Разкази от сестра Терезита

Синята дреха

имало едно време…

Синята дреха

    

         Сузи, едно момиче хубаво като роза, живеело в полусрутена къщурка в един квартал в пълен упадък. Там имало улици с трамбована земя, нямало канализация, мръсотията била навсякъде.

         Сузи ходила на училище всеки ден с окъсани дрехи.

         Учителката я забелязала от много време. Тя била една внимателна ученичка, послушна и винаги усмихната. Икономисвайки от заплатата си учителката успяла да й купи хубава синя дреха и после я накарала да я облече.

         Сузи станала лъчезарна, хубава, повече от всякога.

         Когато се върнала  вкъщи, майката в началото срещнала трудност да я познае, после я прегърнала със сълзи в очите и като разбрала, кой й я  купил, решила да обърне повече внимание на дъщеря си. Душ всеки ден, косите добре измити и сресани, ноктите винаги чисти…

         След една седмица, бащата гледайки промяната в дъщеря си и в съпругата си, помислил, че е дошло време да боядиса стените на къщата, да смени капаците вече износени и разпадащи се, да преобрази малката площ пред къщата, която била едно заплетено кълбо от плевели и храсталаци, в градина с много цветя.

Съседите забелязали всички тези промени и също започнали да украсяват малките си къщи: много покриви били оправени като по чудо, показали се малки грациозни градини, стените се облекли с живи цветя. Малко по малко, мръсотията изчезнала от улиците. За кратко време кварталът се преобразил напълно.

         Осведомен от съветниците си кметът поискал да посети онова предградие и останал поразен от инициативите на гражданите. Натоварил една комисия да проучи и  да вземе необходимите мерки. Калните улици били превърнати в широки улици с дървета и с удобни тротоари; изчезнала откритата канализация; старите стълбове оплетени с жици за електричество били заместени с решетъчна арматура.

         Един нов квартал бил роден, напълно различен от предишния.

         Всичко започнало с един прост син костюм…

 

Да се оплакваме, че нещата около нас не са добри, е лесно… Но ти, направи ли нещо, за да се подобрят? Замисли се!