Генерални Аудиенции

Назарет

17 декември 2014 – Папа Франциск

Назарет

 

Скъпи братя и сестри, добро утро,

Синодът на епископите за семейството, отбелязан наскоро, беше първият етап от едно пътуване, което ще завърши следващия октомври с честването на друго събрание на тема: „Призванието и мисията на семейството в Църквата и [съвременния] свят ”. Молитвата и размисълът, които трябва да придружават това пътуване, се изискват от целия Божи народ. Бих искал също обичайните медитации на аудиенциите в сряда да бъдат включени в това общо пътуване. Затова реших да размишлявам с вас тази година именно върху семейството, върху този велик дар, който Господ е направил на света от самото начало, когато е поверил на Адам и Ева мисията да се размножават и да изпълнят земята ( срв. Битие 1:28); този дар, който Исус потвърди и запечата в своето Евангелие.

Близостта на Коледа хвърля голяма светлина върху тази мистерия. Въплъщението на Божия Син открива ново начало в универсалната история на мъжа и жената. И това ново начало се случва в едно семейство, в Назарет. Исус е роден в семейство. Той можеше да дойде по грандиозен начин или като войн, като император… Не, не: той е роден в семейство, в семейство. Това е важно: да възприемете в Рождеството, тази красива сцена.

Бог избра да дойде на света в човешко семейство, което Самият Той създаде. Той го формира в отдалечено село в покрайнините на Римската империя. Не в Рим, който беше столица на империята, не в голям град, а в неговите почти невидими покрайнини, наистина, с малка слава. Евангелията също припомнят това, почти като израз: „Може ли нещо добро да излезе от Назарет?“ (Йоан 1:46). Може би в много части на света все още говорим по този начин, когато чуем името на някои райони в периферията на голям град. И така, точно там, в покрайнините на великата империя, започва най-святата и добра история за Исус сред хората! И това е мястото, където беше това семейство.

Исус живя в тази периферия в продължение на 30 години. Евангелист Лука обобщава този период по следния начин: Исус „им беше послушен“; — тоест на Мария и Йосиф. И някой може да каже: „Ама този Бог, който идва да ни спаси, 30 години ли е загубил там, в онзи крайградски квартал?“. Той пропиля 30 години! Той искаше това. Пътят на Исус беше в това семейство – „и майка му пазеше всички тези неща в сърцето си. И Исус растеше в мъдрост, в ръст и в благоволение пред Бога и човеците” (Лука 2:51-52). Не разказва за чудеса или изцеление, или проповядване – Той не е направил нищо през този период – или за тълпи, които се стичат; в Назарет всичко изглеждаше „нормално“, според обичаите на едно благочестиво и трудолюбиво израелско семейство: те работеха, майката готвеше, тя вършеше цялата домакинска работа, гладеше ризи… всички неща, които правят майките. Бащата, дърводелец, работеше, научи сина си на занаята. Тридесет години. „Но каква загуба, отче!“ Неведоми са пътищата Божии. Но най-важното там беше семейството! И това не беше загуба! Те бяха велики светии: Мария, най-святата жена, непорочна, и Йосиф, най-праведен човек… Семейството.

Със сигурност сме развълнувани от историята за това как юношата Исус следваше религиозния календар на общността и социалните задължения; знаейки как, като млад работник, Той е работил с Йосиф; и след това как Той присъства на четенето на Писанията, в молитвата на Псалмите и в толкова много други обичаи от ежедневния живот. Евангелията, в своята уравновесеност, не споменават юношеството на Исус и оставят тази задача на нашето любящо размишление. Изкуството, литературата, музиката са направили това пътуване през въображението. Със сигурност не е трудно да си представим колко майки могат да научат от грижите на Мария за този Син! И колко много бащи биха могли да извлекат от примера на Йосиф, праведен човек, който посвети живота си на подкрепата и защитата на Детето и съпругата му – семейството му – в трудни времена. Да не говорим колко много деца биха могли да бъдат насърчени от юношата Исус да разберат необходимостта и красотата от култивирането на най-дълбокото им призвание и от сънуването на велики мечти! През тези 30 години Исус култивира своето призвание, за което Отца го е изпратил. И през това време Исус никога не се обезсърчава, а нараства в смелост, за да продължи мисията си напред.

Всяко християнско семейство може преди всичко – както направиха Мария и Йосиф – да приветства Исус, да Го слуша, да говори с Него, да Го пази, да Го защитава, да расте с Него; и по този начин да подобрим света. Нека направим място в сърцето си и в нашия ден за Господ. Както направиха Мария и Йосиф и не беше лесно: колко много трудности трябваше да преодолеят! Те не бяха повърхностно семейство, не бяха нереално семейство. Семейството от Назарет ни призовава да преоткрием призванието и мисията на семейството, на всяко семейство. И това, което се случи през тези 30 години в Назарет, по този начин може да се случи и с нас: в стремежа да правим любов, а не да мразим нормалното, превръщайки взаимопомощта в нещо обичайно, а не безразличието или враждата. Следователно не е случайно, че „Назарет“ означава „Тази, която пази“, както Мария, която – както се казва в Евангелието – „пазеше всички тези неща в сърцето си“ (срв. Лука 2:19, 51). Оттогава всеки път, когато има семейство, което пази тази мистерия, дори ако беше в периферията на света, мистерията на Божия Син, мистерията на Исус, който идва да ни спаси, мистерията действа. Той идва да спаси света. И това е великата мисия на семейството: да направи място за Исус, който идва, да приветства Исус в семейството, във всеки член: деца, съпруг, съпруга, баба и дядо… Исус е там. Приветствайте го там, за да расте духовно в семейството. Нека Господ ни даде тази благодат в тези последни дни на Адвента. Благодаря ви.

 

Папа Франциск

Генерална аудиенция

Площад Свети Петър, сряда, 17 декември 2014 г

 

 

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.