библия за младежи - Новият Завет - Прахристиянската Църква

Слизането на Свети Дух

Историята на Спасението

Слизането на Свети Дух

Когато настана денят Петдесетница, всички бяха заедно в единомислие. Внезапно се чу шум от небето, като че идеше силен вятър. Изпълни цялата къща, където седяха. Явиха им се сякаш огнени езици, които се разделиха и се спряха по един над всеки от тях. Всички се изпълниха със Свети Дух и започнаха да говорят на други езици, които Духът им даваше да изговарят.

В Йерусалим се намираха юдеи, набожни хора, които бяха дошли от всички краища на земята. Когато настана този шум, много народ се събра и се слиса, защото всеки чуваше да говорят на неговия език. Всички се чудеха и се питаха помежду си:

„Тези не са ли галилейци? А всеки от нас чува своя роден говор! Тогава как ние – партяни и мидяни, еламити и жители на Месопотамия, Юдея и Кападокия, на Понт и Асия, на Фригия и Памфилия, на Египет и Либийските страни, съседни на Кириния, дошлите от Рим, kakmo юдеи, така и прозелити* (* Прозелити – езичници, приели юдейска вяра), критяни и араби – как слушаме да говорят на нашите езици за великите Божии дела!“

Всички бяха смаяни и в недоумение се питаха: „Какво ли ще е това?“ А други се присмиваха и казваха: „Със сладко вино са се напили.“

Тогава Петър се изправи заедно с апос­толите, издигна глас и започна да говори: „Мъже юдеи и всички вие, които живеете в Йерусалим! Нека ви бъде известно това, което ще ви кажа. Бъдете внимателни. Тези не са пияни, както вие мислите, защото е третият час на деня. А това е предречено чрез пророк Йоил:

„И ето, в последните дни, казва Бог, ще излея от Моя Дух върху всяка плът, синовете ви и дъщерите ви ще пророкуват, младежите ви ще виждат видения, а старците ви ще сънуват сънища.

И в ония дни върху рабите Ми и равините Ми ще излея от Моя Дух, и ще пророкуват.“

Мъже израилтяни! Изслушайте тези думи! Исус от Назарет бе мъж, засвидетелстван пред вас от Бог със сили, чудеса и личби, които Бог стори между вас чрез Него и за които и вие самите знаете. Предаден по определената воля и предведение Божие, вие Го хванахте, приковахте Го с ръце на беззаконници и Го убихте.

Но Бог Го възкреси! Освободи Го от родилните болки на смъртта, понеже тя не можеше да Го удържи.“

Онези, които приеха на драго сърце думите на Петър, се кръстиха. И в оня ден се присъединиха около три хиляди души. Те постоянстваха в учението на апостолите, в общуването, в преломяването на хляба и в молитвите.

Страх обзе всяка душа, защото много чудеса и личби ставаха чрез апостолите в Йерусалим.

А вярващите бяха заедно и всичко им бе общо. Продаваха имотите и стоката си и разделяха парите помежду си всекиму според нуждите. Всеки ден в единомислие престояваха в храма. Преломяваха хляб по къщите. Хранеха се с весело и чисто сърце и хвалеха Бог. Бяха обичани от целия народ. А Господ всекидневно прибавяше към Църквата хора, които се спасяваха.

 

Петър изцерява хромия

Един ден Петър и Йоан заедно отидоха в храма в деветия молитвен час. Там имаше един човек, хром от майчина утроба. Носеха го и го слагаха всеки ден при храмовата врата, наречена Красна, за да проси милостиня от влизащите.

Хромият видя Петър и Йоан и попроси от тях милостиня. Те се вгледаха в него и Петър му рече: „Погледни ни!“ Той ги гледаше втренчено, защото се надяваше да получи от тях нещо. Но Петър каза: „Аз нямам сребро и злато. Но каквото имам, това ти давам – в името на Исус Христос стани и ходи!“ Хвана хромия за дясната ръка и го изправи. И веднага му заякнаха стъпалата и глезените. Човекът скочи, изправи се и проходи. Влезе с тях в храма. Ходеше, скачаше и хвалеше Бог.

