Един монах бил седнал да размишлява на брега на един ручей. Когато отворил очи, видял един скорпион, който бил паднал във водата и отчаяно се борел да се задържи на повърхността, за да оцелее.
Изпълнен със състрадание, монахът потопил ръката си във водата, уловил скорпиона и го поставил невредим на брега. Насекомото за награда се обърнало внезапно и го ужилило, причинявайки му силна болка. Монахът се върнал да размишлява, ала щом отворил отново очи, видял, че скорпионът бил още веднъж паднал във водата и се борил с всичките си сили. За втори път го спасил и този път скорпионът отново ужилил своя избавител така, че да го накара да вика от болка. Същото се случило и трети път. Монахът имал сълзи в очите поради мъчението, причинено от жестоките убождания по ръката. Един селянин, който присъствал на случката възкликнал:
– За какво упорстваш да помагаш на онова жалко създание, което вместо да ти се отблагодари, ти причинява само зло?
-Защото и двамата следваме своята същност!- отговорил монахът; скорпионът е създаден, за да ужилва, а аз съм направен да бъда милосърден.
-А, ти за какво си създаден?
XXXседмица год. II понеделник
ПЪРВО ЧЕТИВO
Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни 4,32-5,8
Братя:
Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.
И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.
А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.
Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.
Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.
Това е Божие слово.
ОТПЕВЕН ПСАЛОМ (Пс 1,1-2.3.4 и 6)
О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.
Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О
И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О
Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине. О
АЛИЛУЯ
О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.
ЕВАНГЕЛИЕ
+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)
В онова време:
Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.
Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.
При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“
Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“
И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.
Скорпионът
Един монах бил седнал да размишлява на брега на един ручей. Когато отворил очи, видял един скорпион, който бил паднал във водата и отчаяно се борел да се задържи на повърхността, за да оцелее.
Изпълнен със състрадание, монахът потопил ръката си във водата, уловил скорпиона и го поставил невредим на брега. Насекомото за награда се обърнало внезапно и го ужилило, причинявайки му силна болка. Монахът се върнал да размишлява, ала щом отворил отново очи, видял, че скорпионът бил още веднъж паднал във водата и се борил с всичките си сили. За втори път го спасил и този път скорпионът отново ужилил своя избавител така, че да го накара да вика от болка. Същото се случило и трети път. Монахът имал сълзи в очите поради мъчението, причинено от жестоките убождания по ръката. Един селянин, който присъствал на случката възкликнал:
– За какво упорстваш да помагаш на онова жалко създание, което вместо да ти се отблагодари, ти причинява само зло?
-Защото и двамата следваме своята същност!- отговорил монахът; скорпионът е създаден, за да ужилва, а аз съм направен да бъда милосърден.
-А, ти за какво си създаден?