Синята роза

Синята роза

          Когато почувствал, че краят му е близо, императорът на Китай решил да намери съпруг за единствената си дъщеря. Тя била не само най-елегантната и най-интелигентната от всички девойки в империята, но също и най-красивата.  Имала един проблем; тя изобщо не искала да се жени.

Докато бащата я увещавал, тя заявила, че ще приеме като годеник този, който й донесе синя роза.

          Щом разбрали  за условието, всички млади принцове и благородници на империята се втурнали в търсене на синя роза. Безрезултатно било  търсенето. Един след друг те се отказвали. В крайна сметка, останали трима от тях.

          Първият  бил най-богатият търговец в империята, по-богат от самия император. Той отишъл при най-великия алхимик в света, който с филтри и цветни течности превърнал една бяла роза в перфектна синя роза.

Без да губи време, търговецът донесъл розата в императорския дворец.

          Принцесата побледняла, но след това погледнала розата и казала:

           -Ако една пеперуда кацне на тази роза, ще умре отровена; и хвърлила розата с отвращение.

          Вторият бил генерал на императорските армии.Той накарал най-изкусният бижутер на света, да му направи синя роза, издялана от сапфир.         Когато принцесата отправила очите си към розата, която блестяла като морето, което отразявало небето, тя казала:

          -Татко, не виждаш ли, че това не е роза, а само един сапфир, изваян под формата на роза?

          Третият ухажор бил син на министър-председателя, млад, красив, културен, мил. Той накарал всички най-добри майстори в света да работят в продължение на три месеца, за да направят една роза от най-финия порцелан.

          -Ще я запазя, защото е красива! – казала принцесата; но тя е само едно украшение.

          Така и третият ухажор също бил отхвърлен.

          В една красива лятна вечер принцесата се възхищавала на залеза от прозореца си, когато чула някой да пее. Това бил един млад поет, който минавал случайно. Очите му срещнали тези на момичето.

          Те мълчали известно време. Тогава младият поет казал нежно:

          -Искам да се оженя за теб!

          -Уви! -отговорила принцесата.

          -Аз съм дъщерята на императора и обещах да се оженя само за този, който ще ми донесе синя роза. Досега никой не успя.

          -Ще я намеря! – казал поетът.

          На следващата сутрин поетът откъснал една бяла роза и я донесъл на императора. Той я представил на дъщеря си, смеейки се.

          Принцесата взела розата и казала без колебание:

           -О, най-накрая, ето я синята роза!

          Отнело много време на императора да се отърси от изненадата.

Министрите и придворните започнали да шепнат:

          -Но, тази роза не е синя?

          Но принцесата отговорила:

          -Очите ви не виждат! Тази роза е синя, уверявам ви. Погледнете внимателно и ще видите, че е един чудесен син цвят.

Цялата свита замълчала. Принцесата се омъжила за поета и те били щастливи завинаги.

           Човекът вижда добре само със сърцето си, когато Бог и неговата любов царуват там.

          Трябва да му се доверяваме повече.