Всички видяха, че ходи и възхвалява Бог. Познаха, че беше хромият, който винаги седеше при Красната врата, за да проси милостиня. И се изпълниха с ужас и почуда от това, което се бе случило с него.

Изцереният хром не се отделяше от Петър и Йоан и народът, удивен, се стичаше при тях в Соломоновия притвор.

Като видя това, Петър каза на народа: „Мъже израилтяни, защо се чудите и какво сте се вгледали в нас? Като че ли със своя сила и благочестие сме направили хромият да проходи? Бог на Авраам, Исаак и Яков, Бог на отците ни прослави Своя Син Исус, Когото вие предадохте и от Когото се отрекохте пред лицето на Пилат, когато той бе решил да Го пусне. Вие се отрекохте от Светия и Праведния.

Поискахте Пилат да ви даде един убиец, а Началника на живота убихте. Него Бог възкреси от мъртвите и ние сме свидетели на това. И заради вярата в Неговото име, Неговото име укрепи този, когото виждате и познавате. Вярата в Него даде това изцеление.“

 

Апостолите в затвора

Докато те говореха на народа, пред тях се изстъпиха свещениците, старейшините на храма и садукеите, които се ядосваха, защото апостолите поучаваха народа и проповядваха в името на Исус възкресението от мъртвите. Сложиха ръка на тях и ги хвърлиха в затвора до сутринта, защото вече се бе свечерило.

Мнозина от ония, които слушаха словото, повярваха. И броят на мъжете стигна до пет хиляди.

На другия ден в Йерусалим се събраха началниците, старейте и книжниците, първосвещениците Ана, Каяф, Йоан и Александър и всички останали. Те изправиха апостолите пред себе си и ги попитаха: „С каква сила или в чие име сторихте вие това?“ Тогава Петър се изпълни със Свети Дух и им рече: „В името на Исус Христос Назарей, Когото вие разпънахте и Когото Бог възкреси от мъртвите! Чрез Него хромият стои пред вас здрав.“

Като видяха смелостта на Петър и Йоан и разбраха, че са безкнижни и прости човеци, те се почудиха. Добре знаеха, че двамата бяха с Исус, но като виждаха изцереният човек да стои с тях, нямаха какво да възразят. Заповядаха им да излязат от синедриона и се съвещаваха помежду си: „Какво да правим с тези човеци? На всички, които живеят в Йерусалим, е известно, че бележито чудо стана чрез тях. Ние не можем да отречем това. Но за да не се разгласи още повече сред народа, нека строго ги заплашим да не произнасят вече пред никого това име.“

Повикаха ги и им заповядаха нито да произнасят, нито да поучават в името на Исус. Но Петър и Йоан им отговориха: „Отсъдете, справедливо ли е пред Бог да слушаме повече вас, отколкото Бог? Ние не можем да не говорим за това, което сме видели и чули.“

Понеже не можеха да намерят никаква причина да ги накажат, те ги заплашиха отново. Пуснаха ги заради народа, защото всички прославяха Бог за станалото.

А чрез ръцете на апостолите ставаха сред хората много личби и чудеса. По улиците изнасяха болните и ги слагаха на постелки и одъри, за да може, когато минава Петър, поне сянката му да осени някои от тях. В Йерусалим се стичаха и мнозина от околните градове. Донасяха болни и хора, измъчвани от нечисти духове. И всички се изцеряваха. От другите никой не смееше да се допре до тях, ала народът ги величаеше.

Все повече вярващи, множество мъже и жени, се присъединяваха към Църквата.

Тогава първосвещеникът и онези, които принадлежаха към садукейската ерес, се изпълниха със завист. Хванаха апостоли­те и ги хвърлиха в общата тъмница.

