Генерални Аудиенции

Свидетелството и молитвата на първия мъченик на Църквата, Свети Стефан

2 май 2012 – Папа Бенедикт XVI

Свидетелството и молитвата на първия мъченик на Църквата, Свети Стефан

 

Скъпи братя и сестри,

В нашите неотдавнашни катехези видяхме как чрез лична и общностна молитва тълкуването и медитацията върху Свещеното писание ни отварят към слушане на Бог, който ни говори и вдъхва светлина в нас, за да можем да разберем настоящето.

Днес бих искал да говоря за свидетелството и молитвата на първия мъченик на Църквата, Свети Стефан, един от седемте мъже, избрани да изпълняват службата на милосърдие към нуждаещите се. В момента на мъченическата му смърт, разказана в Деянията на апостолите, още веднъж се демонстрира плодотворната връзка между Божието Слово и молитвата.

Стефан е изправен пред съвета, пред Синедриона, където е обвинен, че е заявил, че „този Исус от Назарет ще разруши това място, [Храма] и ще промени обичаите, които Моисей ни е предал” (Деяния 6:14). По време на обществения си живот Исус ефективно предсказа разрушаването на храма на Йерусалим: вие ще „разрушите този храм и след три дни ще го издигна“ (Йоан 2:19). Но, както отбелязва евангелист Йоан, „той говореше за храма на своето тяло. И тъй, когато беше възкресен от мъртвите, учениците Му си спомниха, че беше казал това; и повярваха на Писанието и на словото, което Исус беше казал” (Йоан 2:21-22).

Речта на Стефан пред съвета, най-дългата в Деянията на апостолите, се развива върху точно това пророчество за Исус, който е новият храм, открива новото поклонение и със своето жертвоприношение на кръста замества древните жертви. Стефан иска да демонстрира колко неоснователни са обвиненията, повдигнати срещу него в подкопаване на Моисеевия закон и описва възгледа си за историята на спасението и за завета между Бог и човека. По този начин той интерпретира отново целия библейски разказ, маршрута, съдържащ се в Свещеното писание, за да покаже, че той води до „мястото“, на окончателното присъствие на Бог, което е Исус Христос, и по-специално Неговите страдания, смъртта и Възкресение. В тази перспектива Стефан също тълкува това, че е бил ученик на Исус, последвал го дори до мъченическа смърт. По този начин размишлението върху Свещеното писание му позволява да разбере своята мисия, своя живот, своето настояще. Стефан е ръководен в това от светлината на Светия Дух и от близката си връзка с Господ, така че членовете на Синедриона видяха, че лицето му е „като лице на ангел“ (Деяния 6:15). Този знак на божествена помощ напомня лицето на Мойсей, което блестеше след срещата му с Бог, когато той слезе от планината Синай (вж. Изход 34:29-35; 2 Коринтяни 3:7-8).

В своя дискурс Стефан започва с призива на Авраам, поклонник, запътил се към земята, посочена му от Бог, която той притежава само на ниво обещание. След това той говори за Йосиф, продаден от братята си, но подпомогнат и освободен от Бог, и продължава с Мойсей, който става инструмент на Бог, за да освободи своя народ, но също така и няколко пъти се сблъсква с отхвърлянето на собствения си народ. В тези събития, разказани в Свещеното писание, в които Стефан демонстрира, че се вслушва религиозно, винаги се появява Бог, който никога не се уморява да достига до човека, въпреки че често среща упорита опозиция. И това се случва в миналото, в настоящето и в бъдещето. Така че в целия Стар завет той вижда предобраза на живота на самия Исус, Синът Божий, станал плът, който – подобно на древните отци – среща пречки, отхвърляне и смърт. След това Стефан се позовава на Исус Навин, Давид и Соломон, които той споменава във връзка с построяването на Йерусалимския храм, и завършва с думите на пророк Исая (66:1-2): „Небето е моят престол, а земята моето подножие. Какъв дом ще ми построите, казва Господ, или кое е мястото за Моя покой? Не е ли моята ръка, която направи всички тези неща? (Деяния 7:49-50). В своето размишление върху Божието действие в историята на спасението, като подчертава вечното изкушение да се отхвърли Бог и Неговото действие, той потвърждава, че Исус е Праведният, предсказан от пророците; Самият Бог се е представил уникално и окончателно в него: Исус е „мястото“ на истинското поклонение. Стефан не отрича значението на Храма за определен период, но подчертава, че „Всевишният не обитава в ръчно направени къщи“ (Деяния 7:48).

