Скъпи момичета и момчета

Скъпи момичета и момчета

Четох в една книга една история, която има за главни герои някои животни, притеснени за съдбата на човека. На мен, ми хареса и мисля да ви я разкажа.

Слушайте!

Един ден животните свикали съвещание.

Лъвът, който водил тази среща, попитал с жален глас:

-Какво се е случило на човека? Той има задължение, да управлява всичко, каквото Бог е създал. Може би, той го е забравил?

Змията със своя остър език изсъскала:

-На мен, ми се струва, че човекът се е отровил. Въздухът е отровен, все повече дървета се изсичат.

Няколко птичета, които вече са си били говорили помежду си, продължили:

-На нас, ни се струва, че човекът не знае вече, как се пее и как се свири? Той е изгубил радостта на сърцето си. Кой знае, може би тъгата или скуката са отровили неговото сърце? Той се увлича по радиото, телевизията, дискотеките…, но не умее да слуша вече нашите концерти.

Умната кукумявка с искрящи очи ги прекъснала:

-На мен, ми се струва, че човекът е станал сляп. Той не вижда вече красотата на света и затова не може повече да се радва. Жаждата е отровила неговото сърце. Той вижда само каквото му е нужно, каквото може да му служи, каквото го обогатява. Не се досеща вече за топлината от слънцето и не вижда красотата на цветята.

Жълтата пеперуда затрепкала с крилца:

-Човекът има възможност да танцува и да се освободи за радостта и щастието. Но той гледа само, какво да прави и какво е възможно да направи. По такъв начин забравя, това което му е дадено.

Козата се вмъкнала, блеейки:

-Имам впечатление, че човекът често не познава вече себе си, какво иска и защо живее? Удовлетвореността е отровила неговото сърце.

Врабчето изчуруликало:

-Може би човекът е загубил себе си, достойнството си, целта на живота си.

На свой ред, горделивият паун възразил, разпъвайки красивата си опашка:

-Човекът е забравил Бога. Забравил е, че Бог му е дал цялата доброта и красота, които се намират в света. И понеже е забравил Бога, не познава истинския живот и какво му е нужно наистина в живота.

Спокойният пеликан допълнил:

-Егоизмът е отровил човека. Не е вече способен да  се отдаде с любов. Често той не е съгласен, да дарява своя живот на другите. Може би, е забравил Исус, неговия голям пример?

И така продължили… .

Водили дълги разговори и спорове. Направени били много предложения за Спасението на човека.

Искате ли да знаете, на кого поверили тази задача?

На децата. Точно така, защото те, децата, според животните, са чисти, ясни, непринудени, обичат природата и всичко, което е хубаво и добро. Тяхната радост и щастие  докосват сърцата на хората. Те са определени, да бъдат приятели на Бога и на Исус… и още, и още.

Момичета и момчета, това касае и вас, да дадете на човека добрата вест за истинския живот, за мира и за Спасение в Исуса.

На добър час!