 

Освобождаването на апостолите

Но през нощта ангел Господен отвори вратата на тъмницата, изведе ги и им каза: „Вървете, застанете в храма и говорете на народа всичко, което се отнася до този благодатен живот!“ На разсъмване учениците на Исус отново влязоха в храма и започнаха да поучават.

Първосвещеникът свика синедриона и всички старей измежду синовете на Израил. Проводиха да доведат апостолите. Но когато слугите отидоха, не ги намериха в тъмницата. Върнаха се и известиха:

„Намерихме тъмницата заключена най- грижливо и стражата стоеше вън пред вратата. Но когато отворихме, вътре никого не намерихме.“

Когато чуха тези думи, първосвещеникът на храма и другите първосвещеници бяха в недоумение. В това време дойде някой и съобщи:

„Мъжете, които затворихте в тъмницата, са в храма и поучават народа.“

Тогава старейшината на храма отиде със слугите и доведе апостолите, но без насилие. Защото се боеше да не би народът да го убие с камъни.

 

Стефан, първият мъченик

Апостолите избраха седем души за свои помощници. Между тях беше и Стефан. Изпълнен с вяра и сила, той вършеше големи чудеса и личби сред народа. Някои от синагогите на либертинци, киринейци и александрийци, както и синагоги от Киликия и Асия влязоха в спор със Стефан. Но не можаха да противостоят на мъдростта и духа, с които той говореше.

Тогава подучиха няколко човека да кажат: „Чухме да говори хулни думи против Мойсей и против Бог.“

Така подбудиха народа, старейте и книжниците. Нападнаха Стефан, грабнаха го и го заведоха в синедриона. Там представиха лъжливи свидетели, които казваха:

„Този човек не престава да говори хулни думи против това свято място и против закона. Чухме го да казва, че тоя, Исус от Назарет, ще разруши това място и ще промени обичаите, които ни е дал Мойсей.“

Всички, които бяха в синедриона, се вгледаха в Стефан и видяха, че лицето му беше като лице на ангел.

 

Стефан се защитава

Тогава, изпълнен със Свети Дух, Стефан погледна към небето, видя Божията слава и Исус да стои отдясно на Бог и каза: „Ето, виждам небесата отворени и Син Човечески да стои отдясно на Бог.“ Но те закрещяха с висок глас и затулиха ушите си. Всички се нахвърлиха върху него. Изведоха го вън от града и го убиха с камъни. Докато хвърляха камъни, Стефан се молеше:

„Господи Исусе, приеми духа ми!“

Коленичи и викна с висок глас: „Господи, не им зачитай тоя грях!“ И като каза това, почина.

 

Обръщането на Савел

Савел одобряваше убийството на Стефан. В онези дни започна голямо гонение. Савел мислеше само за заплахи и убийства на учениците на Господ. Той дойде при първосвещеника и измоли от него писма до синагогите на Дамаск. Те му даваха право да доведе вързани в Йерусалим онези мъже и жени, които следват това учение. Но когато беше на път и наближаваше Дамаск, изведнъж го огря светлина от небето. Той падна на земята и чу глас, който му каза: „Савле, Савле, защо Ме гониш?“ Савел попита: „Кой си Ти, Господине?“

„Аз съм Исус, Когото ти гониш. А сега стани и влез в града. Там ще ти кажа какво трябва да правиш!“

Неговите спътници стояха вцепенени, защото чуваха глас, но не виждаха никого. Савел стана от земята. И макар да бяха отворени очите му, не виждаше нищо. Водейки го за ръка, заведоха Савел в Дамаск. Три дни не виждаше и нито ядеше нещо, нито пиеше.

В града имаше един ученик на име Ананий. Господ във видение го повика: „Ананий!“ Той отговори: „Ето ме, Господи!“ И Господ му каза: „Стани и отиди на улицата, която се нарича Права. В къщата на Юда потърси човек на име Савел от Tape. Той сега се моли.“

Савел видя във видение мъж на име Ананий, влязъл и възложил ръка върху него, за да прогледне.