Новият, истински храм, в който обитава Бог, е неговият Син, който е приел човешка плът; това е човечеството на Христос, Възкръсналия, който събира народите и ги обединява в Тайнството на Своето Тяло и Своята Кръв. Описанието на храма като „ненаправен от човешка ръка“ се намира също в теологията на св. Павел и в Посланието до евреите; Тялото на Исус, което той прие, за да принесе себе си като жертва за изкупление на греховете, е новият храм на Бога, мястото на присъствието на живия Бог; в него Бог и човек, Бог и светът са в истински контакт: Исус поема върху себе си всички грехове на човечеството, за да го въведе в Божията любов и да го „изпълни“ в тази любов. Приближаването до Кръста, влизането в общение с Христос означава влизане в тази трансформация. А това означава да влезеш в контакт с Бога, да влезеш в истинския храм.

Животът и думите на Стефан внезапно са прекъснати от пребиването с камъни, но самото му мъченичество е изпълнението на неговия живот и послание: той става едно с Христос. Така неговото размишление върху Божието действие в историята, върху божественото слово, което в Исус намери пълно изпълнение, се превръща в участие в самата молитва на кръста. Наистина, преди да умре, Стефан извиква: „Господи Исусе, приеми моя дух“ (Деяния 7:59), вземайки свои думи от Псалм 31 [30]:6 и повтаряйки последните думи на Исус на Голгота: „Отче, в Твоите ръце предавам духа Си” (Лука 23:46). Накрая, подобно на Исус, той извиква със силен глас срещу онези, които го убиваха с камъни: „Господи, не им зачитай този грях“ (Деяния 7:60). Нека отбележим, че ако от една страна молитвата на Стефан повтаря Исусовата, от друга е отправена към някой друг, тъй като молбата е към самия Господ, а именно към Исус, Когото той съзерцава в слава отдясно на Отца. : „Ето, виждам небесата отворени и Човешкия Син стоящ отдясно на Бога“ (ст. 55).

Скъпи братя и сестри, свидетелството на Свети Стефан ни дава няколко напътствия за нашите молитви и за нашия живот. Нека се запитаме: откъде този първи християнски мъченик намери сили да се изправи срещу гонителите си и да стигне дотам, че да се отдаде? Отговорът е прост: от връзката му с Бога, от общението му с Христос, от размисъл върху историята на спасението, от възприемането на Божието действие, което достигна своята връхна точка в Исус Христос. Нашите молитви също трябва да бъдат подхранвани чрез слушане на Божието слово, в общение с Исус и неговата Църква.

Втори елемент: Свети Стефан вижда фигурата и мисията на Исус, предсказани в историята на любящата връзка между Бог и човека. Той – Божият Син – е храмът, който не е „ръкотворен“, в който присъствието на Бог Отец стана толкова близо, че влезе в човешката ни плът, за да ни доведе при Бога, да отвори вратите на рая. Следователно нашата молитва трябва да бъде съзерцание на Исус от дясната страна на Бог, на Исус като Господар на нашето или моето ежедневие. В него, под ръководството на Светия Дух, ние също можем да се обръщаме към Бога и да бъдем в истински контакт с Бога, с вярата и увлечението на децата, които се обръщат към Баща, който ги обича безкрайно. Благодаря ви.

 

Папа Бенедикт XVI

Генерална аудиенция

Площад Свети Петър, сряда, 2 май 2012 г

 

 

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.