си на отношение към Бог и начина, по който се отнася към своите братя и сестри. Жестовете на покаяние и малкото и кратки думи на бирника свидетелстват за осъзнаването на собственото му окаяно състояние. Неговата молитва е от съществено значение. Той действа от смирение, сигурен само, че е грешник, нуждаещ се от милост. Ако фарисеят не е поискал нищо, защото вече е имал всичко, бирникът може само да моли за Божията милост. И това е красиво: да измолиш Божията милост! Представяйки себе си с „празни ръце“, с голо сърце и признавайки себе си за грешник, бирникът ни показва всички условия, които са необходими, за да получим Господната прошка. В крайна сметка той е този, толкова презрян, който се превръща в икона на истински вярващия.

Исус завършва притчата с присъдата: „Казвам ви, този човек слезе у дома си оправдан, а не онзи; защото всеки, който превъзнася себе си, ще бъде смирен, а който се смирява, ще бъде въздигнат” (ст. 14). От тези двамата кой е корумпираният? Фарисеят. Фарисеят е самата икона на покварен човек, който се преструва, че се моли, но успява само да се надуе пред огледалото. Той е покварен и се преструва, че се моли. Така че в живота всеки, който се смята за справедлив и критикува другите и ги презира, е покварен и лицемер. Гордостта компрометира всяко добро дело, изпразва молитвата, създава дистанция от Бог и от другите.

Ако Бог предпочита смирението, то не е за да ни обезсърчи: по-скоро смирението е необходимото условие, което трябва да бъде възпитано от Него, за да изпитаме милостта, която идва да запълни празнотата ни. Ако молитвата на горделивите не достига до Божието сърце, смирението на бедните го отваря широко. Бог има слабост към смирените. Пред смиреното сърце Бог отваря сърцето си изцяло. Това е смирението, което Дева Мария изразява в песента на Магнификата: „той погледна низостта на слугинята Си […] Неговата милост е към онези, които Му се боят от поколение на поколение“ (Лука 1:48, 50). Нека тя ни помогне, нашата Майка, да се молим със смирено сърце. И ние, нека повторим тази красива молитва три пъти: „О, Боже, бъди милостив към мен грешния“.

 

Папа Франциск

Генерална аудиенция

Сряда, 1 юни 2016 г

 

 

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.