Ананий отговори: „Господи, слушал съм от мнозина колко зло е сторил този човек на Твоите светии в Йерусалим. Той има власт от първосвещениците и тук да за­лови всички, които призовават Твоето име.“ Но Господ му каза: „Върви, защото той е Мой избраник, за да понесе името Mu пpeg народи и царе и пред синовете на Израил. Аз ще му покажа колко трябва да пострада за Моето име.“

 

Савел става християнин

Ананий отиде и влезе в къщата. Възложи ръце и рече: „Брате Савле! Господ Исус, Който ти се яви на пътя, ме изпрати, за да прогледнеш и да се изпълниш със Свети Дух.“

Изведнъж сякаш люспи паднаха от очите на Савел. Той веднага прогледна. И като стана, покръсти се. После прие храна и силите му се възвърнаха.

След това престоя няколко дни при учениците в Дамаск. Веднага започна да проповядва в синагогите, че Исус е Божи Син. Всички, които го слушаха, се чудеха и си казваха: „Не е ли този, който гонеше в Йерусалим призоваващите това име! И не е ли дошъл тук, за да ги заведе вързани при първосвещениците?“

А Савел ставаше все по-силен и все повече смущаваше юдеите, които живееха в Дамаск, защото доказваше, че Исус е Христос. А след като изминаха доста дни, юдеите се наговориха да го убият. Но Савел узна за този заговор.

Те пазеха денем и нощем портите на града, за да го хванат. Но една нощ учениците взеха кошница и с нея го спуснаха през стената.

Когато пристигна в Йерусалим, Савел настояваше да се присъедини към учениците.

 

Учението на Петър

В Кесария имаше един човек на име Корнилий. Беше стотник на италийския полк.

Той беше мъж благочестив и богобоязлив, както и целият му дом. Правеше за народа много благодеяния и винаги се молеше на Бог.

Около деветия час на деня Корнилий видя във видение ангел Божи, който влезе при него и му каза: „Корнилий!“ А той се вгледа в него и уплашен рече: „Какво, Господи?“ Ангелът му отговори: „Твоите молитви и твоите милостини се приеха от Бог като жертва. Сега изпрати хора да повикат от Йопия Симон, наречен Петър. Той е на гости при един кожар на име Симон, чия- то къща се намира до морето.

Петър ще ти каже думи, чрез които ще се спасиш ти и целият ти дом.“

Косато ангелът си отиде, Корнилий повика двама от своите слуги и един благочестив войник от онези, които постоянно се намираха около него. Разказа им всичко и ги изпрати в Йопия.

На другия ден около шестия час, когато те пътуваха и наближаваха града, Петър се качи на плоския покрив на къщата да се помоли. Огладня и поиска да яде, но дока- то му приготвят, той изпадна в унес. Видя небето отворено и някакъв съд да се спуска към него като голямо платнище, привързано за четирите краища и идващо към земята. В него имаше от всички земни зверове и небесни птици. И чу се глас: „Петре, стани, заколи и яж!“

А Петър рече: „Не, Господи, никога не съм ял нещо мръсно и нечисто!“ И пак се чу глас: „Което Бог е очистил, ти не считай за нечисто.“ Това стана на три пъти и платнището се вдигна към небето.

Петър беше в недоумение какво значи видението. В това време хората, пратени от Корнилий, се спряха пред вратата.

 

Петър и стотникът

На другия ден Петър стана и замина с пратениците. С него бяха и някои от йопийските братя. На следващия ден те влязоха в Кесария. Корнилий ги чакаше и беше свикал всички свои роднини и близки приятели. Когато Петър влезе, Корнилий го посрещна, падна пред нозете му и се поклони. А Петър го повдигна и каза: „Стани! И аз съм човек!“ И разговаряйки с него, влезе и намери събрани мнозина. Каза им: „Вие знаете, че не е позволено на юдеин да се събира или да се сближава с чужденец и е забранено да влиза в къщата му. Но на мен Бог ми яви да не считам никой човек за нечист. Затова, когато бях поканен, дойдох без възражение. И сега ви питам по каква работа пратихте за мене?“ След като Корнилий разказа своето видение, Петър проговори: „Наистина признавам, че Бог не гледа на лице. Напротив, във всеки народ онзи, който се бои от Него и живее праведно, Му е приятен.“

Още докато изговаряше тези думи, Свети Дух слезе върху всички, които слушаха словото. Вярващите от обрязаните, които бяха дошли с Петър, се смаяха, че и върху езичници се изля дарът на Свети Дух. Защото ги слушаха да говорят на различни езици и да величаят Бог.

