Разкази от сестра Терезита

Синджерът и гребенът

имало едно време…

Синджерът и гребенът

 

          Имало едно време в едно градче на този свят, една новобрачна двойка, чиято любов продължавала да расте от деня на тяхната сватба. Били много бедни, но всеки знаел, че другият имал в сърцето си неосъществено желание; той имал един позлатен джобен часовник, наследен от баща си и мечтаел, да купи един синджир от същия ценен метал. Тя имала дълга, мека и руса коса и мечтаела за един седефен гребен, за да го сложи в косата си като една диадема.

          Годините минавали, а той мислел все повече за гребена, докато тя го била   забравила, търсейки възможност да купи позлатения синджир за него.

          От дълго време не говорели повече конкретно, но в сърцата си таели невъзможната мечта. Сутринта на десетата годишнина от тяхната сватба, съпругът видял своята съпруга, че идва при него усмихната, но с почти гладка глава, без своите дълги хубави коси.

          -Какво си направила, мила? – попитал изпълнен с удивление  той.

 Жената отворила своите ръце, в които блестял позлатеният синджир.

          -Продадох ги, за да купя един позлатен синджир за твоя часовник.

          – Съкровище мое, какво си направила?- казал мъжът, отваряйки ръцете си, в които блестял един ценен гребен от седеф.

          -Аз продадох часовника, за да ти купя гребен.

          И така, те се прегърнали, без нищо повече, богати само един с друг.

 

Положи ме като печат на сърцето си, като пръстен на ръката си, защото любовта е силна като смъртта; ревността – люта като преизподня, стрелите й са стрели огнени, тя е много силен пламък. Големи води не могат да угасят любовта, и реки не ще я залеят. Ако някой дадеше цялото богатство на своя дом за любовта,то той би бил отхвърлен с презрение” (П.на Песн. 8,6-7)

 

Спомни си че:

В живота има само едно щастие; да направиш щастливи другите!