Генерални Аудиенции

Семейният дух

7 октомври 2015 – Папа Франциск

Семейният дух

 

Скъпи братя и сестри, добро утро!

Само преди няколко дни Синодът на Епископите се откри на тема: „Призванието и мисията на семейството в Църквата и в съвременния свят“. Семейството, което върви в Господния път, е основно за свидетелството за Божията любов и следователно заслужава цялата отдаденост, на която Църквата е способна. Синодът е призван да тълкува тази загриженост и това внимание на Църквата за настоящето. Нека съпътстваме целия път на Синода преди всичко с нашата молитва и нашия интерес. В този период размисълът на катехезите ще черпи вдъхновение от определени аспекти на връзката – която можем да наречем неразривна! — между Църквата и семейството, чийто хоризонт е отворен към доброто на цялата християнска общност.

Един внимателен поглед върху ежедневието на днешните мъже и жени веднага показва вездесъщата нужда от здравословна инжекция от „семеен дух“. Наистина, формата на връзката – гражданска, икономическа, юридическа, професионална, градска – изглежда доста рационална, формална, организирана, но и много „дехидратирана“, безводна, анонимна. На моменти става непоносимо. Докато се стреми да бъде приобщаващо във формите си, в действителност то изоставя все повече хора на самотата и ги изхвърля.

Ето защо за цялото общество семейството отваря много по-човешка перспектива: то отваря очите на своите синове и дъщери — и не само зрението, но и всички останали сетива — за живот, представлявайки визия за изградените човешки взаимоотношения върху свободния завет на любовта. Семейството поставя необходимостта от връзки на лоялност, искреност, доверие, сътрудничество и уважение. То насърчава членовете си да планират обитаем свят и вяра в отношенията на доверие, дори при трудни условия; учи ги да почитат думата си, да уважават всеки индивид, да споделят личните си ограничения и тези на другите. Всички сме наясно с незаменимото внимание на семейството към най-малките, най-уязвимите, най-ранените и дори най-изтощените членове, докато живеят живота си. В обществото тези, които практикуват такива нагласи, са ги усвоили от семейния дух, със сигурност не чрез съревнование и желание за самореализация.

Е, макар че знаем всичко това, на семейството не се отдава дължимото значение – или признание, или подкрепа – в политическата и икономическа организация на съвременното общество. Освен това бих искал да кажа: семейството не само не получава адекватно признание, но вече не поражда учене! Понякога може да се каже, че с цялата си наука и технологии съвременното общество вече не е в състояние да преведе това знание в по-добри форми на гражданско съжителство. Не само, че организацията на обикновения живот все повече се възпрепятства от бюрокрация, която е напълно неподходяща за основните човешки връзки, но дори социалните и политически обичаи често показват признаци на деградация – агресивност, вулгарност, презрение – които са доста под прага дори на минимално семейно образование. При такива обстоятелства противоположните крайности на това унижение на отношенията – а именно технократското затъпяване и аморална семейност – се обединяват и се подбуждат взаимно. Това е парадокс.

Църквата идентифицира днес, точно в този момент, историческия смисъл на своята мисия по отношение на семейството и на автентичния семеен дух: започвайки от внимателен преглед на живота, който изследва себе си. Може да се каже, че „семейният дух“ е конституционна харта за Църквата: така трябва да изглежда християнството и така трябва да бъде. Написано е с удебелен шрифт: „вие, които бяхте далеч“ – казва Св. Павел – […] вече не сте странници и пришълци, но сте съграждани на светиите и членове на Божието семейство“ (Ефесяни 2 :17, 19). Църквата е и трябва да бъде Божието семейство.

Исус, когато повика Петър да го последва, му каза, че ще го направи „ловец на хора”; и поради тази причина е необходим нов тип мрежа. Трябва да кажем, че днес семействата са една от най-важните мрежи за мисията на Петър и на Църквата. Това не е мрежа, която хваща един затворник! Напротив, освобождава хората от жестоките води на изоставеността и безразличието, които потапят много човешки същества в морето на самотата и безразличието. Семействата познават добре чувството за достойнство, придавано от това, че са синове и дъщери, а не роби, нито непознати, не просто номер на лична карта.

Оттук, от семейството, Исус възобновява преминаването си сред хората, за да ги убеди, че Бог не ги е забравил. Оттук Петър черпи сили за своето служение. Оттук Църквата, подчинявайки се на словото на Учителя, тръгва да лови риба в дълбоките води, уверена, че ако го направи, уловът ще бъде чудотворен. Нека ентусиазмът на отците от Синода, оживен от Светия Дух, насърчи импулса на една Църква, която изоставя старите мрежи и тръгва отново да лови риба, уповавайки се на словото на своя Господ. Нека се молим искрено за това! В края на краищата Христос ни обеща и ни насърчава: дори ако лошите бащи не отказват на гладните си деца хляб, колко повече Бог ще даде Духа на тези, които – колкото и да са несъвършени – го молят с пламенна настойчивост (вж. Лука 11: 9-13)!

 

Папа Франциск

Генерална аудиенция

Площад Свети Петър, сряда, 7 октомври 2015 г

 

 

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.