Тогава Петър рече: „Може ли някой да възпре да се кръстят с вода като нас тези, които приеха Свети Дух?“

И те се кръстиха в името на Исус Христос. След това помолиха Петър да престои няколко дни при тях.

 

Петър в затвора

По това време цар Ирод започна да преследва някои членове на Църквата. Уби с меч Яков, брата на Йоан. А като видя, че това се понрави на юдеите, хвана и Петър. Тогава бяха дните на Безквасници. Като го задържа, хвърли го в тъмница и нареди на четири четворки войници да го пазят. Мислеше след Пасха да го изведе пред народа. А докато Петър беше пазен в тъмница, Църквата непрестанно се молеше за него.

През нощта преди деня, в който Ирод искаше да го изведе, Петър спеше между двама войници, окован с две вериги. Стражи пазеха пред вратата на тъмницата. И ето, ангел Господен се яви и светлина блесна в тъмницата. Ангелът побутна Петър в хълбока, събуди го и му каза: „Стани скоро!“

И веригите паднаха от ръцете му. Тога­ва ангелът му рече: „Опаши се и бързо си обуй сандалите. Облечи дрехата си и върви след мене!“ Петър така и направи.

 

Освобождението на Петър

Петър излезе и вървеше след ангела. Не знаеше, че това, което прави ангелът, е истина, а си мислеше, че гледа видение. Като минаха първата и втората стража, дойдоха до желязната врата, зад която беше градът. Тя им се отвори сама. Те излязоха и, щом преминаха първата улица, ангелът отстъпи от него. Тогава Петър дойде на себе си и си каза: „Сега наистина разбрах, че Господ е изпратил Своя ангел и ме избави от ръцете на Ирод и от всичко, което юдейският народ очакваше.“

Поогледа се и тръгна към къщата на Мария, майката на Йоан. Там се бяха събрали мнозина и се молеха.

Петър почука на пътната врата и една слугиня на име Рода отиде да види кой е.

Като позна гласа на Петър, от радост не отвори вратата, а изтича да съобщи, че Петър стои пред вратата.

„Ти не си с ума си!“, отвърнаха останалите. Но тя настояваше, че е така. А те казваха: „Това е неговият ангел.“

През това време Петър продължаваше да чука. И когато отвориха и го видяха, смаяха се. Той им даде знак с ръка да мълчат и им разказа как Господ го е извел от тъмницата. Каза им: „Съобщете за това на Яков и на братята!“ После излезе и отиде на друго място.

Като се съмна, между войниците настъпи смут, защото не знаеха какво е станало с Петър. А Ирод, след като го потърси и не го намери, разследва стражите и заповяда да ги погубят. След това царят се премести в Кесария и остана да живее там.

 

Посланието на Варнава и Павел

В Антиохийската църква имаше някои пророци и учители. Това бяха Варнава и Симеон, наречен Нигер, киринеецът Луций, Манаил, израснал заедно с четвъртовластника Ирод, и Савел.

Веднъж, когато те служеха на Господ и постеха, Свети Дух им каза: „Отделете ми Варнава и Савел за делото, за което съм ги призвал.“ Тогава, след поста и молитвата, те възложиха ръце на тях и ги пуснаха. И така, изпратени от Свети Дух, Варнава и Савел слязоха в Селевкия, а оттам отплаваха за Кипър. Когато пристигнаха в Саламин, започнаха да проповядват Божието слово в юдейските синагоги.

 

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.