Генерални Аудиенции

Семейство и болест

10 юни 2015 – Папа Франциск

Семейство и болест

 

Скъпи братя и сестри, добро утро!

Продължаваме катехезите за семейството и в тази катехеза бих искал да засегна едно общо за всички семейства състояние, а именно болестта. Това е преживяване на нашата собствена крехкост, което изпитваме най-вече у дома, започвайки от детството и след това особено в болежките и болките на старостта. В областта на семейните връзки болестта на нашите близки се понася с „излишък“ от страдание и мъка. Любовта е тази, която ни кара да чувстваме този „излишък“. Толкова често за баща или майка е по-трудно да понесе болката на син или дъщеря, отколкото собствената си. Семейството, можем да кажем, винаги е било най-близката „болница“. И днес в толкова много части на света болницата е за малцина привилегировани и често е далече. Майката, бащата, братята, сестрите и бабите и дядовците са тези, които гарантират грижата и помагат за оздравяването.

В Евангелията много страници разказват за срещите на Исус с болните и за неговия ангажимент да ги изцелява. Той се представя публично като човек, който се бори срещу болестите и който е дошъл да излекува човечеството от всяко зло: злините на духа и злините на тялото. Евангелската сцена, спомената току-що от Евангелието според Марк, е наистина вълнуваща. Там се казва: „Същата вечер, при залез слънце, те доведоха при Него всички, които бяха болни или обладани от демони“ (1:32). Когато си помисля за днешните велики градове, се чудя къде са вратите, пред които се водят болните с надеждата да бъдат излекувани! Исус никога не се е въздържал от техните грижи. Никога не минаваше, никога не отвръщаше лицето си. Когато баща или майка, или дори просто приятели доведоха болен човек, за да го докосне и излекува, той никога не оставяше времето да бъде проблем; изцелението беше преди закона, дори и толкова свещено, колкото почивката в съботата (вж. Марк 3:1-6). Учителите на закона укориха Исус, защото той лекуваше в събота, вършеше добро в събота. Но любовта на Исус беше в даването на здраве, правенето на добро: това винаги има приоритет!

Исус изпраща Своите ученици да извършват същото дело и им дава силата да лекуват, с други думи, да се приближават до болните и да лекуват най-дълбоките им рани (срв. Матей 10:1). Трябва да имаме предвид какво казва Той на учениците в епизода на слепия по рождение човек (Йоан 9:1-5). Учениците – със слепеца пред тях! — спорят кой е съгрешил, този човек или родителите му, че се е родил сляп, което е причинило неговата слепота. Господ казва ясно: нито той, нито родителите му; той е такъв, за да се изявят Божиите дела в него. И Той го излекува. Това е славата на Бога! Това е задачата на Църквата! Да помага на болните, да не се губи в клюки, винаги помага, утешава, облекчава, бъди близо до болния; това е задачата.

Църквата приканва към постоянна молитва за собствените си близки, поразени от страдание. Никога не трябва да липсва молитва за болните. Но по-скоро трябва да се молим повече, както лично, така и като общност. Нека разгледаме Евангелския епизод за хананейката (вж. Мат. 15:21-28). Тя е езическа жена. Тя не е от народа на Израел, а езичница, която моли Исус да излекува дъщеря й. За да изпита нейната вяра, Исус отначало отговаря грубо: „Не мога, трябва първо да мисля за овцете на Израел“. Жената не се отказва – когато майката поиска помощ за бебето си, тя никога не се отказва; всички знаем, че майките се борят за децата си — а тя отговаря: „дори на кучетата се дава нещо, когато стопаните им са яли“, сякаш иска да каже: „Поне ме дръжте като куче!“ Така Исус й казва: „Жено, голяма е твоята вяра! Нека ти бъде както желаеш” (ст. 28).

Пред лицето на болестта, дори в семействата, възникват трудности поради човешка слабост. Но като цяло времето на болестта позволява семейните връзки да станат по-силни. Мисля си колко е важно да учим децата още от детството на солидарност по време на болест. Образование, което предпазва от чувствителност към човешка болест, повяхва сърцето. Тя позволява на младите хора да бъдат „анестезирани“ срещу страданието на другите, неспособни да се изправят пред страданието и да изживеят опита на ограничението. Колко често виждаме мъж или жена да идват на работа с изтощено лице, с уморена физиономия и когато ги питаме „Какво стана?“, те отговарят: „Спал съм само два часа, защото се редуваме вкъщи близо до нашето момче, нашето момиче, нашия болен, нашия дядо, нашата баба”. И работният ден продължава. Това са героични дела, героизъм на семейства! Онзи скрит героизъм, извършван с нежност и смелост, когато някой у дома е болен.

Слабостта и страданието на нашите най-скъпи и най-ценни близки могат да бъдат училище за живота ни за нашите деца и внуци – важно е да научим децата, внуците да разбират тази близост в болестта у дома – и те стават такива, когато времена на болестта са придружени от молитва и нежната и замислена близост на роднините. Християнската общност наистина знае, че семейството в изпитанието на болестта не трябва да бъде оставяно само. Трябва да кажем „благодаря“ на Господ за онези красиви преживявания на църковното братство, които помагат на семействата да преминат през трудните моменти на болка и страдание. Тази християнска близост, от семейство до семейство, е истинско богатство за енорията; съкровище от мъдрост, което помага на семействата в трудни моменти да разберат Царството Божие по-добре от много беседи! Те са Божиите ласки.

 

Папа Франциск

Генерална аудиенция

Площад Свети Петър, сряда, 10 юни 2015 г

 

 

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.